Д-р Надя Делииванова е специалист-ендокринолог в УМБАЛ Бургас и МЦ „Св. Николай Чудотворец“.Консултира в областта на нарушенията в жлезите с вътрешна секреция, захарен диабет, щитовидна и паращитовидни жлези, надбъбречни жлези и полови жлези. Научният й интерес е насочен към жените преди и по време на менопаузата.

Д-р Делииванова, как решихте да се занимавате с тази част от ендокринологията, посветена на жената в „интересна“ възраст?

Ендокринологията е много интересна, но много сложна. А промените в половата система и при жената, и при мъжа, са може би най-сложната част от нея. Това е „черешката на тортата“ – промените, които настъпват в женския организъм в различните възрасти и голямо предизвикателство пред всеки ендокринолог. Изисква се много търсене на информация в различни източници, в чуждата литература, много опит, комуникация с други колеги с подобна насоченост. Наблюдения и пряка връзка с тези пациенти. Аз самата като жена бих искала някой да ми помогне, да ме подкрепи в този процес – преминаването през менопаузата, ако изпитвам някакви трудности.

С какво се характеризира възрастта на жената над 40 години?

Периодът, който започва десетина години преди настъпването на менопаузата, се нарича перименопауза. Той настъпва в тази възраст, около 40-та година на жената, но може да настъпи и по-рано. Това е преходен период, който продължава и след настъпването на менопаузата. Менопауза имаме тогава, когато 12 месеца жената вече няма месечен цикъл. Но преди, и малко след това, периодът е преходен, подобен на пубертета.

Бавно настъпват промени, засягащи нивата на хормоните в организма. Постепенно затихва функцията на яйчиците, но организмът се противопоставя на това, защото иска да задържи репродуктивната функция възможно най-дълго. Започва стимулация от страна на хипофизата и тази „борба“ на хормоните предизвиква смущаващи жените симптоми.

Настъпва промяна в метаболизма – жената все по-трудно влиза във форма, сваля излишни килограми, въпреки движението, въпреки хранителните режими. Настъпват промени в психиката, защото тя е свързана с хормоналните нива. В миналото жените са се пенсионирали на 50 години и са я карали по-полека. Приемали са периода като естествен процес.

Но в нашето съвремие проблемът е и в това, че ние по принцип се борим с природата. Жената трябва да е винаги млада, винаги във форма, и да се справя с всичко – с работата, с децата, със семейните задължения. Това създава трудности както за нея, така и за хората около нея.

С какви оплаквания идват в кабинета Ви тези жени?

Че трудно намират лекар, който да ги изслуша, подкрепи и който да е фокусиран върху този етап от живота на жената. Като че ли повече се обръща внимание на женското здраве преди бременността и около раждането. Оплакват се отпадналост, умора „от всичко“, трудно възстановяване, труден сън, често изпотяване, което по-нататък в хода на самата менопауза се представя като горещи вълни.

Сърцебиене, трудности в концентрацията, „мозъчна мъгла“, склонност към депресия, тревожност, смяна на настроенията, понижаване на либидото. Нерегулярни кръвотечения, нередовен цикъл, влагалищна сухота, понякога иконтиненция. Погледнато медицински, тези оплаквания не са драстични, не са тежки, но създават сериозен дискомфорт в ежедневието на самата жена.

Доколко оплакванията са реални, или преувеличени от индустрията, която използва и този период за продажба на продукти „за справяне“? Прекаленото фокусиране върху симптомите не ги ли прави още по-тревожни?

Трудно е да се каже. Напоследък в световен мащаб все повече се говори за перименопаузата и менопаузата. Част от проблема е, че вече по друг начин върви животът на жената. В миналото основната й функция е била да ражда и гледа деца, колкото се родят. В традиционните култури личността й не е била особено важна и тези проблеми са били пренебрегвани, дори да ги е изпитвала.

Днес, благодарение на достиженията на съвременната медицина, хората остават по-дълго време млади и здрави. Вече няма епидемии от инфекциозни заболявания, толкова ранна смъртност, на преден план излизат не толкова болести, колкото тези „проблеми на съвремието“.

Днес сме заляти с информация по всички въпроси, което може да бъде много стресиращо. Но ако човек се чувства некомфортно, дори за другите това да е недостатъчно важно и недостатъчно силно, не бива да се примирява. Важно е да търси причината.

Има ли жени, които не усещат този период?

Да, има. Хората са различни, всичко е индивидуално. Въпрос на генетични особености, на това, как са се случвали нещата при техните майки и баби. И въпрос на „предварителен терен“. Ако една жена е била в сравнително добра форма, има навици да поддържа определено телесно тегло, що годе здравословен режим на хранене и движение, това може да облекчи появата на тези симптоми. Може. Но не винаги.

Свързано е и с други съпътстващи заболявания, или особености на организма. Например, затруднение представлява много разпространеното намаление на щитовидната функция при голяма част от жените. Има жени, претърпели интервенции, при които този период на перименопауза настъпва по-рано от обичайното, може да протече по-тежко.

Кой е водещият лекар, отговорен за този процес? Ендокринологът, или акушер-гинекологът?

Бих казала, че основният лекар е ендокринологът, но акушер-гинекологът също има водеща роля. Защото освен хормоналния фон, трябва да бъдат наблюдавани анатомичните промени, които настъпват в половите органи.

Изключително важно е да се превентират множество заболявания, които могат да възникнат в областта на половата система. Работим много тясно с колегите, особено ако се налага хормонална или друга терапия.

Трябва ли жената в тази възраст да изследва половите си хормони, след като се знае, че те вече са със затихващи функции?

Половите хормони не е наложащо да се изследват само за да се установи, че този процес започва. Но в тази възраст много често откриваме проблеми със щитовидната жлеза, дали заради стреса или променения радиационен фон. Неразкритите проблеми, могат да влошат допълнително състоянието.

Ако има проблеми с необяснимо покачване на килограми или с друго състояние, което излиза от представата й за нормално, трябва да бъде потърсена помощ. Хубаво е в този период жената да наблюдава здравето си, да прави редовно цитонамазка, защото зачестяват и различни туморни процеси, свързани с процеса на стареене в половата система. Това трябва да бъде следено и профилактирано.

Може ли жената да си помогне сама и как да се ориентира в изобилието от продукти на пазара, рекламирани като справящи се със симптомите?

Всяко нещо може да помогне, стига да е използвано по правилния начин и според съответния профил на жената. Това, което съветваме всички, е колкото и да са натоварени, да отделят време за правилно хранене и за движение. Това винаги помага.

При една здрава жена, това помага за поддържането на добрия тонус на вегетативната нервна система и за добрия хормонален баланс. Със сигурност. Движение, спорт, нещо, което е приятно да вършат. И хранителен режим без излишни ексцесии.

Добре е да се намали алкохолът, цигарите, защото те влошават нещата. Има различни хранителни добавки, които могат да окажат ползотворно влияние. Но преди да бъдат използвани, е добре жените да се консултират или с личния им лекар, или с ендокринолог.

Как гледате на бременността около 50-те? Полезно ли е това за жената, смята се, че тя се подмладява?

Този въпрос е труден, защото освен медицински, той е философски. Стана ежедневие да предизвикваме природата и нормата. И да поставяме граници нагоре. Когато една жена иска да стане майка и това е нейно най-съкровено чувство, не може да бъде съдена за това и трябва да се направи всичко възможно, за да стане. Това е мнението ми като човек и като жена.

От гледна точка на медицината вече има наистина възможности, които в миналото ги нямаше. Засега 52 години са като горна граница, на което позволява физиологията. Оттам-нататък нещата наистина отиват към екстремност. Трябва да е репродуктивен екип, който много добре разбира какво прави.

 Да, една бременност в тази възраст може да подейства като рефреш на организма, стига жената да е здрава и да може да понесе натоварване, което една бременност, износване и раждане представляват.

В кои случаи се налага хормонозаместителна терапия преди или след менопауза?

В 80-те и 90-те години на миналия век ХЗТ се открива като възможност за жени, при които е настъпила ранна менопауза поради операции или други причини. След това се разпространи върху всички жени. Впоследствие няколко големи проучвания показаха повишение на риска от хормонозависим рак на гърдата и на матката при предразположени индивиди. И се отиде в другата крайност – страх да бъде използвана тази терапия.

В момента възприятието е такова, че тя има запазено място при жени с тежко протичаща менопауза, които не се повлияват от друга терапия и нямат висок риск от развиите на рак. Но ХЗТ се прилага не повече от 5 години след настъпване на менопаузата.  Трябва да се прецизира съотношението полза – риск.

Струва ли се да отлагаме този процес с пет години? Не е ли по-добре да се следва естествения ход на природата?

Това е усещането на самия човек и е строго индивидуално. Една жена може да се чувства прекрасно и в кожата си и на 50 г. Друга може на 40 да се чувства зле. Не е необходимо на всяка цена да се стремим да променяме природата, това повсеместно желание да си завинаги млад не трябва да се превръща във фикс идея.

Има ли промени и при мъжете? Те трябва ли да ходят на ендокринолог около 50-ата година, или по-добре да си купят мотор и да „сменят жената“?

На шега - това винаги помага, най-малкото психически. Мъжете също стареят, но при тях няма такъв ясно изразен процес, както е при жените. Андропаузата настъпва на по-късна възраст и не е задължителна. Природата е създала мъжа така, че да може да стане баща на много деца за кратко време, докато при жената „инвестицията“ е била по-голяма – тя износва, ражда, отглежда.

Но и при мъжете с една отложеност започват промени. Макар че сме по-здрави, по-млади, по-дълго живеещи, информационният стрес се отразява на младите мъже, които имат проблеми, свързани с половите хормони. Или от вредни навици или други вмешателства, това се налага да бъде следено.

Същото бих казала и на мъжете - ако има нещо, което ги притеснява, да се обръщат за помощ. Макар че те са още по-деликатни същества от жените. В някои случаи проблемът не е труден и може да им се помогне, без да се мъчат и да го крият.

Настъпва менопаузата. Всичко вече наред ли е или не?

Наред е. Това е природата. Преходен период, в който организмът се мъчи като за последно да задържи способността за размножаване. Като пубертета. Като минат година-две-три, нещата затихват, няма остри симптоми. Но там трябва да следим за други проблеми – кръвно налягане, диабет, исхемични проблеми, холестероли, защото намалява количеството естрогени, а те са протективни. Но тежкият период с многото оплаквания обикновено продължава около година.