Гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ тази неделя е Христо Арабов – барабанист, вокалист и основател на група „Селъбрейшън“. Като син на дългогодишния солист на Бургаската опера Иван Арабов, неговият път като че ли изглежда предопределен. Той обаче решава да напусне работата си в симфоничния оркестър на Операта, за да свири в рок група. Как се случва това и накъде го отвежда пътят на музиката, Арабов разказа пред Gramofona.com.

Как се захвана с музика, как започна да свириш, да пееш?

Аз съм от музикантско семейство. Моите родители бяха оперни певци. И съм израснал с музика и с театър. Още бях в детската градина, когато участвах в операта „Кармен“ от Жорж Бизе – в хора на Милка Стоева. На 6 години започвах да свиря на пиано. Бях в детската школа към Музикалното училище в Бургас. До 4 клас свирих на пиано и щях да кандидатствам с този инструмент. Но точно преди изпита за Музикалното училище едно друго детенце ми счупи пръст на ръката и всичко се провали. Но понеже постоянно тропах нещо вкъщи, по-големият ми брат, който също е оперен певец, ме заведе да ме пробва в стаята за барабани в Музикалното училище. Така на следващата година бях вече приет там с ударни инструменти.

Кога започна да свириш в група?

Още бях в 6-7 клас, когато ми се обадиха от рок група „Дъга“. Започнах да свиря с тях в читалището в СМК-то. Замествах титулярния барабанист Енчо Чакъров, който от време на време изчезваше нанякъде. Репетирахме „Дийп Пърпъл“, „Уайтснейк“… По онези времена не беше много лесно да се свири хардрок и хевиметъл. За да ни разрешат от Концертна дирекция, бяхме направили един плакат с надпис „Хевиметъл – рок за мира“, защото ако не е за мира, не можеше да стане. Това беше първият официален плакат на рок група „Дъга“, отпечатан и разлепен из целия град. Помня, че името ми на него беше много глупаво объркано – бяха написали „Христо Арбалов ударник – вокал“ (смее се).

Колко време беше с група „Дъга“?

С тях свирих периодично около година-година и половина, докато учех в Музикалното училище. Занимавах се предимно с класическа музика, но рокът ми беше в кръвта от малък, тъй като брат ми, независимо че също е оперен певец, пускаше вкъщи плочи на „Бийтълс“, „Лед Цепелин“, „Дийп Пърпъл“, „Игълс“, „Чикаго“. Майка ми и баща ми не слушаха рок, но бяха много демократични към нас и ни даваха картбланш да си пускаме даже радио „Свободна Европа“, която излъчваше такава музика.

След като завърши, какво се случи?

Кандидатствах в консерваторията в София с ударни инструменти. Всичко вървеше добре до политическия изпит – скъсаха ме на 13-ия конгрес на партията. Това беше темата. Писал съм някакви глупости, защото не съм се интересувал много-много нито от Тодор Живков, нито от комунизъм.

След това нещата вече много се объркаха, защото решиха, че трябва да ме вземат в казармата – 3 години моряк в Атия. Но още докато бях в новобранския център, дойде Ансамбълът на Българския военноморски флот от Варна, за да ни изнесе концерт. След събитието, преди да излезем от залата, дойде един от тях и помоли всички от нас, които са се занимавали с музика, да останат. Аз бях единственият, който остана. Питаха ме дали мога да пея, аз казах, че мога, въпреки че дотогава не си бях отварял устата. Разпяха ме, посвирих на пиано и барабани. Две седмици след клетвата ме извикаха в Ансамбъла на флота във Варна. Умрях от кеф, защото си мислех, че ще си свиря на барабани, ще се подготвя за консерваторията и така. Но се оказа, че са ме взели за втори тенор – една година всичко ме болеше в гърлото.

В крайна сметка изкарах късмет, изкарах само 2 години и 3 месеца казарма, защото бях първият набор, на който намалиха военната служба. Но като се уволних, попаднах в току-що настъпилата демокрация.

И какво се случи?

Започнах да работя в Операта в Бургас като музикант с ударни интрументи в симфоничния оркестър. Дойдоха едни страшни години – нямаше бензин, купони за храна, спестяванията на родителите ми се стопиха. И аз си викам боже, каква София, каква консерватория, кой ще ме храни там, къде ще ходя. Така реших да си направя група и да изчезна.

Лесно ли се случиха нещата с групата?

Имаше няколко опита. Първият беше още във Варна, където се бях запознал с няколко мои връстници – музиканти. На единия от тях майка му беше пратила пари да си купи апартамент. И тоя пич беше такъв ентусиаст, че с парите купи една огромна апаратура, инструменти на китаристите, два кийборда. Кръстихме се „Формация 68“ – всички бяха 68-и набор. Работихме в Слънчев бряг, свирихме поп-рок парчета в най-готините заведения. Смятахме да заминем за чужбина и да правим велики неща. Всичко изглеждаше розово, обаче китаристът Петьо Савов, с когото двамата бяхме бургазлиите в групата, реши да се жени. И така не заминахме.

Тогава неочаквано Георги Мархолев ми се обади да направим група. По това време вече работих в Операта, но не виждах моето място там. Напуснах, доволен, че ще изпълня желанието си да свиря в рок група. Но в един момент решиха да вземат на ударните Митко Семов, без да ми кажат нищо. Аз не им се сърдя и до ден днешен, защото съм голям приятел с Митко и той за мене е може би най-добрият барабанист в цяла България. Тогава след втория неуспешен опит с приятели и познати реших, че трябва да направя нещо сам.

И тогава дойде времето на „Селъбрейшън“?

Да, беше 1992. Бях се гаджосал с една красавица – Даниела Златанова, и решихме да си направим група. Намерих хората, намерих и работа веднага. Отидохме да свирим в Слънчев бряг много зелени и млади. Сега сме вече формация с 28-годишна история, през нея са минали много страхотни музиканти.

От началния състав на групата всички бяхме възпитаници на Музикалното училище в Бургас. Имахме много рязък старт, на хубаво място свирихме. Започнаха да идват да ни гледат разни мениджъри. Постепенно ние станахме банда от 6-има души – две момичета и четири момчета. И не само свирихме, но и всички пеехме. Направихме страшни аранжименти на много различни песни. А тогава все още нямахме китарист в групата.

Как измислихте името на бенда?

Случаят с името е много интересен. Към края на лятото една голяма тумба хора се изсипа в бившия ресторант „Кубански казаци“, който беше на края на Слънчев бряг в посока Свети Влас. Срещу нас бяха Наско Сираков, Лъчезар Танев, Маргарита Хранова с цялата група, 5-6 души от кораби със заведения в Норвегия начело с мениджъра Методи Илиев, изобщо много хора, на които им свирихме цяла вечер. Тогава нашата група се казваше „Дани Голд Бойс“ по името на Даниела Златанова. Започнахме да свирим песента Celebration на групата Kool & The Gang. И в един момент Методи Илиев стана и каза „От днес нататък вие се казвате Селъбрейшън“.

По-късно, може би през 2007 г., имахме огромното щастие да се запознаем с музикантите от Kool & The Gang. Случи се в един клуб във Финландия, където им бяхме нещо като предгрупа. Пихме заедно и ни попитаха защо се казваме „Селъбрейшън“. Обяснихме им, че сме кръстени на тяхното парче. В клуба бяхме две вечери, на първата свирихме ние, на втората – те.      

През 2017 г. групата отбеляза своята 25-годишнина в Бургас?

Точно така, пяхме на Флората, страхотен концерт стана. Интересното е, че сега, когато сме вече група на 28 години, половината от първия състав още си стои в нея. Певица е тази същата Даниела Златанова, Тодор Налбантов на клавишните и аз – тримата сме от началото до ден днешен.

Много интересни музиканти минаха през „Селъбрейшън“, свирили сме различни стилове, в последно време сме изключително много рок. В началото, докато ни дойде първият китарист, който беше Росен Сеновски, бяхме по ориентирани към соул, джаз, поп. А в момента имаме две китари в групата. Имаше период от 10 години, когато бяхме 8 души, трима от които брас. Работили сме в Дания, Германия, Англия, Норвегия, Финландия. И колкото и странно да звучи, досега сме си изкарвали прехраната само с музика, никой от нас не е работил нищо друго.

Спомняш ли си къде ви беше първото участие?

Да, през 1992 г. в бургаската спортна зала „Младост“ с Георги Христов и Нели Рангелова. Това беше преди да започнем да свирим в Слънчев бряг даже. Ние им бяхме група, докато те пеят, но и изсвирихме четири наши парчета, за да се представим като бенд.

По-късно имахме участие и на известния Пори джаз фестивал във Финландия, който е в световната двайсетица на фестивалите по принцип. Свирихме в един от най-големите клубове в Хелзинки – „Аполо“. На всеки фестивал в Пори правеха тяхна сцена и ние бяхме поканени през един уикенд там наред със страхотни световноизвестни музиканти. Бяхме хедлайнери и на новогодишния концерт в Бургас през 2018 срещу 2019 г., когато имаше над 8000 души.

Авторска музика имате ли?

Да, имаме записани наши парчета. Три от тях сме ги представяли в предаването „Нощни птици“ по БНТ, но не сме ги издавали. От нас в групата Даниела Златанова е може би най-успешната като индивидуална кариера. Още в началото на новото хилядолетие тя стана артист на „Юнивърсъл Франция“. Има много свои записани авторски парчета, включително в Лондон, Финландия, Осло. Участвала е по финландската телевизия в дует с един много известен техен музикант от близкото минало – Дани, чиято популярност можем да сравним с Емил Димитров у нас.

С групата имаме и по-нови парчета, едното е на сегашния ни китарист Иван Иванов, който и пее много добре. То е малко етнорок стил, в ритъм 7/8, а текстът е на Росен Сеновски. Имаме и песен на американски композитор, която е направена специално за Даниела.   

Участвал ли си в други проекти извън „Селъбрейшън“?

Да. Участвал съм в рок група „Така“ заедно с Ясен Димитров на клавишните, който между другото е бил 2-3 години също в „Селъбрейшън“, Иван Ченов на бас китарата, певец ни беше варналията Георги Шопов, който сега участва в „Гласът на България“, както и един страхотен китарист от Казанлък, който от доста време живее на Канарските острови – Наско Паликарев. Обиколихме всички клубове в България, много готино беше. Група „Така“ съществува някъде между 2004-5-6 година. Използвахме времето, в което се връщахме от чужбина със „Селъбрейшън“.

Участвал съм и в много интересното трио „Арсенче“, кръстено на имената ни – Арабов, Сеновски, Ченов. Това беше рок трио за забавление, защото първоначалната ни идея беше да си свирим само за кеф, без никакви участия. И още на втората седмица Росен дойде и каза, че… имаме участие. Свирили сме на много места, обиколили сме цяла България.

Концерт на „Селъбрейшън“ в Бургас скоро планирате ли?

Да, планираме. Говоря с хора, търся спонсори. Идеята е да направим съвместен концерт на „Селъбрейшън“ и „Акага“. Заявили сме в Община Бургас и чакаме да ни определят дата и място. Мотото на концерта е „Здраве и култура“. С това искаме да кажем, че колкото и да се помага на този и онзи сектор в кризата, нас ни забравиха абсолютно. В началото се говореше за хората на изкуството, което продължи 2-3 седмици, и после всичко спря. Никой нищо не казва, никой нищо не иска да предприеме, все едно ние не съществуваме.

С този концерт искаме малко да привлечем вниманието на хората, че може и във време, в което трябва да се спазват някакви дистанции, защото има риск за здравето, ние също можем да съществуваме, че има нужда от музика, култура. Не случайно „Акага“ се включиха в идеята, защото искаме да покажем, че всъщност в момента няма значение дали си или не си толкова известен, всички сме оставени много далеч в тъча.

„Селъбрейшън“ с трибют на „Куин“ на круизния кораб Amorella във Финландия. В образа на Фреди Меркюри е италианецът Мануел Карамори, който 2 години е работил с групата.