Гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ тази неделя е Красимир Тенев. Басист и основател на две бургаски група – „Лора“, превърнала се в хит в началото на новото хилядолетие, и на Bee in the Bonnet. Печелил конкурс в Ирландия, работил с номиниран за „Грами“ американски продуцент, бургазлията разказа интересни подробности за своя музикален път пред Gramofona.com.
Привет, Краси! Как се случи така, че се захвана с музика? Спомняш ли си кога за първи път хвана китара?
Бях 6-годишен, когато майки ми ми купи класическа китара. Отначало ходих с нежелание на уроци. В 8 клас започнах да свиря в група с осем момичета, които пееха политически песни. Това беше времето, когато се увлякох по музиката.
В началото на 90-те ставаш част от бургаската група „Синята брада“. Това ли е първата рок банда, в която се включваш?
Преди това съм участвал в няколко ученичeски групи, но „Синята брада“ е първата, в която започнах да вадя някакви пари. Свирихме всяка седмица в известната по онова време рок дискотека „Сатан“. Всъщност точно тогава реших, че искам да се занимавам професионално с музика.
През 1998 г. се появява група „Лора“. Как се случи нейното сформиране?
Дамян Николов – основателят на „Синята брада“, беше довел на една репетиция 16-годишната тогава Лора Димитрова. Идеята беше да участваме с нея на рок фестивал, като тя да изпълни песни на Аланис Морисет и на „Кренбърис“. Когато Лора излезе и запя, аз направо останах потресен как едно дребничко малко момиченце може да изкара такъв глас. Когато „Синята брада“ се разпадна, аз ѝ се обадих да направим група. Тя веднага се съгласи. Нейният приятел Янко Генов дойде на барабаните, а брат ѝ Явор Димитров ни стана китарист. Така направихме група „Лора“.
Групата придобива голяма популярност, песента „Рая“ печели награда за „Най-добра рок песен“, получавате и номинация за „Най-добра рок група“. Как се постига такъв успех на национално ниво?
Това се случи, след като заминахме за София. В Бургас тогава беше зле откъм музикална сцена. Свирихме на Капаните, на плажа имахме някакви концерти, изобщо спорадични участия. И за да просъществува групата, трябваше да отидем в София. Не стана лесно, Георги Мархолев ни помогна за това. Започнахме да свирим по клубове и публиката много ни хареса.
Но групата стана истински известна, като записахме песента „Рая“. С нея спечелихме класацията на музикалната телевизия ММ за най-добра песен в алтернатив рока за 2001 г. Тогава изведнъж станахме много популярни. По онова време имаше глад за такава музика, а нас ни харесаха младите хора.
Появи се един благодетел от Русе, който живееше в Америка и имаше компания за софтуери. На едно от участията ни той и представители на софийския му офис много ни харесаха и поискаха да свирим на тяхно парти. На партито ни гледаха под лупа и решиха, че могат да инвестират в нас. Дадоха пари, с които записахме „Рая“ и още една песен. После и цял албум. Подписахме и договор със „Старс рекърдс“, които спонсорираха записването на клипа на „Рая“, който беше направен от Стоян Михалев.
Наградата беше супер неочаквана за нас. В нашата категория имаше доста по-популярни групи от нашата.
Доколкото знам, сте имали концерти в Южна Корея. Разкажи някоя интересна случка от това турне?
Концерти и турне е силно казано. Просто отидохме да свършим някакъв вид ресторантска работа. По изискване на организаторите взехме още двама души – китарист и пианистка. Но като отидохме в Южна Корея, се оказа, че мениджърът, който беше подписал договор с нас и който има лиценз да вкарва групи от чужбина, се е скарал със своя колега, който пък има контактите на заведенията, в които трябваше да свирим. И ние се оказахме през декември в Корея без ангажимент и в ръцете на един човек, който не знаеше какво да прави.
Започнахме да се явяваме на разни прослушвания, навсякъде казваха, че сме чудесни, но имат вече ангажименти с други групи и ние ще можем да свирим чак през април. Реално три месеца трябваше да стоим без работа. Китаристът и пианистката, които бяхме взели допълнително, като видяха ситуацията, си заминаха. А другите, като по-упорити, решихме да останем.
Един ден, както се разхождахме, видяхме на едно заведение табела, написана с пастели. Търсиха група с китара, бас, барабани и певец. Влязохме вътре в бара, където няколко американски войници (в града имаше военна база на САЩ) свиреха на сцената. Говорихме с управителя, показахме какво можем и още първия уикенд получихме ангажимент. Запознахме се с американците, които залепиха плакати за нашето участие в цялата военна база. И когато излязохме да свирим, заведението беше препълнено с хора. Това беше голямо шоу за самите американци, които там нямаха никакви забавления – освен да играят билярд и да пият бира, в този град нямаше какво друго да правят. И когато в един момент се появи рок група, те напълниха заведението от любопитство. Харесаха ни много, изкупиха всичките ни дискове, черпиха бира. Направихме фурор – не знам дали защото сме били толкова добри, или просто на тях им беше много скучно. Но фактът е, че и през следващите седмици получихме ангажименти. През март месец ни изтекоха визите и ние се върнахме в България.
През 2007 г. групата си сменя името на Amoric и заминава за Дъблин. Кое наложи тази промяна?
Когато се завърнахме в България, клубният живот беше западнал, а ние бяхме такъв тип група. Тогава наши приятели ни казаха, че се търси рок група за Пампорово. Там свирихме една зима, през лятото работихме в Слънчев бряг, следващата зима пак отидохме в Пампорово. По това време там имаше група ирландци, които подкокоросаха един от компанията си да ни стане мениджър, за да видят дали ще може да ни направи световноизвестни. Дейвид, както се казваше човекът, се зае сериозно. Отиде в Ирландия, направи бизнес план, после пак се върна в България, разясни ни какво трябва да се направи. Така през 2007 г. заминахме за Дъблин. Едно от условията беше да прекръстим групата. Ние измислихме името Amoric.
Какво означава Amoric?
Нищо конкретно. Просто съчетание от букви, които да звучат добре на ирландците.
И в Ирландия постигате успехи – участвате на фестивали, печелите награди?
Отначало беше много трудно. Там не е като в България – има групи и групички, не съм виждал човек, който да не свири. По улиците се разхождат хора с китари, разнасят барабани… Дейвид с триста зора успя да ни уреди участие в един ирландски пъб. Харесаха ни. Така започнахме да свирим във всички пъбове от тази верига. Вратите започнаха да се отварят по-лесно и много бързо успяхме да се наложим, защото нивото ни беше по-високо спрямо това на другите групи, които свиреха в пъбовете.
Участвахме на местен фестивал, в който се включиха 16 групи. Принципът беше на елиминиране – постепенно бандите отпадаха, като накрая ние спечелихме.
През 2008 г. записвате албум заедно с номинирания за „Грами“ продуцент Брус Шугър, който е работил с такива величини като Елтън Джон, Ринго Стар, Ози Озбърн. Как се случи колаборацията ви с него?
Предисторията е свързана пак с Пампорово, където беше дошъл един ирландец барабанист, който остана много впечатлен от нас. Той ни каза, че познава американец, който е приятел с Брус Шугър, и иска да му оставим един наш диск. Той стигна до Шугър, който казал, че може да се позанимава с нас, но в онзи момент нямаше прозорец в календара си с планове.
Дейвид се свърза с Брус, който живее в Лос Анджелис, и направиха уговорка, ако има път към Европа, да дойде в Дъблин и да запишем няколко песни. Шугър дойде при нас за няколко дни и записахме пет песни. Пълен професионалист, няма какво да кажа. Беше подбрал песните от демо записите, които му бяхме пратили. Каза по какъв начин да ги направим и резултатът беше добър.
Има ли някоя интересна случка с Брус Шугър, която помниш от работата ви с него?
Да. Един ден в къщата, в която живеехме, седим на масата и обядваме. Брус ни разказваше за световните звезди, с които е работил – кой как се държи, кой се напива, кой може и кой не може да свири и т.н. В този момент му звъни телефонът, той го погледна и каза, че Ринго Стар го търси. Вдигна му и започнаха да си говорят. Ние пазихме пълна тишина и аз чувах гласа на барабаниста на „Бийтълс“ и не можех да повярвам какво ми се случва. Брус каза на Ринго за нас, че записва албум с едни приятели от България. Това е случка от живота ми, която ще помня винаги.
Какво се случи с групата в Ирландия?
Имаше възможност да станем много популярни, само че поради редица вътрешно групови и семейни отношения аз се прибрах в България. Останалите се пробваха с различни други музиканти, записваха песни, албуми. Но инерцията, която бяхме набрали в началото, се загуби. А там изгубиш ли инерцията, нещата свършват.
Ти се връщаш в България и с Теодора Илиева създавате още един интересен бургаски проект - Bee in the Bonnet. С нея пак постигате успехи, издавате албуми. С какво ще запомниш този период?
Като се завърнах, се обадих на Херувим Михайлов от група G.A.N.G. и започнах да свиря с тях. Бяхме трио – аз, Херувим и Николай Кустев. Зимата свирихме на Боровец, лятото – в Слънчев бряг. В един момент останахме без работа. Търсейки такава, се оказа, че навсякъде искат да има певица в групата. Тогава се запознахме с Теодора. Репетирахме с нея една седмица, след което четиримата отидохме в Турция за участия по хотели като група G.A.N.G. Така изкарахме около 4 години.
Аз обаче исках да правя авторска музика, а някои музиканти са скептично настроени за това, тъй като смятат, че с това не се вадят пари. Теодора беше единственият човек, който ми уйдиса на акъла. Така направихме Bee in the Bonnet. Записахме три албума с авторска музика, направихме клипове. През 2015 г. свирихме за последно на кораб, след което тя създаде семейство и прекратихме дейност.
А ти накъде се насочи?
На мен като музикант ми трябваше група, в която да свиря. Имах предварителни уговорки със Здравко Танев-Зазо. Обадих му се и му казах, че си търся група. Той отговори „Чудесно, ние пък си търсим басист“. Така започнах в Mr. Vagabond и вече 5 години съм с тях.
С група Mr. Vagabond като че ли свирите повече класическия хардрок, а не алтернатив?
Да, ние сме израснали с хардрока. А алтернатив рокът в България не знам дали все още върви. Хардрока го свирим за хора, които са на нашата възраст. И те харесват това, което правим.
Имаш ли странични твои проекти извън групите, в които участваш?
Да, записвам си мои композиции, в които се опитвам да пея. Сега на 5 април пуснах втората си самостоятелна песен – казва се Silver Linings. Това го правя за удоволствие, нямам някакви амбиции или заблуди, че нещо може да се случи от цялата работа. Гледам на мен да си ми допада, а ако и някой друг ги хареса – чудесно.
Преди две седмици участвах и в записите на новия самостоятелен албум на Станислав Василев-Стафа. Нарича се „За омразата с любов“ и е в стил траш метъл.
Планираш ли нещо ново за тази година или в близкото бъдеще?
В момента планираме да доживеем до края на карантината (смее се). И да видим как ще започне летният сезон. Нямам конкретни планове. Засега съм с Mr. Vagabond и продължаваме да караме по нашия план, съобразявайки се със ситуацията, която е в момента.
Накрая един въпрос, който обикновено задавам на всички събеседници в рубриката – как виждаш развитието на рок музиката в света и в България?
Не го виждам никак. На рок музиката не се отдава такава гласност, както на някои други стилове като латиното, да речем. Не се рекламира и не се инвестира в рока в световен мащаб, а за България да не говорим. Имам предвид голямата сцена, с многото публика. Иначе клубове, ресторантчета и кораби винаги ще има.
Ти би ли свирил някакъв различен стил музика, която не ти харесва, но защото „трябва да се яде“?
Пробвал съм. Свирил съм в пиано бар на акустична китара руска и българска естрада. Изкарах три месеца и реших, че не е за мен тази работа. Парите са много добри, но отношението към музикантите е ужасно. За момента имам работа с рок музика и не смятам да я променям.