Д-р Жени Стоичкова е детски пулмолог от Бургас. Тя е специалист с дългогодишен опит в детските болести, детска пневмология и фтизиатрия. Екипът ни потърси специалиста по повод 12 ноември - Световния ден за борба с пневмонията. Интервю на Грамофона нюз.

Напоследък в Европа, а и не само, се наблюдава притеснителна тенденция - увеличаване на случаите на т.нар. "ходеща" пневмония. Има ли повод за притеснение?

Тази популярно наречена „ходеща пневмония“ се причинява от един микроорганизъм с изключително интересни биологични характеристики - Mycoplasma pneumoniae. Микоплазмите са много малки, нямат клетъчни стени и паразитират вътреклетъчно.

Заразяването става по въздушно-капков път. Причинява трахеобронхити, бронхиолити, атипична пневмония и др. органни възпалителни промени. Има подчертан протрахиран ход и тенденция към хронифициране. Много често е фактор за обостряне на бронхиалната астма. Заболеваемостта се повишава през късното лято и есента. През лятото тя е причинител на до 50% от пневмониите.

Как се разпознава „ходещата“ пневмония и какви са нейните симптоми? Опасна ли е тя?

Симптомите включват дрезгав глас, втрисане, температура, непродуктивна кашлица, болки в гърлото, хрема, главоболие, обща отпадналост. При по-тежки случаи може да се появи задух. Характерно е, че симптомите могат да не отшумяват от седмици до месеци. Пневмония се развива в 3 до 10% от инфектираните и засяга един или повече белодробни дялове. Най- често боледуващи са деца над 5 г възраст и млади хора.

При неусложнени случаи острият фебрилен период продължава около седмица, а кашлицата отзвучава за около две или повече седмици. При прегледа се чуват различни хрипове в гръдния кош. Лабораторните резултати също не са специфични, което е характерно за всички атипични пневмонии. В храчките се откриват нормална флора. Рентгенологичните отклонения са изключително вариабилни и наподобяват широк кръг от белодробни болести.

Диагнозата  е серологична и се основава на специфичните антитела от клас IgM които се доказват 4 дни след началото на заболяването, а тези от клас IgG няколко дни след това и се задържат години след това.

Задължителен ли е приемът на антибиотици при този вид пневмония?

Да, лечението изисква приложение на антибиотик .M.pneumoniae са чувствителни на определени групи антибиотици- макролиди, азалиди, тетрациклини и по-нови флуорохинолони.

Поради факта, че тези микроорганизми не притежават клетъчна стена, не са чувствителни към обичайно използваните групи антибиотици като цефалоспорини и беталактами.

Тъй като клинична и лабораторна изява е неспецифична, често първоначалният избор за лечение на атипичните пневмонии като тази, е емпиричен и изисква преоценка на последващ етап. Понякога микоплазмите показват естествена резистентност към прилаганите медикаменти и могат да бъдат изолирани седмици след адекватно антибиотично лечение. Това улеснява разпространението на инфекцията в обществото. Поради тези причини  ролята на имунната защита е много важна за елиминиране на инфекцията.

Има разлика между вирусна и бактериална пневмония – каква е тя?

Пневмонията е заболяване, което се дължи на остро възпаление на структурите на белите дробове, което причинява нарушения в нормалния процес на дишане.

Пневмониите са полиетиологично обусловени. Те се причиняват от бактерии, вируси, микоплазми, хламидии, рикетсии, протозоа, гъбички, химични, физични и алергични фактори. Развитието на това заболяване се дължи на дисбаланс между защитните сили на човешкия организъм и патогенността на причинителя. С въвеждането на антибиотичното лечение и ваксините оцеляването от това заболяване се подобрява, но въпреки това и в днешно време смъртността от извънболничните пневмонии е повече от 5 % при млади хора и 30- 40 % при възрастни с придружаващи заболявания.

В известна степен клиничната картина при различните видове пневмонии се различава, но често в ежедневната практика на базата само на клиничните и рентгенологичните данни, не може да се уточни причинителят на заболяването.

Бактериалните пневмонии често са усложнения на предхождаща вирусна инфекция и се характеризират с остро начало, силно повишаване на температурата – 39-40 градуса и влажна, продуктивна кашлица. При физикалното изследване се откриват данни за инфилтративно огнище в белия дроб - като скъсен перкуторен тон, отслабено или бронхиално дишане с групирани дребни влажни хрипове.

Лабораторните изследвания при бактериалните пневмонии обикновено говорят за активен възпалителен процес - ускорено СУЕ, ЦРП левкоцитоза с олевяване.

Рентгенологично измененията  показват кои части от белия дроб са засегнати и биват лобарни - хомогенно засенчване на цял един лоб, сегментарни или инфилтративни огнища с неясни очертания.

Вирусните пневмонии обикновено се развиват прогресивно след инфекция на горните дихателни пътища. Температурата при тях обикновено е до 38-39 градуса, кашлицата е суха, непродуктивна. Физикалната находка за разлика от бактериалните пневмонии е оскъдна. Може да има скъсен перкуторен тон двустранно, единични влажни и сухи хрипове двустранно, отслабено везикуларно дишане. Рентгеновото изследване показва обикновено двустранни интерстициални изменения и пръснати дребнопетнисти сенки. Лабораторната находка показва обикновено левкопения или левкоцитоза без олевяване и умерено увеличено СУЕ и нормален ЦРП.

Поради това, че децата често боледуват от респираторни инфекции и родителите искат да изключат наличието на пневмония, понякога се правят множество излишни рентгенови снимки. Виждала съм деца с по 7-8 за година. В днешно време освен ренгеновото изследване може да се прилага и друго образно изследване на белия дроб и това е ултразвуковото изследване, което е безопасно и много подходящо за отдиференциране на наличието на бронхит, бронхиолит или пневмония и категорично най- подходящо за установяване на плеврити.

Навлизаме в зимния сезон – обострят ли се алергиите в този период и какви превантивни мерки да вземат родителите за децата с астма и с алергии?

Рязкото застудяване на времето е естествена причина за увеличаването на пациентите с остри респираторни заболявания. В момента наблюдаваме типично есенно разнообразие на инфекциозните причинители на тези болести. Влажността, която е характерна за нашия регион е допълнителен фактор, дразнещ дихателните пътища.

По-дългият престой в затворени помещения на големи групи от хора поставя въпроси и за важноста на качеството на въздуха в помещенията и е фактор за разпространение на дихателни инфекции и обостряне на хронични алергични респираторни заболявания. Вирусните заболявания също са честа причина, обуславяща появата на вариабилни по тежест обостряния на определен фенотип на бронхиална астма.

Сега е времето за започване на имунистимулираща терапия, която да продължи няколко месеца. Обикновено този вид профилактика намалява честота на заболяванията при един пациент до 30-40 %, а когато се разболее, по-лесно да се пребори с болестта. Имуностимулиращите препарати  са индивидуални и лекарят е този, който ще прецени кое е най-подходящото лекарство.