Д-р Николай Недев е началник на Неврохирургичното отделение в МБАЛ - Бургас. Зад гърба си има тридесет и три години трудов стаж и все още продължава да изпълнява Хипократовата клетва. В каква среда работят д-р Недев и екипа му? Трудно ли е в днешно време да си неврохирург? Интервю на Gramofona.com с д-р Недев.

Д-р Недев, по колко операции извърша отделението по Неврохирургия на година?

-  Отделението е едно от най-мощните в страната, а за година извършваме около 350 големи операции. В момента отделението е изправено пред последния раздел в неврохирургията – операции на мозъчни аневризми. За две години сме оперирали около 14 мозъчни аневризма, от които няколко са наши операции – артериовенозни малформации, които се считат за короната в неврорургията. Мозъчната аневризма е едно социално значимо заболяване и моята амбиция е в Бургас да започне лечение, защото от малформации на мозъчните съдове страдат предимно млади хора.

Операциите са сравнително по-бързи, протичащи с бързо възстановяване на болния и се извършват от специализирани травматолози и неврохирурзи. Това нещо в Бургас все още не е застъпено. Целият екип искаме да го постигнем, но няма желание от обществото, от Министерството на здравеопазването, зависимо е и от мениджмънта на болницата. Ако заболеваемостта в нашия регион е 40 случая за година, смъртността е около 20 %.

Д-р Недев, как се справяте с толкова много операции?

-  Трудно е, екипът е малък, а понякога хора напускат. В момента съм с нов екип, с двама нови, млади, талантливи неврохирурзи, които се изграждат –това са д-р Баев и д-р Тодоров. Екипът е стабилизиран, а качеството е добро. Винаги когато един отбор се изгражда има проблеми и нагласяне на характери и интелект, но като цяло отделението работи с пълна пара.

Увеличили ли сте дейността си през годината предвид тенденцията, че много от колегите ви захвърлят белите престилки и търсят препитание навън?

Тази година сме увеличили дейността с около 10-15 %. Да, младите гледат с едно око на Запад. Това е вследствие когато системата работи против тях и няма иновации. Със собствени връзки успях да въведа в отделението мощен микроскоп, който морално остаря – от 1997 година е. Една нова технология вдига с 30 % обема на работа и подобрява самото й качество.

Има ли нужда отделението от нова и модерна апаратура?

-  Необходим е модерен ангиографски апарат, който е доста скъп. Той струва колкото един ядреномагнитен резонанс. Трябва и обучение на кадри, които да се справят на местно ниво, защото това е много необходимо. Може ли държавата да осигури средствата за тези апаратури?

-  Да, по принцип може, но държавата е бедна и министерството инфилтрира пари в София, където неврохирургичната помощ е уплатнена като технология, кадри и потенциал. Имаме уговорка с екип, който е обучен да дойде тук на местна почва, да извършва такива операция с мозъчни кръвоизливи и да обучава наши кадри. Това е уникално, защото е върха на пирамидата.

Премиерът Борисов наскоро похвали здравния министър д-р Петър Москов, че работел по 14 часа. След като е толкова съвестен към работата си, не смятате ли, че може да поискате помощ от държавата?

-  Това е трудно, това е работа на мениджърския екип на болницата. Аз менажирам една малка клетка от болницата. Опитвам се да го правя добре и с цената на много, много труд през годините съм извел това отделение от 50 операции на година, с потенциал да извършва 500.

Качеството на една медицина във всяко общество се диктува от кардиохирургията и неврохирургията. Те са кралят и кралицата, царицата и царят на оперативната медицина.

В Бургас вече има добра болница „Сити Клиник“, която беше много необходима. Нека не забравяме, че смъртността от инфаркти от 20-30 % се сниши до 3%. Това е огромен социален ефект.

Д-р Недев, коя според вас е формулата за успешно здравеопазване?

-  Формулата е първо да се сложи ред по отношение на алгоритми, поведение на медицински персонал, да се подобрят битовите условия. Разберете, че няма как един диференциран човек с хигиенни навици и претенции, да постъпи в болница, която няма огледен вид и битови условия, а най-мощното заведение в областта е публичното.

Частните клиники са перфекто битово обзаведени, но те нямат възможност да имат водещи технологии, защото нямат такива финансови възможности. Да, в определени сфери има инвестиции и иновации, но най-мощното заведение в областта е МБАЛ-Бургас.

Тук идват най-тежките случаи. Гражданското общество в Бургас трябва да се събуди, защото ние добри или лоши сме тези, които посрещаме първи пациентите.

Когато няма пари трябва да се направят реформи. Една болница в германския град Аахен, който е по-голям град от Бургас, е с 300 легла, а тук има 550, голям процент от които стоят празни. Тук заплатите са около един път и половина по-ниски. Една моя операция в частна клиника ми плащат колкото месечната заплата тук. Всичко зависи от патологията. Ние не сме Богове, ние помагаме с Божията промисъл. Аз така мисля за себе си.

Има един афоризъм, че разликата между неврохирургия и Бог е такава, че Бог не се е мислел за неврохирург.

За толкова години сте минали през какво ли не. Как се чувствате, как спите нощем?

-  Не спя, ние имаме домашни дежурства и денонощно моите телефони са включени. Лятно време, когато областта нараства до 2 милиона души, а екипът ни е същият, тук е нормално да влезеш в петък на работа и да излезеш в сряда, работейки през цялото време. Това води до Синдрома на професионалното изчерпване, влизане в дупки, носи неврози, свръхусилия, свръхадреналин и дистрес. Затова хирурзите са с най-ниската преживяемост в медицинското общество.

Всеки плаща цена за мисията, която изпълнява, ако я изпълнява съвестно и иска да живее във водопада на медицината, а не в спокойната вода. <span style="\&quot;line-height:" 1.6em;\"="">Средната заплата на неврохирург в Щатите за година е 680 000 долара, а моята е 10 000 долара. Разликата е огромна.

Защо още работите, призвание ли е това за вас?

-  Да, тук все още медицинското общество има огромен морал. Ние сме боксовата круша на обществото. Има криза и няма лекари, няма потенциал, хората напускат. Като цяло ние сме Донкихотовците на съвременното българско общество.

Д-р Недев, проявявали ли са пациенти агресия спрямо вас?

-  През социалистическо време съм влизал в ръкопашен бой с агресивни пациенти докато дойде полицията. Сега има охрана, но вербалната агресия е ежедневие. Още преди да съм им казал добър ден, се държат агресивно към белите престилки. Този мастодонт може да бъде преформиран в една елегантна болница, където всеки от обществото да има комфорт. Другото е въпрос на дисциплина и инвестиции.

Как успявате да се съхраните през годините?

-  Нито един лекар не иска да увреди пациента си. И Хипократ го е казал. Дали ще го увреди или не зависи от неговата квалификация. Специализантите са принудени да работят денонощно с извънреден труд за да поддържат стандарт, а трябва и да четат и ходят на курсове, конгреси и конференции, да се образоват.

Моята висока амбиция и морал са ме крепили през годините. Когато ние лекарите газим в кал, не можем да не се изпръскаме тук-там, но не трябва да се изкаляме. Грозно е! Ние сме една леснодостъпна медицина, която обаче отстъпва в ноу-хау технологиите, направилното им разпределение, липса на здравна карта.

Какво си казвате сутрин, когато тръгвате за работа?

-  Казвам си Бог да пази семейството, пациентите ми, приятелите и България. Това е моята молитва всеки ден.