Китаристът Иван Бъчваров е днешният ни гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“. Той е основател на група „Авалон“, която свири рок и фолклор едновременно. Как е възникнал този необичаен в стилово отношение проект и още интересни неща около своя житейски път, музикантът разказа пред Gramofona.com.

Как беше сформирана група „Авалон“? Кои участват в нея?

Групата е създадохме с жена ми Весела през 2012 година. Първоначално това беше изцяло акустичен проект. В този период на хората им беше писнало от шум, от гюрултия и имаше нужда от такъв вид по-тиха музика. С времето започнаха да ни канят на по-големи сцени – по фестивали, клубове, където се губеше тази акустична насоченост. И решихме лека-полека да уголемим групата. Обявихме конкурс за музикален педагог. Яви се едно момче – Красимир Петков, което е завършило музикална консерватория с акордеон. Преди това беше свирил само фолклорна музика. Поговорихме си с него и той реши да се присъедини към нас. Така групата стана китара, акордеон, вокали и перкусии.

Това изглежда малко странна комбинация – рок музика с акордеон?

Абсолютно е така. Но идеята беше да сме интересни и да се отличаваме от общото. Защото групи има много. Пробвахме и учудващо звукът на акордеона, съответните му бленди, се препокриваха с китарата. Получи се нещо много интересно, участията ни продължиха. Но се чувстваше някаква празнина. Решихме да намерим барабанист. Случи се така, че един мой приятел напусна предишната си група и се присъедини към нас. Тогава започнахме да свирим по големи хотелски комплекси – в Слънчев бряг, Царево, Синеморец. Оказа се, че чужденците си искат по-твърдия рок. И решихме да се преквалифицираме – взехме си басист, акустичните китари ги сменихме с електрически и със звука на акордеона се получи много интересен мелодичен рок с лек фолклорен привкус.

Тъй като тогава свирихме кавъри на известни песни, които ги искаше самата публика, решихме да направим един интересен експеримент – смесихме ги с фолклорни елементи. Например, както си свирим метъл хита „Параноид“ на „Блек Сабат“, изведнъж вкарваме народни мотиви, преплитаме го с „Рипни, Калинке“.

„Параноид“ с „Рипни, Калинке“?! Как реагираха хората на това?

Уникално. Просто оставаха с отворени уста. Всъщност тези години, които прекарвахме по хотели, бяха времето, от което извлякохме голяма полза, разбрахме кое се получава най-добре. Например на „Куин“ песента We Will Rock You започва с барабани, после минава на твърда китара и накрая на такова хоро го изкарваме, че просто си нямате идея (смее се).

Авторски песни правите ли?

Да. Сега работим върху инструментал, който сме кръстили „За група и акордеон“. Имаме и други авторски. Стилът е мелодичен рок в комбинация с фолклор. Жена ми освен вокалист се оказа и добър текстописец. След като напише текста, върху него ние правим и музиката. Една от нейните песни даже е кандидатствала за „Евровизия“ в изпълнение на Жан Шейтанов. Сега подготвя и стихосбирка, от която правим и няколко песни. Просто нещата стават малко по-бавно, защото финансовите пречки са огромни в сегашната ситуация.

Откъде идва името на групата „Авалон“?

Аз съм голям фен на китариста Ричи Блекмор и съответно на всичките му проекти – „Дийп Пърпъл“, „Рейнбоу“, „Блекморс Найт“. И в нашия акустичен проект, който започнахме с жена ми, често изпълнявахме песни на „Блекморс Найт“ – на Ричи и неговата жена Кендис. Те имат песен „Авалон“, която пускахме като фон при наши участия в клубове. Това може би беше първата песен на „Блекморс Найт“, която жена ми чу, харесахме я и така решихме да кръстим и групата.

Знам, че подготвяте албум. Нещо да кажеш за него?

Записваме го при един от най-добрите тонрежисьори в Бургас – Антоний Аргиров. Песните са на български и английски по текст на жена ми Весела. Музиката се дължи основно на мен и на акордиониста ни, чието образование от консерваторията много ни помага при аранжирането. Смятахме албума вече да сме го приключили, но карантините ни забавиха. Сега гледаме до края на годината всеки да си запише партиите и да оставим на тонрежисьора да обработи материала. Идеята на албума е по-скоро да рекламираме групата. Защото пари с авторска музика в България няма как да се изкарат.

А вие как си изкарвате хляба?

Всеки от групата се прехранва с нещо друго. Аз от над 10 години съм учител в детска градина.

Как реши да се занимаваш с музика?

Още в училище направихме група, на която бях вокалист. Бяха готини времена, свирихме и на абитуриентския си бал. Но всичките момичета се лепяха на китариста. И тогава едно лято хванах нашия китарист и лека-полека започнах да се уча да свиря. Започнах на една стара българска акустична китара, вечер съм се връщал с разкървавени от струните пръсти. И така се научих.

После в университета участвах в групата „Студентски гласове“. С нея имахме доста участия в страната. Това беше една добра школа за мен като китарист. Като се дипломирах, с вокалиста на тази група се отделихме и направихме групата „Дориан“ – по романа „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд, на когото и двамата бяхме големи фенове. И в двете групи свирихме основно авторска музика. Няколко години изкарахме доста успешно, но после всеки пое по пътя си, аз записах магистратура. В един момент реших пак да потърся някаква ниша на пазара, обадиха ми се за участие, дойде времето на „Авалон“.

Смяташ ли, че има бъдеще за рок музиката у нас?

Ако хобито го наричате бъдеще – има. Има много ентусиасти, достъпни инструменти. В интернет вече може да се намери всяка една песен, разработена за цялата група – имаш мерак, правиш я. Има и доста стари музиканти, като всеки работи някъде. Ако това е някакво бъдеще – да. А пари от музика няма как да се изкарват. Ние имахме навремето този шанс, че някой някъде ни беше чул. Покани ни в хотелиерския бизнес и така си вадим някакви пари с музика през летния сезон. Но не всички могат да го направят.

Извън „Авалон“ в някакви странични проекти участваш ли?

Засега не. Занимавам се с педагогиката, правя научен труд. Имам амбиции да се развивам в професията нагоре. „Авалон“ е като един финансов стимул донякъде, а повече е просто за удоволствие. И всеки от групата има някаква своя сфера. Например барабанистът ни Георги Марков (George Strais) е художник, той е един от най-добрите тату артисти в Бургас. Акордионистът Краси е детски учител. Жена ми е преподавател по английски език. Басистът ни Мончо Писанкънев-Мони е озвучител към Община Бургас.

Родители на деца, на които преподавате, идват ли ви на концертите?

Идват, да. В клубовете нощем – не, но при участието ни на фестивали като „Джулай Морнинг“, „Включи града“, „Летен БулеваАрт“ идвали са много майки с деца от моята група, които ни се радват. Музиката я използвам и при работата си в детската градина. Автор съм на конкурси за млади таланти. Музиката много ми помага при работата, защото децата трябва да ги грабнеш с нещо, а една китара прави чудеса.

Интервюто излиза на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Ти като учител би ли пожелал нещо на твоите колеги и изобщо на хората на културата?

Честит празник, колеги учители, дейци на културата!

Искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички тях за огромните усилия, които положиха в този труден за целия свят период, за да запазят най-ценното богатство – духа!