Димитър Бойчев е народен представител от ГЕРБ. Той е един от най-активните бургаски депутати от през последните няколко години. Как народните представители работиха през изминалата 2020 г. в извънредно положение и под непрестанни протести? Интервю на Грамофона нюз
Г-н Бойчев, трудна година за всички. Как работи парламентът в условията на извънредно положение?
В условията на извънредно положение няма как да се работи нормално. Мисля обаче, че се справяме и в това положение. Знаете ли - за мен беше необяснимо поведението на колегите от БСП и ДПС.
Няма как в тази ситуация, особено когато имаш претенции едва ли не да управляваш, да абдикираш. А реално те абдикираха от работата на Народното събрание.
Работата ни в парламента бе много динамична не само заради ковид кризата, но разглеждахме закони, свързани с извънредното положение, със социалните мерки, които също трябваше да се гласуват предвид извънредната ситуация.
Ако имаш претенции, както двете партии имат такива, трябва да си вътре в Народното събрание, за да изразяваш своите виждания по съответните законопроекти. Ние това не го видяхме.
Това е необяснимо, пак казвам, поведение и бягане от отговорност от тяхна страна, но те така са решили. Ние се справихме въпреки кризата. Видяхте, че се събирахме и имаше физическо присъствие, въпреки че много колеги се разболяха. Тук е момента през вас да изразя съболезнования за кончината на колегата Вальо Касабов.
А как се работи под натиска на непрестанни протести?
Всеки има право да протестира. Винаги сме изразявали това като позиция, стига да бъдат тези протести градивни и исканията да бъдат изпълними.
За мое съжаление не видяхме единни искания. Едните искаха едно, другите – друго, коренно противоречиви и взаимно изключващи се искания. За мен това определено не беше правилно, но пак казвам всеки има право да протестира и изразява своята позиция.
Изобщо не ми направи добро впечатление това как протестиращи затваряха и блокираха възлови булеварди. Като наблюдател видях пет човека да лежат на жълтите павета и цял ден да казват, че са на плаж, блокирайки цял град. Това за мен не е нормално!
Освен ковид кризата, тази година в областта се случиха няколко важни неща, като искането за отделяне на Обзор от община Несебър. Продължавате ли да поддържате мнението си, че това трябва да се случи?
Първо Ви благодаря за въпроса. Като концепция не подкрепям роенето на все повече и повече малки общини. Според мен трябва да се върви към окрупняване на общините. За пример ще дам тези в Бургаска област. Имаме такива, по-малки, които буквално не могат да формират собствени приходи, за да се дадат заплати.
Обзор се обособи категорично като един град с голяма концентрация на летен туризъм и това е абсолютен факт, но същевременно виждам как инфраструктурата изостава. Това от своя страна пречи както за привличането на нови инвестиции, така и на туризма. Община Несебър не инвестира достатъчно в град Обзор. От тази гледна точна аз морално подкрепих желанието им за отделяне.
Направих го с тайната идея кметът на общината малко да се стресне и да започне да инвестира повече в такива населени места, които имат нужда, но имат и потенциал. Мисля, че всеки един инвестиран лев в такова място, се връща десетократно.
Това категорично не го виждам нито в Обзор, нито в Слънчев бряг. Да не говорим, че инфраструктурата и на град Несебър започна много да изостава. Една инфраструктура е много скъпа за поддържане и когато започне да изостава, се мултиплицира и след време ще бъде да не казвам невъзможно, но много трудно да се възстанови.
Възможно ли е по-малките общини да преминат към по-големите и трябва ли правителството да работи в тази посока?
Вижте, всичко е възможно, но това трябва да се приеме като правителствена програма и да се върви в такава посока. Не напразно и Европа казва „Европа на регионите“.
В момента в България имаме 265 общини и аз мисля, че много голям процент от тях не могат да формират достатъчно собствени приходи, за да могат да инвестират и в инфраструктура, и в много други проекти.
Още през март цялата парламентарна група на ГЕРБ-Бургас обявихте, че ще помагате 24 часа на съгражданите си. Много ли хора хора Ви потърсиха и за какво?
Мисля, че бяхме полезни на хората, които потърсиха помощ. Много голям интерес имаше към приемните дни на Зорница Русинова, която беше бивш зам.-министър на социалната политика. Бяхме и една много добра пряка връзка между нас и държавните институции.
Как бихте коментирал изминаващата 2020 година, предвид постоянните протести в София, на Отманли и скандалите между президент и премиер?
Както вече казах- всеки има право да протестира, и а протестите са полезни, защото ни държат в кондиция, полезни са за управлението. Но пак казвам, че когато се протестира, исканията на хората трябва да са разумни и изпълними. Ето, например темата за промяна на Конституцията. Ние се отзовахме на това искане, а тези, които го искаха, се отказаха.
Ето ви едно взаимно изключващо се искане, което впрочем е много важно. Най-малкото трябваше да има много сериозен дебат по тази тема. За президента Румен Радев мога само да кажа, че е политик с неизживяно детство. Не искам повече да коментирам. Реакциите му са неадекватни! Така е решил, така реагира в ситуациите.
Как виждате предстоящата предизборна кампания в условията на ковид криза?
Според мен трябва да има дебат със специалисти, здравни власти, представители на политическите сили, които да се произнесат за датата на изборите.
Мен лично много ме притеснява тази дата-28 март. Ние сме доказали, че сме работещи и сме готови по всяко едно време да се явим на избори.
Факт е, че имаме работещи структури и за нас не е толкова важна самата дата на изборите. Притесненията са други. Ако ситуацията с ковид кризата не се промени, дори не казвам тя да се разрасне, представете си през една секция, на 50 % активност, минават по над 300 души.
Ние буквално ще имаме сериозни притеснения за членовете на секционните избирателни комисии относно това да работят по толкова часове и с толкова хора.
Има и нещо друго – една предизборна кампания не може да се направи само по фейсбук или през платформи. Трябва кандидат-депутатите да се видят с хората, да си поговори с тях, а това в момента няма как да стане.