Д-р Красимир Николов е завършил медицина във Варна. От 1999 г. работи като онколог в Комплексен онкологичен център-Бургас. Преди дни той получи голямата награда „Лекар на надеждата в КОЦ-Бургас”. Признанието е от бургазлии, които участваха в анкета и го избраха единодушно. Минути след церемонията репортер на Грамофона нюз поздрави медика, който бе изключително развълнуван от наградата. Как 20 години д-р Николов се справя с тежки онкоболни пациенти и как успява да пребори стреса. Интервю на Грамофона нюз с „Лекарят на надеждата в КОЦ-Бургас”.

Д-р Николов, получихте ценна награда, как се чувствате?

Наградата е много голяма за мен. Чувствам се малко неудобно. Искам само да кажа, че имам много добри колеги. Всеки ден ги виждам как израстват, надявам се и знам, че те са моята надежда за в бъдеще.

 Представете се накратко…

Роден съм в Бургас. Работя в Комплексен онкологичен център –Бургас от 1999 година в КОЦ-Бургас, вече цели 20 години. Работата винаги много ми е харесвала.

Кои бяха повече – хубавите или лошите моменти в кариерата Ви?

Преминах през много хубави етапи в работата си. Дори и когато губех пациенти, до последно помагайки им, облекчавайки ги, намирах смисъл и удовлетворение.

Имало е трудни моменти, но накрая винаги всичко си е заслужавало. Какво ви даде и какво ви взе работата?

Работата ми е като хоби, като вманиачен по електронна игра човек съм. Тя нищо не ми е взела, може би отне на семейството ми, но на мен даде прекрасни моменти, най-вече контактите с много пациенти. Всеки ден виждам техните усмивки.

Как успявате да преборите стреса, все пак всеки ден контактувате с онкоболни пациенти?

С времето се е изградила една защита срещу лошите емоции и срещу неуспехите, тогава, когато пациентите си отиват и не можеш да ги спасиш.

Търсят ли ви пациентите, на които сте помогнал?

Да, дори и след години. Казват: „Докторе, благодарим Ви”! Дори ми е най-приятно, когато се чувам с близките на пациенти, които съм изгубил.

Как се преодолява смъртта на един пациент?

Преодолява се като знаеш, че си направил максимално всичко, което са ти позволявали средствата и знанията. Накрая си казваш: „Аз дадох всичко от себе си, но това е животът! Помогнах колкото можах”!

Д-р Николов, направихте ли си равносметка за 20-те години в КОЦ-Бургас?

Болницата се развива много добре в сравнение с това, което беше в края на 90-те години. Имам нови колеги, които са нахъсани да работят и нова медицинска апаратура. Нещата в Онкологичния център значително се промениха и от ден на ден стават все по-добри. Всеки един е щастие, дори и трудните моменти накрая са щастие.

Има ли нещо, което сутрин задължително си казвате, преди да отидете на работа?

Сутрин е най-спокойното време и тогава си казвам: „Колко е хубав животът!”

 Какво бихте казали като съвет на пациентите, на бургазлии?

Първо Господ да ги пази. Да си правят един път годишно профилактика, след 50 години, а тези, които са фамилно обременени и по-рано. Искам да им кажа още да са здрави, щастливи и да се радват на всеки един Божи ден. Радвайте се на малките неща в живота!