Всеки е чувал народната песен за Капитан Петко войвода, както и за момата Калина, и за Драгиевата чешма. Но едва ли повечето хора могат да си ги представят с метъл звучене. Бургазлията Петър Стоянов е решил да докаже, че комбинацията между фолклор и яки жици не е ерес и също може да се получи добре. За целта музикантът създава проекта Орендъ с идеята да вдъхне нов живот на българските песенни традиции. Готов е с издаването на първия негов албум „Максул“ (реколта, диалектно), пресъздаващ любими български народни песни в метъл вариант. Петър организира и кампания в интернет за набирането на средства за излизането на албума. Подробности музикантът разказа за рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com.

Привет! Да започнем с проекта Орендъ. Как ти дойде идеята за него, как го направи?

Идеята за проекта постепенно изникна в мен. Началото беше през 2015 г., когато имах голямо желание да направя нова интерпретация на народна песен. Така се появи „Катерино моме“, която записах с мои приятели през 2017 г. Бях много мотивиран да пробвам с поне още една песен. Направих „Назад, назад, моме Калино“, която също е включена в албума „Максул“ на Орендъ. След тези две песни се появи желанието да издам миниалбум, така нареченото ЕР. Започнахме процес да подготвяме песни за запис, но малко се проточиха нещата във времето и от 2017 досега станаха три години. Затова си казах „като е гарга, да е рошава“ и реших да пусна цял албум. Направих девет песни и се надявам сега през октомври албумът да излезе.

Как ти хрумна да съчетаеш фолклора с твърдото звучене на рока и метъла?

Голям фен съм на интерпретациите на Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“ върху народните песни. От там идва фолклорната част. От друга страна, от малък слушам първо рок, а после и метъл. Свирил съм в тийнейджърски групи през годините, в моето обкръжение всички сме започнали с тази музика. Затова реших да комбинирам двете неща, които са ми присърце. Това не е нещо, което се прави за първи път, нито ще е за последен. Но начинът, по който аз го правя, си е моето виждане за тези народни песни. Това, което съм слушал, свирил, което ми е останало в съзнанието като музика, просто го изливам по този начин.

Какво съдържа албумът на Орендъ?

Той започва с инструментал, след което е първата песен „Назад, назад, моме Калино“. Следват „Драгиева чешма“, „Капитан Петко войвода“, „Йовано, Йованке“, „Девойко, мари, хубава“, „Море, сокол пие“, „Катерино моме“. Последната композиция пак е авторски инструментал, който се нарича „Максул“ като албума.

А ти въобще как се захвана с музика, откъде започна?

Дълга история. Първите ми спомени от музиката са от най-ранното ми детство. Бил съм на 3-4 годинки, когато нашите ми пускаха касетки на Слави Трифонов и аз започвах да пея с тях. Пусках си концертни записи, слагах възглавницата на леглото, изпразвах панера с играчките и ги нареждах под формата на барабани. Много се кефих на Венелин Венков от „Ку-ку бенд“. Баща ми слушаше и рок. Бях на 6, когато на Първи юли ми пусна „Юрая Хийп“. Това беше повратен момент в моя живот, в който разбрах, че има и рок музика. Тогава започнах да слушам и „Дийп Пърпъл“, „Куин“, „Ролинг Стоунс“, „Рейнбоу“, „Уайтснейк“ и т.н.

Кои ти са любимите музиканти?

Като вокал, като харизма, като фронтмен – Фреди Меркюри. Брус Дикинсън – като фронтмен, но и като личност най-вече. Този човек се занимава със страшно много неща и това доказва, че не трябва да се развиваш само в една област – освен певец той е и летец, радиоводещ и т.н. Това ме мотивира и мен да се занимавам и с други неща освен с музиката. Друг любим музикант ми е Тобаяс Фордж, фронтменът на групата Ghost, която ми е основно вдъхновение в последно време.

Кога започна да свириш на някакъв инструмент?

На 5-годишна възраст започнах да ходя на уроци по барабани в Музикалното училище в Бургас, което продължи до 6-7 клас. После спрях заради матурите – трябваше да отделя повече време на български и математика. Приеха ме в Немската гимназия. Там започнах да свиря в някои тийнейджърски групи като барабанист, но започнах и да пропявам като беквокалист. В 11 клас станах басист на една от групите. Минал съм през различни инструменти – барабани, бас, китара, пиано.

През 2015 се кандидатирахме да участваме в поп-рок феста в Несебър. Изискването беше да представим авторска песен. Тогава ми се зароди идеята за тези песни, направихме бета версия на „Катерино моме“ – изобщо не беше завършена, ошлайфана и съответно не ни приеха на фестивала. Но вече през 2017 г. реших да я издам в доста по-добър вариант.

Дотогава ти си бил музикант, а в Орендъ вече си основен вокалист?

Да, пеенето се оказа моята най-голяма страст.

Ходил ли си на уроци по пеене?

 

Като малък съм пял в училищен хор, после и в школата на „Милка Стоева“, както и на разни други места. На уроци ходех малко в Музикалното училище, но не съм се занимавал толкова професионално, колкото момчетата, които са беквокали в Орендъ – Николай Костадинов и Боил Каранейчев.

А защо не си влязъл да учиш в Музикалното, а си избрал друга гимназия? Там нямаше ли да ти бъде по-лесно с музиката?

По принцип – да. Но моята философия е, че един човек, за да се развива, да бъде по-ренесансова личност, да има поглед над всичко – изкуство, наука, изобщо да си знаещ, трябва да се развива и в друга посока. Затова избрах Немската гимназия, която ми даде доста добро образование и работна дисциплина. Съответно следващият избор беше архитектурата. Мога да рисувам, имам добри познания по математика и си казах, че архитектурата е готино нещо, интересно изкуство е, доста комплексни неща развива у теб като човек, като начин на мислене. Та естественият избор беше да вляза в УАСГ в София.

Да разбирам ли, че основната ти професия в бъдеще ще е архитектурата, а музиката – нещо като хоби?

Принципно така изглеждат нещата. Но мечтата ми е да се занимавам професионално и с музика, а не само като хоби. Надявам се с Орендъ малко или много нещата да ми се получат и музиката да не си остане само хоби.

Ти си основоположникът на Орендъ, но в него участват и много други музиканти. Кои са в екипа на проекта?

Аз съм основният вокалист, басист и човекът, който пише аранжиментите. Другите момчета са мои приятели, с които съм свирил през годините. Те се съгласиха да ми помогнат за този проект. На беквокали и клавири е Николай Костадинов. Той учи в Музикалната академия в София, участва и в бенда в „Шоуто на Николаос Цитиридис“. Николай ми помогна много с аранжиментите в клавирната част. Двама са соло китаристите – Симеон Минчев, който учи музика в Лондон с поп и джаз направление, и Красимир Зафиров, студент в Музикалната академия с поп и джаз китара. Ритъм и акустичната китара са записани от Владимир Волощук от Пловдив, когото познавам от музикантските среди по време на групите в тийнейджърските ми години. На барабаните е Теодор Чирпанлиев, също от Музикалната академия. Боил Каранейчев изпълнява беквокали. На класическа китара свири друг бургазлия - Ивайло Нинчев, който е страшно добър във фламенко музиката. В песента „Йовано, Йованке“ има международно участие – на саксофона е китаецът Сю Нин, който също е студент в Музикалната академия в София. Него го чух случайно на един концерт, направи ми много добро впечатление и ми дойде идеята да включа и соло на саксофон в тази популярна песен. С миксинг и мастъринг на албума се занимава моят приятел Светлин Желязков, който си има метъл група в Бургас - Will Of The Awakened. По дизайна на обложката работи Кристиян Николов. А Диана Валентинова измисли логото на проекта и е дизайнер на тениските на Орендъ. Тя е завършила музика в Англия, но се развива като графичен дизайнер в Бургас.     

Защо реши да предприемаш такъв подход за финансиране за издаването на албума – чрез кампания за доброволно събиране на средства, а не просто да потърсиш спонсор?

Мисля, че най-добрият спонсор за такива неща са хората. Това е проект, който е близък до народа. Затова смятам, че би допаднал на доста хора, тъй като много от тях са израснали с тези песни, знаят ги и им са известни. Затова реших да направя този тип кампания.

Как върви кампанията, ще успееш ли да събереш необходимите средства?

Ами това вече е факт. Преди няколко дни необходимата сума беше събрана. И съм много благодарен на хората, които допринесоха това да се случи. Често казано, не го очаквах. Кампанията в началото тръгна доста вяло, но в крайна сметка явно тази музика по един или друг начин е достигнала до хората и им е допаднала.

Това дава ли ти импулс вече да мислиш за нови песни и евентуално за втори албум на Орендъ?

Много бих се радвал да издам и друг албум.

Имаш ли си някакви планове за бъдещето – и в музикално отношение, и не само? Какво смяташ да правиш, като завършиш УАСГ?

Харесал съм си принципа, за който пише Брус Дикинсън в своята автобиография, наречена „За какво служи този бутон“. Неговият принцип за живота е на базата на това как малките деца, като видят някаква играчка, натискат ѝ копчето, за да видят какво ще се случи. Това правя и аз – натискам копчето, виждам какво ще се случи (първо сега с албума, с музиката ми) и продължавам напред. Имам опция да работя и като архитект. Просто ще видя как ще се развият нещата в живота ми. Но както казах, музиката ми е присърце. И бих желал тя да ми стане и професия в бъдеще.

Според теб накъде върви развитието на музиката в България? Ясно е, че без фолклор не може, но има ли място за рок, за метъл?

Тези дни си мислих, че младото поколение, или тези, които идват след нас, се интересуват доста от по-алтернативни неща като фънк, соул, модерен джаз. Но има и такива, които слушат и по-тежка музика – метълкор, деткор и т.н. И да, мисля, че младите хора като нас и след нас ще се развиват в това и ще продължи да има групи, които да свирят такава музика. Винаги ще има нови и нови изпълнители и те ще развиват в най-различни посоки музиката, както става и по света в момента.