Димитър Людиев е собственик на верига пекарни „ЗИА” в Бургас. От години той предлага на пазара вкусни хлябове, козунаци и различни видове сладки и солени закуски. Днес, на Спасовден, отбелязваме професионалния празник на хлебарите и сладкарите. Едно интервю на Грамофона нюз с Димитър Людиев

На Спасовден хлебарите отбелязват своя професионален празник. Има ли някой, който е по-голям от хляба?

За толкова години и в тези времена никой не е показал и не се е доказал, че е по-голям от хляба. Мисля, че такъв, който да е по-голям от хляба, няма да се появи. Трябва да се прекланяме пред него.

Как ще отбележите празника?

Празникът днес е за хлебарите и техните семейства. Бяхме на църква и осветихме някои от продуктите. Направихме малко дарение към храма и продължаваме да работим. Довечера най-вероятно ще има наздравица по случай празника в домашна обстановка.

В последните години отношението към хляба се промени много. Появиха се дори модни течения – хляб с квас, хляб от лимец и като че ли традиционният бял хляб остана на заден план. Какво търсят в момента вашите клиенти?

Хлябът с квас е традиционен и се прави по стара технология още преди социализма, когато е нямало мая за хляб. Тази традиция беше отново възобновена и много от по-възрастните хора я разпознаха. Това, което мен ме впечатли е, че и по-младите също я харесаха. Хлябът с квас е по-здравословен, защото в него не се използва мая. Трудността обаче е при хлебарите, защото технологията изисква по-дълга ферментация, около 24 часа. Нашите клиенти търсят основно традиционните неща. Според мен все повече хора поглеждат на здравословния начин на хранене.

Има ли повече желаещи да изучават занаята?

Не бих казал повече, но достатъчно.

Как ви се отрази кризата? Наложи ли се да намалите работата?

В началото ситуацията беше много стресираща и имахме около 70 % спад на продажбите. Малко, по малко, много бавно продължаваме да вървим нагоре, но все още не можем да достигнем тези нива, които бяхме преди кризата. Посвихме доста разходите, включително и заплатите. Хората недоволстват от това, но те виждат, че работата падна доста. Банките помогнаха много в тази криза като отсрочихме, в момента плащаме само лихви, без главница. Надяваме се един ден да се възстановим, но определено възстановяването ще е много по-дълго.

Трябва ли според вас да падне ДДС-то за хляба?

Практиката в Европейския съюз показва, че в почти всички държави производителите не само на хляба, но и на храните, са с 10 и под 10% ДДС. Техните икономики обаче са развити на база на друг бизнес. В България голяма част от приходите в бюджета идват от ДДС-то и ако то трябва да отпадне, трябва да дойдат приходи от някъде другаде. В този случаи или трябва да бъдат натоварени гражданите, или други бизнеси.

Аз не съм поддръжник на такива резки и драстични промени. Според мен, ако те стават по-плавно, ще е по-добре за всички. Примерно може на година или през година да се свалят по 2-3 % от ДДС-то за храните. Тази мярка според мен е по-нормална. Така във времето може да се види как работят бизнесът и браншът, а и как са приходите в държавата.

Самият вие умеете ли да месите хляб?

Да, мога да меся в домашни условия. Честно казано не съм го правил отдавна, защото непрекъснато има нещо, върху което експериментираме в базата.

Какви са плановете ви в бъдеще?

Основното ни в момента е да се стабилизираме. Ще видим как ще се справим през лятото, защото ще е много трудно. Когато туризмът не работи, това ни оказва много голямо влияние. И занапред ще работим с нови продукти, които ще тестваме на пазара. Които се приемат-приемат.