Бургаският журналист Десислава Георгиева е сред отличените в инициативата „Читател на годината“. Кампанията е на евродепутата Мария Габриел и се проведе за втора поредна година. Какво обича да чете един наистина четящ човек – интервю на Gramofona.com.
- Какво означава тази награда за теб и как беше оценена?
- Инициативата "Читател на годината" се организира за втора поредна година от Мария Габриел - зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и Столична библиотека с подкрепата на Българската библиотечно-информационна асоциация. В нея участват всички регионални библиотеки от страната. Библиотеката е тази, която изпраща номинацията към организаторите. За читател на годината се избира човек, който е взел най-много книги през изминалата година от библиотеката. Когато Мария Бенчева - директор на Регионална библиотека "Пейо Яворов" в Бургас ми се обади, за да ми каже, че аз съм номинирана за наградата не можах да повярваам.
За първи път ми се случва едно от нещата, които винаги съм обичала да правя и правя всеки ден, а именно да чета, да ми донесе награда. Не мога да опиша вълнението си и значението на отличието. То няма цена!
- Когато четеш книги наблягаш на качеството или на количеството?
- На качеството, разбира се. Може да си прочел само една книга в живота си и тя да е променила кръгозора ти, да е отворила пред теб вратата на познанието, да те е провокирала да тръгнеш по един или друг път.
Всяка книга е като пътешествие, на което поемаш, воден от писателя и от героите, чрез които той разказва историите си. Пътешествието обаче не свършва, щом прочетеш последната страница. То продължава да живее в мислите ти, в душата ти и може да те провокира за много неща.
- Можеш ли паралелно да четеш повече от една книга?
- Аз това и правя. Чета по няколко книги едновременно. Много зависи, какво е настроението ми. Според него и според това, какво точно ми се чете в момента, отварям една или друга книга. На другия ден може да не посегна към същата книга, а да отворя тази, която не съм чела от дни или седмици например. Зависи как се чувствам и от каква емоция имам нужда в конкретния момент.
Сега чета няколко различни книги - "Български хроники" - том IV на Стефан Цанев, "Пътуване с лек багаж" сборник с разкази на Туве Янсон, Георги Бърдаров - "Аз още броя дните", Севда Севан - "Родосто, Родосто". Междувременно за пореден път препрочетох "Моята прекрасна книжарничка" на Петра Хартлиб и "Коледна песен" на Чарлс Дикенс.
Това са произведения, които нямат нищо общо по между си. Четвъртият том на "Български хроники" проследява времето от 1943 до 2007 година - един много противоречив период от нашата история, чийто отпечатък е оставил дълбоки следи в стотици човешки съдби и в съдбата на България като цяло.
Сборникът на Туве Янсон е с разкази с неочакван край. Запалих се по тази малко позната у нас финландска авторка по корицата на книгата. Никой от моите приятели не беше чел книга на Янсон. Но определено си заслужава да се потопиш в този неин вълшебен свят.
Към "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров ме насочи Весето (Весела Йорданова - директор дирекция "Култура и връзки с обществеността" в Община Бургас б.а.), която е един от четящите колеги в гилдията. Книгата спечели телевизионното предаване "Ръкописът" на БНТ. Дебютният роман на Бърдаров е написан по действителен случай, действието се развива по време на обсадата на Сараево, която продължава 1395 денонощия. На фона на братоубийствената война в Босна и Херцеговина християнинът Давор и мюсюлманката Айда се опитват да запазят любовта. Много интересна за четене книга, но признавам, че се чете трудно, заради живото описание на трагедиите, които са разказани в нея.
"Родосто, Родосто" е трилогия, проследяваща съдбата на семейство арменци в Турция. Авторката Севда Севан, българка писателка от арменски произход, е дете на преселници от южната ни съседка в резултат на геноцида над нейните предци. И естествено съдбата на рода й няма как да не намери отражение в книгите й...
Това чета в момента. А когато не ми се чете книга, просто отварям списание - "Биограф" или "L'Europeo", в които има много емоционални и въздействащи статии.
На нощното ми шкафче ме очакват още няколко книги и списания.
- Коя е книгата, която никога няма да ти омръзне да препрочиташ?
О, не е една книга, няколко са. Обичам да препрочитам книги. Всеки път възприемам прочетеното по различен начин. Когато ми е тъжно се пренасям в детството си, отварям "Пипи Дългото чорапче" на Астрид Линдгрен. Към "Коледна песен" на Дикенс посягам всяка година преди Рождество Христово. Обичам да препрочитам разказите на Йордан Йовков, тетралогията на Димитър Талев - "Железният светилник", "Илинден", "Преспанските камбани" и "Гласовете ви чувам", като си признавам, че най-много ми харесва "Железният светилник".
Мога да изброявам още, и още. Препрочитам и проза, и стихове, зависи от настроението ми.
- Кое ти харесва повече – четенето или писането?
Едното няма нищо общо с другото. Не всеки читател е писател, но всеки писател е читател, според мен. За да боравиш добре с езика, да използваш правилно граматиката, да "си играеш" с думите, трябва да си чел и да четеш, да обогатяваш речника си, да надграждаш знанията си. Това не се постига с пари, за това трябва време и желание.
Като човек изкушен от словото, се опитвам да чета различна литература като жанр и като националност на автора, за да мога да разширя познанията и мирогледа си.
Като човек, който пише, нямам предвид журналистическите текстове, които са част от ежедневието ми, а емоционалните текстове, се опитвам да бъда себе си без да се повтарям и да преоткривам света чрез думите, които ме спохождат...
- Книгата – на хартиен или електронен носител?
Определено книгата като хартиен носител. Все още, когато посегна към нова книга, без значение дали съм я купила, дали са ми я подарили или съм я взела от библиотеката, винаги помирисвам корицата. Ароматът на книгата винаги ми дава определена представа за книгата и за историята й, ако е издадена преди години. Този аромат на хартия не може да се открие в електронния четец. Въпреки това, реших да опитам да чета книга на "Kindle", братовчед ми Иво тъкмо си го беше купил и ми го зае за няколко дни, за да го пробвам. Изключително удобно устройство за четене, леко и лесно преносимо. Можеш да качиш значително количество книги. И въпреки всички плюсове, които има, му намерих един недостатък - няма аромат на хартия!
Снимка: Лина Главинова
