Димитър Найденов е на 50 години, родом от Бургас. Завършил е Средно специално училище по морски и океански риболов, както и право в Бургаски свободен университет. От 1992 година насам развива частен бизнес в родния си град. През 1991 година родителите му емигрират в Англия, но Найденов избира да остане тук и до ден днешен не съжалява за решението си. Семеен, има двама синове. Повече от десет години е в политиката, като към настоящия момент е общински съветник от коалиция „Демократична България”. Интервю на Грамофона нюз с Димитър Найденов

Г-н Найденов, във визитката си посочихте, че родителите ви са емигрирали преди 30 години в Англия. Защо не ги последвахте, а останахте в Бургас?

Моят баща напусна Бургас когато беше на 49 години, за да търси нов живот и разбира се майка ми го последва. Интензивното напускане на млади и по-стари хора е голям проблем у нас. Миграцията е национален проблем. Това е мръсно пране, което някъде се крие и не се коментира. За Бургас мога да кажа, че е град, който се смалява. Бургас е празен. Иначе всеки един, който избере да живее тук, го приветствам с добре дошъл, защото ние определено имаме нужда от хора.

Когато бях на 20 години и реших да се занимавам с бизнес, не съм осъзнавал дълбочината на проблема с фасадната демокрация, който имаме в България. Когато се случиха промените, бях достатъчно неопитен да вярвам, че промените се случват за добро, че България се развива демократично и на пазарни принципи.

След  не малко години разбрах, че държавата е била завладявана постепенно от една мафия, която е успяла да генерира ресурс и сила до такава степен, че да овладява все нови и нови лостове от държавните институции и да ги използва за подмяна на демокрацията. Така днес ние стигаме до условията на завладяна държава.

Какво според Вас не е работещо сега в България, която наричате завладяна държава?

В България не работят пазарните принципи, бизнесът се развива от съвсем други, задкулисни принципи.  Публичните пари се разпределят непрозрачно, финансират се различните клонове на мафията за сметка на частния предприемач, който е оставен да се бори в условията на нелоялна конкуренция с други, много мощни приближени до властта конгломерати, които работят с милиарди.

Те източват държавния ресурс, живителните сили на финансовата ни система и ни държат закотвени на последното място – на първо по бедност, на първо по корупция, на последно по свобода на словото. Стигнали сме дотам държавата да се управлява от един дълбоко компрометиран министър-председател през Фейсбук, през една джипка. Асоциацията на европейските журналисти определят този му модел на комуникация с обществото като медийно селфи, което заобикаля журналистическите въпроси. Ставаме свидетели как премиерът изнася от джипката монолози, на тези включвания от там виждаме един врат и един човек, който говори.

Състоянието на завладяна държава се обяснява с това, че институциите умишлено са приведени в състояние да не са ефективни, да не работят, за да не ловят корупцията по високите етажи на властта. По този начин тя се развихря до абсолютно извън всякакво въображение размери. Имаме снимки на премиер, който спи в стая с нощно шкафче, в което има пачки с евро по 500 банкноти , кюлчета злато, като самият той дори се изпусна разказвайки, че има и диаманти.

 Скандалното в случая е, че самият премиер не желае разследване за истинността на тези снимки. Когато имаме набеден човек в такава ситуация, най-нормалното е той да иска първи от всички изчистване на името му. Изпадаме в едно състояние на блокирала държава, с блокирани институции.

 Има ли шанс тази отвлечена държава, както я определяте, да се върне на народа?

Щастлив съм да кажа, че за разлика от предни години, сега вече алтернатива има. Тя се нарича „Демократична България“. В тази коалиция ние имаме много ясна програма за модернизация на държавата и икономиката, електронни избори и ударна борба с корупцията чрез реформа в съдебната власт и конкретно фигурата на главния прокурор.

Той е основен инструмент в ръцете на мафията, чрез който се гарантира недосегаемост по високите етажи на властта. Във всяко едно направление трябва да се въведе електронно управление. Веднага Ви давам пример с Великобритания.

Там можеш да си регистрираш фирма, да си плащаш данъците, да си сменяш дейността на фирмата, без да срещнеш нито един държавен служител очи в очи през цялото време. Можеш да правиш всичко това през мобилния си телефон, чрез мобилни приложения, лесно, удобно, като процесът е изчистен.

Да, някой ще каже, че на отсрещната страна отново стои човек. Да, това е така, но разликата е, че ти не бягаш по институции и следваш стъпките, оказани в програмата, която те води. В този случай няма как да получиш отказ, а ако случайно го получиш, можеш да се обадиш на съвсем друг човек. Той, който е много отзивчив, веднага поема случая ти. Ако той докаже, че неправомерно ти е отказана услуга, човекът, който е бил зад компютъра и е допуснал  това, веднага ще бъде разпознат и санкциониран.

Това ли според Вас е най-правилният начин за работа?

 Това намаля корупцията, повишава ефективността, спестява време и нерви, води до оптимизация на разходите в държавната администрация. Непопулярните мерки са трудни, но те дават нов хоризонт – много по-далечен, много по-перспективен за тези работни места. Чрез модернизиране на икономиката, въвеждане на електронно управление във всяка една от сферите, това ще направи бизнес средата в държавата ни много по-атрактивна и привлекателна за инвеститори.

Те от своя страна ще разкриват нови и по-добре заплатени работни места, а не да увеличаваме държавната администрация до безкрай с ниско заплатени работни места, които се разкриват понякога и без да има нужда. Наводнява се с държавни чиновници, които в голямата си част от работния ден бездействат, редят пасианси на компютрите, а всички ние данъкоплатците има плащаме заплатите. Разбира те ли колко е порочен този модел?

По повод дигитализацията, сега предстои да предложим на община Бургас дарение, разработено от ИТ специалистите на „Да, България”. Ние сме готови да подарим приложението безвъзмездно на администрацията. Чрез него бургазлии ще могат от мобилните си телефони да виждат какви мероприятия се предвиждат в града– в кой квартал ще се спира водата.

Хората ще могат да получават известия на телефоните си за всякакви важни неща, които ще се случват в града. Аз нямам нищо против всички обществени поръчки да бъдат качени на такава платформа, за да може хората да видят какви търгове ще има, кои общински имоти ще се дават под наем, на коя дата, каква е началната цена. Тук говорим за прозрачност, за това властта да се отваря към хората, а не да стои на тъмно.

В първоначалния ни разговор казахте, че никъде не сте работил извън частния сектор. Кога решихте да се включите в политиката и защо?

Оказа се, че съм влязъл в политиката без да разбера. Когато открих Фейсбук през 2009 г. започнах да изразявам критичното си мнение към властта много интензивно в моя личен профил. Сега като върна времето назад разбирам, че още тогава вече съм се занимавал с политика, но без да съм го осъзнавал.

Хората по това време използваха социалната мрежа, за да качват снимки от почивки и разходки, а аз пишех против властта, без значение кой е в нея. Първо беше ГЕРБ, после Тройната коалиция, а аз им намирах недостатъци и критикувах всички. Моите приятели не можеха да разбират защо използвам Фейсбук за тази работа и кого всъщност от политиците харесвам. Докато критикувах ГЕРБ, ми казваха, че съм комунист. Аз обяснявах, че за мен тези партии са партии на корупцията и те не се различават една от друга.

 Някой обаче може да каже че и „Демократична България” е партия на корупцията?

 „Демократична България” не е такава по много причини. Когато бях загубил надежда за политическия пейзаж в България, по време на втория кабинет на Борисов, забелязах тогавашния министър на правосъдието Христо Иванов. Той беше експерт в това правителство и имаше задачата и обещаната подкрепа за правосъдна реформа, която той трябваше да подготви.

Тогава вече бях наясно със задкулистната роля на главния прокурор, независимо дали той се казва Филчев, Цацаров или Гешев и видях, че Христо Иванов стреля в точното място и цели точно тази реформа и то много аргументирано. Това беше моментът, в който започнах да се интересувам от политическите процеси, които текат. Видях, че тук има исторически шанс нещо да се случи.

Иванов предложи правосъдната реформа, но обещаната подкрепа не дойде и в най-важното гласуване на Народното събрание премиерът, главният обещател на правосъдната реформа, е ритал мачле и дори не си е направил труда да бъде в зала, а групата на ГЕРБ и цялото мнозинство гласували против реформата. Тогава аз видях нещо, което не бях виждал на политическия небосклон в България.

Министърът, който предложи правосъдната реформа- Христо Иванов, без да му е поискана оставката, излезе пред Народното събрание и каза, че с облекчение си я подава. Каза: „Аз повече тук работа нямам! Аз нямам подкрепа, за да извърша реформите и няма да стоя тук повече и ден”. Това досега е единственият министър, който си е подал оставката не пред премиера, а пред Народното събрание, който му е работодател. Оттогава станах почитател на  Христо Иванов и обявих, че точно такива хора трябва да ни управляват. Това беше през 2014 година.

Малко след това в приятелски разговор с мой познат му споделих, че много харесвам Иванов. Те двамата се оказаха познати и моят авер ми разкри, че Иванов щял да прави политически проект. Още като чух обявих, че за Бургас безвъзмездно ще помагам с каквото мога. Просто по голи убеждения, през телевизора повярвах на Христо Иванов. Не след дълго се учреди партията „Да, България” и моят приятел ми се обади, че заедно с Иванов ще идват в Бургас. Веднага наех зала, поканих приятели, събрахме 200 души. На срещата се запознахме с Христо Иванов, който вече знаеше за мен. Почувствах се на място сред такива хора, които мислят като мен и от този ден насам, вече 6 години аз всячески ги подпомагам, като се опитвам да популяризирам техните идеи.

Вие бяхте първият общински съветник, който се извини публично във Фейсбук за свое решение. Защо го направихте?

Оказа се, че община Бургас има една практиката да входира извънредни докладни на вниманието на общинските съветници в последния момент. Когато тези докладни съдържат въпроси, които изискват експертно мнение, задълбочено познание на конкретна материя, нямаш време да се запознаеш в дълбочина с това какво всъщност се опитват от администрацията да прокарат и дали то не е маскирано като нещо друго.

Извинението ми дойде точно от една замаскирана докладна, която беше входирана като една благородна идея да се изгради канализация на жителите на Ченгене  скеле, а между другото да се подари една улица на Ахмед Доган. Искам тук да обърна внимание, че едното изобщо не налага другото и двете неща по никакъв начин не са свързани.

Като ни показваха скици, на момента ни беше обяснено, че ние не му я даваме тази улица просто така, а ние я заменяме с друга улица, която е още по-хубава и понеже сега хората нямат достъп, след това ние ще им осигурим такъв. Така аз бях подведен, че правим едно добро за гражданите. Оказа се, че този път, който ние даваме на Доган изобщо не е равностоен на пътя, който ще изградим наново. Беше ни обяснено, че единият път изобщо не стига до плажа, а той стига. После обясниха, че това не е плаж, обаче след мой сигнал до туристическото министерство се оказа, че това е плаж.

Когато вече имах време да се запозная с въпросната докладна записка, аз разбрах колко скрити проблеми има заровени в нея, които човек не може да  разбере от вечерта на сутринта. Това е един скъпо платен от мен урок и разбрах, че действията на управляващите са не винаги добронамерени и често обслужват частни интереси за сметка на обществения интерес. Затова се наложи да се извиня за грешката си и да обявя, че ще направя всичко възможно да я поправя.

Ако не бях допуснал тази грешка, днес може би нямаше да има плаж, а щеше да се води морски бряг. Освен това открих, че има път, който е построен в държавния горски фонд, който води до плажа и който не фигурира в кадастралната карта, за което съм предприел действия пред областния управител да издаде акт за държавна собственост на този път. Той всъщност се свързва с общинския като негово предложение. Много плюсове се извлякоха от тази моя грешка и съм доволен, че успях да доведа нещата до успешен за всички край.

Много хора ви обвиниха, че сте режисирали акостирането пред сарая на Ахмед Доган през месец юли. Как бихте коментирал тези обвинения?

Постановка няма как да има по много проста причина. Ние настоявахме служителите от НСО, които ни бутаха в морето,  да бъдат уволнение и те загубиха работата си. Не виждам техния мотив да участват в такъв предварителен сценарий. Ние не очаквахме да произведем такъв ефект в такъв мащаб, че буквално да се разтресе държавата

А какво точно очаквахте да се случи, стигайки до брега?

Очаквахме, че като се появим, гардовете на НСО ще кажат, че това е частна собственост  и ще си тръгнат. Ние пък тогава щяхме да им изложим документи и да им  отговорим, че това е държавна собственост. Да, ама не. Те не си тръгнаха и стана съвсем друго, което явно е било за добро!

Борисов е тотално делегитимиран от функциите си на министър-председател. Страх го е да се появи на работа в Министерски съвет, от три месеца не е ходил на работа. Появява се анонимно, без да бъдат уведомявани никакви медии по села и паланки. Излъчва от Фейсбук, изприказва някакви спасителни опорки и изчезва. Държавата ни се управлява през Фейсбук. Срам за нея, като член на Европейския съюз, срам за хората, които допускаме това да се случва.

Виждаме Ви и на протестите в столицата, както и редовно да засягате проблеми във Фейсбук профила си. На какво се дължи тази ваша активност?

Много хора ме питат как на 50 години ми се занимава с тези неща.  Нашето поколение дължи борбата за демокрация! Ние сме длъжници на поколенията след нас. По наше време се случи завладяването на държавата от мафията и тогава всеки от нас бе улисан в собствената си съдба, в борбата си за успех. Стана така, че проспахме това завладяване на държавата от мафията. Затова сега ние първо трябва да се включим в борбата за отвоюването обратно на държавата. Сега малко закъснели, но все пак го дължим в исторически план.

В началото на разговора ни споменахте, че много млади хора напускат Бургас. Как ви се струва градът днес?

Хората в един град биха останали, когато имат добре заплатено работно място. Пулсът, сърдечният ритъм, туптящото сърце на един град се измерва в броя новооткрити, добре заплатени работни места ежегодно. А ние тук закриваме работни места. Тези хора, дори и да искат да живеят тук, с какви пари ще живеят? Когато нямат пари, как ще създават деца, как ще се грижат за тях? Ние казваме, че имаме прекрасни училища, но жените не искат да раждат тук, а го правят в чужбина.

Този проблем не е само регионален, а национален. Корупцията плаши инвеститорите. Те като не идват-няма кой да открива нови, добре заплатени работни места и Бургас страда, защото няма инвестиции в града, достатъчни, които да гарантират ръст на новите работни места с добро възнаграждение.

И тук не говорим за една фирма да дойде и да разкрие 10 или повече работни места на по 500 лева. Тук говорим да дойдат фирми, които да дават по 2000 лева на месец. Тогава някои семейства, които са емигрирали в чужбина, могат да решат да се върнат в родния си град, защото няма да плащат наем, ще имат работа и то добре заплатена.

Защо Майкрософт избра Гърция, където нито имат това качество на интернет, нито имат тези ИТ специалисти, които има България и които ние изнасяме за чужбина? Избра Гърция, не защото е по-добро място за работа, а защото има по-добра правна рамка, по-добра защита на частната собственост, по-прогнозируеми политически параметри. Самата среда е по-благоприятна и по-спокойна, отколкото при нас. Тук имаме мощна корупция по официални данни, което за всеки един чужд инвеститор значи несигурност.

Ще участвате ли в парламентарните избори догодина?

Мой граждански дълг е да участвам. За мен е важно хората със смелост да застават с лицата си, с имената си, биографиите си. Ние не сме племе, ние сме държава-член на Европейския съюз. Нас не ни трябва да ни управлява вожд и той да се казва сега Бойко, после Дойчо, Веселин, Радан, Петкан, Слави. Нас трябва да ни управляват институциите, които да работят прозрачно в полза само на обществения интерес!

Остава ли ви време за любимите занимания и кои са те?

Имам  две хобита, за които имам все по-малко време. Едното, което е от ученическите ми години, е да пея и по тази причина го правя редовно на караоке. Това е за душата, като непрекъснато си пея в колата, вкъщи, тананикам си навсякъде. Новото ми хоби за последните десет години е играта тенис на корт. По този начин успявам да поддържам и тялото си във форма.