Димитър Костов е възпитаник и настоящ директор на Спортното училище „Юрий Гагарин”- Бургас. Завършил е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология” и Висшата школа по спортен мениджмънт към НСА ”В.Левски” -София.

Работил е като учител и директор на училището в каменското село Тръстиково и като служител в Министерството на правосъдието. Костов е и бивш футболен съдия в АПФГ. Каква беше годината за бургаските спортисти и ще има ли в скоро време Спортното училище нова учебно- тренировъчна база, от каквато имат нужда деца и преподаватели? Интервю в края на 2019 година с Димитър Костов.

Г-н Костов, направихте ли анализ на изминалата календарна година и какви бяха успехите на децата от Спортното училище в Бургас?

Ако трябва да направя сравнение между тази и миналата година, резултатите през настоящата не са толкова  добри, както през 2018 г. Миналата година се похвалихме с олимпийски и световни шампиони, имахме хора, които се класираха на втори, трети места на европейски първенства. В спорта обаче е така и година с година не си приличат. Но ние спортистите сме оптимисти и се надяваме през следващата 2020 година да работим още по-упорито и да постигаме желаните успехи. Дано Стефани Кирякова е здрава и шансът е на страната на нашия ансамбъл по художествена гимнастика на Олимпиадата догодина.

Всяка година по традиция правите скромно тържество, на което награждавате своите призьори, десетте най-добри спортисти. Какви са всъщност критериите, по които определяте кои състезатели да влязат в класацията?

Подреждаме ги по участия в олимпийски игри, световни, европейски, балкански и републикански първенства, като ги определяме и на база  възрастова група, съответно - мъже, жени , юноши и деца. На годишното тържество наградихме не само десетте най-добри състезатели, но и една група от деца, които по мнение на треньорите и ръководството са перспективни, изключително трудолюбиви и не по-малко заслужават да бъдат в десятката.

Причината да не могат да попаднат в класацията е, че са в по-ниска възрастова група. Разбира се, винаги има хора, които се чувстват ощетени, не всеки може да преглътне егото си и да прояви разбиране към класацията на десетте най-добри. Важното е, че е всички осъзнават, че за да попаднеш в класацията, трябва да работиш здраво, да постигаш необходимите резултати и оценката няма да закъснее.

Добрите резултати на децата идват от треньорите, които дават всичко от себе си. Какво бихте им казал в края на годината?

Бих казал не само на треньорите, а и на  преподавателите, учениците от Спортното училище, техните родители и спортната общественост в града ни, че ние работим в много трудни условия.

Трудни условия откъм учебна база, трудни условия откъм възможности за създаване на компактен учебно-тренировъчен процес, което на нас ни коства страшно много. Ще сравня процеса с труда на Сизиф. Да, ние полагаме сизифовски труд, за да постигнем тези успехи. Винаги съм декларирал, че Спортното училище трябва да има подходяща учебно- тренировъчна база и съм убеден, че това е пътят да го вдигнем на нужното ниво. Това е правилният начин за развитието на нашите деца и ще продължавам да държа на това, докато съм директор на СУ „Юрий Гагарин”.

Докъде стигнаха разговорите с общината и спортното министерство за създаването на нова база? Чува ли ви някой?

За всички е ясно, че училищната сграда, която ползваме е трагична. Едно бивше работническо общежитие няма как да стане училище, та дори да бъде позлатено като купола на храм „Ал.Невски”. Дори технологично настоящата ни сграда не отговаря на изискванията и критериите, включително и за безопасност на учебна сграда.

Локацията на сградата също не е добра и това води до големи преходи на децата към спортните обекти и обратно, което е огромна загуба на време. В тази връзка са водени разговори, писал съм докладни с предложения за мерки, но на този етап Министерството на младежта и спорта няма нагласа за действия от какъвто и да било характер.

Общината не поема ангажименти към нас, тъй като Спортното училище е със статут на държавно. Разбирате ли какъв парадокс се получава?  Ние някак си висим между двете структури, като че ли децата, от които се чакат резултати не са наши и нямат нужда от по-добри условия!  Въпреки трудностите, искам да благодаря на всички треньори и учители, че проявяват необходимите воля, разбиране и усилия, за да постигаме успехите, които имаме до момента!

Поддържате ли връзка с  бивши спортисти от училището, които ви предлагат финансова или друг вид помощ?

Имам контакти с много бивши възпитаници на Спортното училище от различни поколения. Всички те са съпричастни към проблемите. Някои са обезверени, но и много ме подкрепят  морално, за това, към което се стремя. За изграждане на нова база никой няма финансовата възможност, но не е и длъжен да поема отговорностите на държавата и Общината.

Ако държавата разчита на нас и иска резултати, тя трябва да създаде необходимите условия за това. В противен случай ще продължаваме да бутаме камъка на Сизиф по нагорнището и все по-малко деца ще се ориентират за обучение в училището.  

По-развити ли са другите спортни училища в страната? Какви са вашите наблюдения?

Ако трябва да бъда конкретен, спортното училище в Пловдив е еталон затова как трябва да изглежда, каква база трябва да има и как да се развива едно спортно училище. Всичко останало е, меко казано, криворазбран компромис. Болно и мъчно ми е, че училището в Бургас няма как да бъде сравнено поне мъничко с това в Пловдив...

Пожелайте нещо на колегите и децата от Спортното училище.

Независимо от проблемите, за които говорихме с Вас искам в навечерието предстоящите Новогодишни празници да поздравя всички колеги и деца от Спортно училище „Юрий Гагарин” за труда, който вложиха за успехите ни през 2019 г. и им пожелая крепко здраве, много воля и вяра в успехите и доброто през 2020 г.