Д-р Светослав Тодоров е на 31 години и е родом от Пазарджик. Завършил е медицина в Плевен, като от година вече е и магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт. В момента е специализант по неврохирургия в УМБАЛ – Бургас. Администратор е на групата „Лекари и пациенти – Бургас“, в нея дори и има и своя видео рубрика, в която дава съвети как да окажем първа долекарска помощ при различни ситуации. Интервю на Gramofona.com

От Пазарджик в Бургас. Как избра да развиваш кариерата си точно тук?

- Всъщност от Пазарджик първо отидох в Плевен. Там в началните курсове на следването давах дежурства в Спешното и се запознах и сприятелих с колеги, които по-късно дойдоха в Бургас. А аз реално от трети курс работя в Слънчев бряг като здравен асистент. Видях, че условията за развитие в Бургас не са лоши, а градът ми хареса страшно много. Дори и заплащането на лекарите в Бургас е по-високо отколкото в Плевен. Въпреки че Плевен предлага добри условия за докторантура и подобен тип кариерно развитие, а на онзи етап това в Бургас не се предлагаше. Но пък тук има много възможности за допълнителна работа, а приятелите и хубавият град повлияха на крайното ми решение.

А защо неврохирургия? Това е изключително тежка специалност

- Аз от дете съм искал да стана лекар. За мен медицината е сбъдната детска мечта. Винаги съм си представял как лекарят се намесва и излекува веднага болния. А това, поне в детските ми мечти се случва в хирургията. В началото ме привличаше общата хирургия, докато в четвърти курс започнахме да учим неврология и за мен това се оказа изключително интересно, защото мозъкът е територия, която не е напълно изучена и съчетанието хирургия – неврология доведе до тази невероятна специалност неврохирургия, която предлага много динамика, предизвикателства, а и е много сложна.

Помниш ли първата си операция?

- Помня първата операция в неврохирургията, която наблюдавах. Бях студент в Плевен и много интересно, но помня песента, на която лекарите оперираха. Беше Try на Пинк. Самата операция беше много впечатляваща. Гледах как хирургът работи на едно изключително малко поле. Изглеждаше ми супер точен с операционния микроскоп.

Обижда ли те изразът, че грешките на лекарите с в гробищата и за това остават ненаказани?

- Не, не ме обижда, но ми звучи прекалено страховито и няма да звучи нереално ако кажем, че всеки греши. В медицината, колкото и да е клиширано, но не винаги две и две прави четири. Там предизвикателствата са огромни. Овладял си теоретично едно заболяване – знаеш кое лечение и кои лекарства ще помогнат, но всеки организъм е уникален и понякога е непредвидимо как ще подейства дадено лечение. Лекарите не са хора, които искат да навредят умишлено. Когато даден пациент е недоволен от лекар, нека си търси правата, но по каналния ред. Не да се лепят етикети на всички. Гледал съм зрелищни видеа, а отдолу имаше толкова страшни коментари. Говори се за смърт на лекарите, за убийства и отмъщения и то не за тежки случаи, а за недоразумения, предизвикани от проблем в системата. А ние всички сме част от системата. И е мит, че няма осъдени лекари.

Случва се постоянно да идват при нас в Спешното и да искат да им решим проблема бързо, даже веднага. Искат да овладеем симптомите на заболяването, което е хронично и за което самите те не са полагали грижи. Не са водили здравословен начин на живот, не са си пили лекарствата редовно. Чакал е няколко дни докато дойде и пристига в критично състояние, а близките искат веднага да го излекуваме. Няма как.

Чувствал ли си се някога безсилен?

- Безсилен си само в ситуацията, в която пациентът загива. Даваш всичко от себе си, направил си всичко, даваш и още нещо от себе си, свръх сили, но нещата не се получават. Тогава е безсилието.

Как се говори с близките в такъв момент?

- Много трудно се говори. Учили сме в университета как се съобщават лоши новини, но няма теория, която да те научи в действителност.

Имало ли е моменти, в които си съжалявал за избора си да станеш лекар?

- Не. Дори и след неуспешен ден, винаги намирам нещо, с което да се почувствам по-добре. Дори да съм бил обвинен несправедливо от близки на пациент, след това е идвал друг, който ми е благодарил и нещата се уравновесяват.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От няколко месеца здравната система се тресе от недоволството и протеста на медицинските сестри. Какво мислиш за техните искания?

- Специалистите по здравни грижи заслужват уважението на цялото общество. Лекарите се уповаваме на тях в работата си и аз наистина не разбирам, защо толкова години те са били подтиснати. Аз и моите колеги винаги присъстваме на техните протести в Бургас. Чувал съм обаче, че в други градове сестрите не само не получават подкрепа, но и са притискани. А ние сме едно цяло и в много ситуации лекарите разчитаме точно на медицинските сестри.

Една от причините за протеста е ниското заплащане, но то е в цялата система на здравеопазването. Ти на колко места работиш?

- Първо съм специализант  в отделението по Неврохирургия, давам дежурства в шокова зала, в Медицински център „Николай Чудотворец“ и водя курсове в БЧК. Май са четири работните ми места в момента.

Кога почиваш?

- Не знам. Когато не съм в график, може би.

Има ли смисъл да питам как почиваш в такъв случай и въобще остава ли ти свободно време?

- О, обичам да пея, забавлявам се с приятели и обожавам екскурзиите. Пътуването е моментът, в който си почивам абсолютно. Откъсвам се някак си. Не всичко за мен е само работа. За мен  музиката и пътуванията са това, което ме зарежда.