Г-н Бойчев, на 9 декември в парламента се водиха важни и сериозни дебати около съдебната реформа. Въпреки напрежението, нещата като че ли се случваха. Какво се случи в сряда, че се наложи министър Христо Иванов да си зареже реформите и да каже: Аз съм дотук?

Личното ми мнение е, че си намериха повод, за да разиграят тази ситуация. Друго обяснение нямам. Дебатът беше много сериозен и по същество. Факт е, че това разпределение на квотите в прокурорската колегия беше избрано с гласовете на над 200 депутати. Аз лично не мога да преценя кое разпределение е  по-добро, защото тази система винаги е била чуствителна. По презумция е заложено в Конституцията тя да е независима.

Прие се парламентарната квота да се избира с 2/3 мнозинство, а това е много сериозно. Вие знаете колко време нямахме главен съдебен инспектор. Дори и да бяхме гласували ГЕРБ и Реформаторите, нашите гласове пак не стигаха, за да се приеме предложението на министър Иванов. Ние бяхме абсолютно всички депутати - 84 човека в залата и пак нямаше да стигнем до 180 гласа заедно с реформаторите. В този случай щяхме да блокираме абсолютно всички решения, защото на второ четене няма как да пратиш само един текст за поправка. Тук трябва всичко да се приеме. И дилемата беше или да блокираме всичко прието до момента, или да продължим напред.

Всъщност това не е ли елегантен начин министърът да се оттегли без да му се взима оставката?

Според мен никой не говореше за взимане на оставка. И министър-председателят потвърди няколко дни преди това, че стои зад всяка реформа на своя министър, препотвърди доверието си. Ние сме припознавали абсолютно всичко и сме подкрепяли промените на този министър. От наша страна е имал само добронамереност и подкрепа и никой не говореше за искане на оставка, други са причините.

Може би да премерят сили вътре в коалицията на Реформаторския блок?

Ами прокрадва се в момента и тази идея. Според мен първото напрежение е в самата коалиция, защото там, по това което се развиваше като ситуация, има борба за доминиране. Една от борбите е на председателя на ДСБ. Тук говорим за министри, но да не забравяме и другата държавна администрация и реализираните им предложения, които са факт. Първият проблем е вътре в самия блок и може би вече тук много сериозно се прокрадва тезата, че това е подготовка за президентските избори. Явно е надделял анализът, че това ще е удачно при едни бъдещи президентски избори.

Според вас редно ли ще е след като от ДСБ обявяват, че са в опозиция да оттеглят своите хора от втория ешалон на властта?

Не искам да говоря какво е редно, но ако искат да ги приемат сериозно, трябва да направят стъпки в тази посока. Тук обаче не коментирам министър Москов, защото той е министър, който се опитва да направи реформа в една наистина тежка система.

Застрашена ли е управляващата коалция? Заговори се дори и за предсрочни избори.

Не е застрашена според мен. Тук говорим за оставката на един министър. Но реформите си вървят. От тази гледна точка оставката на един министър в инкакъв случай не е правителствена или парламентарна криза.

БСП обявиха, че ще искат вот на недоверие заради работата на министър Москов. В тази ситуация какво може да се случи?

БСП се реанимират с този вот. Да се покажат , че са живи. Защото и като опозиция не ги виждам. Нека първо видим темата на вота, но това е опит за реанимация, защото тях категорично ги няма. Нека малко да се съживят.

Днес премиерът каза, че очаква реформаторите да дадат име на свой правосъден министър до вторник. Ако това не стане, вие готови ли сте с име?

Не сме го коментирали в групата, но ние сме най-сериозната партия в политическото пространство и имаме добра банка с кадри. Коректни сме и ги изчакваме, но за нас няма проблем да излъчим свой министър на правосъдието.

До колко са удачни тези реформи на министър Иванов, които се превърнаха в ябълката на раздора?

Трудно ми е да отговоря. Това, което чувам като коментари от експертите е, че това е възможната реформа. Някои казват, че това е на ръба на позволеното от Конституцията. Разделянето на Висшия Съдебен Съвет има резон. Всеки трябва да си носи отговорността. От тази гледна точка разделянето на съдийска и прокурорска колегия е много  добро. Според мен всяка от тези гилдии трябва да се вгледа и сама в себе си. Реформата трябва да предизвика ефект, дали ще е очаквания – в момента няма човек, който да отговори. Но е възможната и очакваната промяна от всички. Тази независима система го дъжи на обществото.

Назря ли моментът за Велико народно събрание, което да отмени своето съществуване, за да се случват по-лесно промените в Конституцията?

Това е много сериозна тема. Различни са меннията и то на хора, които са сериозни авторитети. Истината е обаче, че ако една система не иска да се реформира, няма да стане каквото и да променим. Насила не могат да се наложат реформи. Това е по-важното. Ако вие поискате да се промените ще го направите, но ако не искате – няма как да се случат нещата. Така е и със съдебната система.