Зам.-директорът на УМБАЛ Бургас д-р Светослав Тодоров бе отличен по-рано днес в София. Грамотата му бе връчена за показана гражданска доблест и активни действия при спасяване на ранени в тежката верижна катастрофа на магистрала "Тракия", възникнала в края на месец ноември. При пътния инцидент загина жена, а няколко души пострадаха. Блиц интервю на Грамофона нюз с д-р Тодоров
Мина месец от тежния инцидент, сещате ли се все още за случая?
В ежедневието и кариерата си всеки лекар има случаи, които помни. Все още не мога да забравя катастрофата и се надявам да е имало положителен резултат от действията ми. Благодарен съм за оценката и жеста към мен от страна на фондация „Доверие и закрила“ и МВР. По повод грамотата бих искал да акцентирам на две много важни неща.
Едното е да шофираме разумно и да бъдем водачи, които спазват правилата за движение по пътищата. От нас зависи статистиката и това колко често ще бъдат ранените и загиналите. Другият акцент, е когато попаднем в подобна ситуация, да спрем и да се опитаме да помогнем. Човешко е!
Как овладявате емоциите си в екстремните ситуации и същевременно действате адекватно?
Лекарите и медицинските лица са може би малко по-различна „порода“. В такива ситуации човек максимално трябва да се събере, да си даде сметка, че каквото зависи от него, той трябва да го приложи точно в този момент. Първата долекарска или първата лекарска помощ наистина спасява човешки животи.
Като обучител по първа долекарска помощ на кандидатите в БЧК винаги им обяснявам, че не се изискват свръхвъзможности и свръхсили. В даден момент първо е добре да спреш, да оцениш обстановката, да окажеш психологична подкрепа, да се обадиш на 112, да кажеш какво не трябва да се прави понякога, защото хората доста често грешат.
Ние разбира се като медицински лица знаем какво трябва да направим и чак след това ни завладяват емоциите. Няма как като видиш такава тежка картина с множество ранени и дори загинали хора, това да не ти окаже влияние като личност. В момента, в който си там и знаеш, че нещата зависят от теб, се стягаш и действаш.
Как успявате да не допускате паниката да Ви завладее?
Няма място за паника в екстремни ситуации. Най-лошото вече се е случило за пострадалите и озовавайки се на такова място, ти си човекът, който може само да помогне.
Знаем, че учителите, професорите, изследователите учат цял живот и надграждат. Как е при лекарите?
Пътуването ми по магистралата, когато стана инцидентът, бе свързано с курс по гръбначна неврохирургия в болница „Свети Иван Рилски“ в София. За да бъдем лекарите адекватни на нещата, които се случват в ежедневието, наистина трябва да надграждаме своите знания, да практикуваме, четем и да се усъвършенстваме. Не само аз, но и моите колеги се стараем да учим постоянно, за да сме в крак с времето и това, което се случва.
Остава ли време за почивка?
Времето е ограничено, но когато човек се записва да учи медицина и иска най-вече да стане лекар, си дава сметка, че това, с което ще се занимава отнема от личното му време.
Днес вътрешният министър благодари на полицаите, че доста често се случва те да не са със семействата си по време на празници. Абсолютно същото важи и за лекарите. Това е професия, която няма работно време. Понякога се налага да реагираме 24 часа 7 дни в седмицата, и то по адекватен начин.
Какво Ви дава вашата професия?
Лекарят е най-благородната професия. Тя дава чувството на удовлетворение, което никой не може да замени. На всеки един пациент, на който си помогнал, ти си променил не само неговата съдба, но и тази на семейството му. И всичко това е само за добро!
