За съжаление, българинът се превърна в стока, която се пазарува преди избори и после се забравя някъде до следващите предсрочни такива
 
Д-р Ел Масри, предстоят поредните предсрочни парламентарни избори в България. Нищо видимо не се променя, но осезаемо спада доверието на хората към политиците. Кога ще завърши този безумен цикъл от избори, които нищо не решават?

За съжаление, за да приключи този цикъл от предсрочни парламентарни избори, трябва хората, от които зависи това да променят нещо. Зависи от политиците, от управляващите партии. Те искат народът да им вярва, но не правят нищо съществено, за да се случи това. Така по естествен път доверието към тях спада с всеки изминал ден и днес са в ситуация, в която депутатите се избират само от твърдите партийни ядра, т. е. хората нямат абсолютно никакво доверие в политическата класа. 

Нещо повече, през последните седмици ние виждаме, че самите партийни организации се тресат от скандали. Тук не става въпрос само за ДПС, в същото положение са и БСП, Промяната, очаквам скоро и в ГЕРБ да има разногласия. От всичко това, което се случва става ясно, че тези хора не могат да оправят собствените си партии, а ние очакваме да управляват държавата и да мислят за доброто бъдеще на хората.

Избирателите също разбират това и стават апатични към всеки следващ избор. Политическата класа в България трябва да има воля за промяна, която да се почувства от хората.
 
Кога политиците в България ще проумеят, че нещо трябва да се промени в техния модел на управление или изобщо в отношението им към избирателите?
 
Днес политическата класа в България разбира до голяма степен, че нещо не е наред, но докато се мъчат да решат вътрешнопартийните си проблеми, бъдещето на страната и хората остават на заден план. Големият въпрос дори не е вътрешнополитически, а касае бъдещето на страната на световната карта. Важно е ние да знаем какво искаме, как виждаме бъдещето си и какво да очакваме. Важно е като страна от Европейския съюз да имаме ясна позиция по въпроси, които касаят националния интерес на България. 

Важно е да отстояваме позицията си както го правят по различни въпроси Испания, Унгария, Италия или Португалия например. Националният интерес трябва да е поставен над решенията на ЕС. Нашите политици се оправдават с това, че няма да получим евросредства. Трябва да сме наясно, че само с европрограми и пари от ЕС няма как да имаме стабилна икономика и респективно силна държава. Трябва да наблюдаваме внимателно световните процеси и тенденции, които рано или късно ни застигат и винаги сме неподготвени за тях.

Много политици казват, че данъчната система в страната ще привлече нови инвеститори. Това ли е възможността да имаме силна икономика?

Постоянно се говори за облекчената данъчна система в България, когато говорим за проценти. Не може непрекъснато да се гордеем само с това, че имаме най-ниската данъчна система в света. Ако разцветът на икономиката зависеше само от това тук, щяхме да виждаме световни производители, големи компании или други чуждестранни фирми, които проявяват интерес да инвестират в страната.

Единици са големите външни инвеститори в страната. Единици са и това се вижда в Бургас, и в други големи градове. Големият проблем е, че вече всички знаят, че живеем в катастрофални условия на измама.

Всеки ден ни убеждават, че тук е прекрасно място за инвестиции, но ние знаем, че не е така. Изоставаме във всяко едно отношение. Липсата на персонал е осезаема във всеки един бранш. Това означава, че няма хора, защото те вече не вярват, че нещо ще се промени, че ще имат нормални европейски условия за живот.

Сега си внесохме работници от Непал. Те видяха за какво става въпрос и избягаха, дори не си търсили заплатите. Ако е толкова хубаво, колкото ни разказват нашите политици, защо всички бягат. Тръгват си местните хора, бежанците ни подминават и никой не иска да остане тук, новите ни работници, дошли от крайно бедни страни, също избягаха.

Парадоксално е, че днес в Китай хората преминават разстояние като от Бургас до София за по-малко от час и половина, а ние все още пътуваме 6 часа с влак. Новината при нас е, че вече има климатици във влака. За нас е новина, че вече имаме един медицински хеликоптер и дори той работи по предназначение.

Никой не иска да се говори, че освен 5 големи града в страната, всички останали населени места се обезлюдяват и са забравени от управляващата класа, която ги наобикаля само преди изори. Имаме десетки села, които са изтрити от картата на страната. В една нормална европейска държава във всяко едно населено място, независимо от броя на хората е нормално да има банкомат, аптека, медицински пункт и дори пожарна. В България това е невъзможно.

Какви са очакванията ви от политиците преди предстоящите предсрочни парламентарни избори?

Очаквам най-накрая политическа партия или коалиция да представи ясна програма за управление на страната, която да не е краткосрочна. От нашите политици преди избори разбираме само, че едните са по-лоши, а другите по-корумпирани. Свалиха нивото до там, че вече е срамно да кажеш, че си политик или народен представител. В очакване съм да видим кой депутат в коя нова партия ще се прехвърли, защото на това се нагледахме през последните години.

Нашите политици безпринципно се прехвърлят от една партия в друга и това явно изобщо не ги притеснява. И всички говорят за купуване на гласове. Българинът се превърна в стока, която се пазарува преди избори и после се забравя някъде до следващите предсрочни такива.

Другата неприятна тенденция при днешната политическа класа е възможността да станеш депутат без да си особено грамотен, но при единственото условие да си послушен, удобен и предан на партията и лидера. Това прозира при днешните политици, хората го виждат и губят доверие към институциите, спират да гласуват или още по-лошо отиват до урните и гласуват с „не подкрепям никого“. Това е най-големият срам за политическата класа в България.

Нашите политици вместо да мислят как да се насърчи раждаемостта в страната, как да се подпомогнат младите семейства и да компенсират районите, в които населението рязко намалява, те се притесняват дали ще получат одобрение от някое посолство и какво още трябва да направят, за да се харесат там.

Добре, какво е решението тогава за страната, какви възможности остават?

Решение винаги има. На първо място България има огромен потенциал, страната се е изправяла и справяла с много национални катастрофи. Трябва ни ясен план, който да следваме през следващите години, така че да променим хода на събитията в полза на хората и страната. Може да се смени системата на управление.

В Парламента освен на партиен принцип да влизат и независими народни представители, да има и квота на президента. По този начин повече българи ще бъдат парламентарно представени и управлението на страната ще бъде легитимно в очите на избирателите. Щом самите политици говорят, че има корупция в партийната система, значи това трябва да се промени. Трябва да се съберат интелигентни хора, с висок морал и без партийна принадлежност, за да начертаят бъдещето на страната или по-скоро нейното адекватно управление.

Само по този начин ще се решат кардиналните проблеми в страната, за които сега никой не поема отговорност. Сякаш през последните години самата политическа класа бяга от отговорността да се решават проблеми, да се правят промени, за да запази собствената си цялост на топло в Парламента.

Но с всеки следващи избори хората разбират това и гласовете за родните политици стават все по-малко и по-малко. Това е родната действителност. За съжаление вече 35 години се борим за свобода и демокрация, а живеем в един кошмар, в хаос и анархия. Не може обаче всичко да продължава така!

Източник: Фактор