Д-р Жени Стоичкова е детски пулмолог от Бургас. По повод днешния Световен ден на астмата, екипът ни потърси специалиста, за да коментира какво заболяване е бронхиалната астма и колко опасно е то. Интервю на Грамофона нюз.
Д-р Стоичкова, трудно ли се поставя диагнозата астма?
Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детска възраст. Симптомите, с които се проявява, се припокриват с тези на острите дихателни инфекции. За да поставим диагнозата, търсим белези на хронично бронхиално възпаление или бронхиална хиперреактивност.
Необходим е обстоен преглед и анализ на историята на заболяванията на детето, фамилните заболявания и предразположености, определен набор от лабораторни изследвания, функционално изследване на дишането, провокационни тестове, изключване на други остри или хронични заболявания с подобни симптоми. Това е процес, който обикновено не е кратък.
Какво сочат данните от изследванията – много ли деца от Бургаски регион страдат от болестта?
През последните десетилетия ръстът на това заболяване постоянно нараства. Според оценки на Световната Здравна Организация, между 100 и 150 милиона души по света страдат от астма и техният брой непрекъснато се увеличава. И Бургас не е изключение от тази световна тенденция.
Заболяването най- често е свързано с генетично предадена предразположеност, но моментът на отключването му се определя от множество фактори на средата, в която се отглеждат децата.
Кои са нейните най-чести симптоми?
Симптомите показват засягане на дихателната система –кашлица, свиркащо и/или учестено дишане, задух с допълнително използване на дихателната мускулатура, тежест в гърдите. Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на белите дробове, характеризиращо се с чести проблеми с дишането.
При здрави деца въздухът свободно навлиза и излиза от белите дробове. По време на астматичен пристъп обаче, въздухоносните пътища се подуват, мускулатурата около тях се втвърдява и малките въздушни пътища се напълват със секрет, което затруднява дишането.
Бронхите и бронхиолите стават свръхчувствителни към промените в околната среда, което води след себе си кашлица и свирене в белите дробове. Симптомите на астмата се променят различно във времето. Тежестта на астмата варира при отделните индивиди.
Някои деца имат симптоми от време на време, други – по-често и това затруднява ежедневната им активност, а при трети, които за щастие са малък процент, заболяването протича много тежко, което почти напълно ги лишава от възможността да водят нормален живот, да ходят на училище и т.н.
Опасно ли е заболяването?
Още в началото подчертах, че това е хронично заболяване. При хроничните заболявания се редуват фази на различни по степен на тежест и продължителност обостряния с такива на видимо добро безсимптомно състояние.
В този ред на мисли опасностите съпътстващи бронхиалната астма могат да бъдат разглеждани в две линии – опасности при пристъп и опасности в перспектива, която при неадекватно провеждано лечение води до развитие на необратими изменения в дихателните пътища.
Как би се отразил новият коронавирус на детската астма?
Само по себе си наличието на бронхиална астма не е предразполагащ фактор за по-често заразяване с COVID-19. Вирусните заболявания обаче са един от факторите, обуславящи вариабилни по тежест обостряния при деца с определен фенотип на бронхиална астма. Коронавирусната инфекция, предавайки се по въздушно капков път, се явява също пусков механизъм за прояви на бронхиална обструкция.
Все още няма достатъчно убедителни данни за по-висока честота на пневмонии и по- усложнено протичане при деца с това заболяване. Рисков фактор се явява наличието на съпътстващи астмата заболявания и особено затлъстяването.
Важно е децата да се придържат към назначеното им контролиращо лечение, да имат двигателна активност, родителите да следят сайтовете за замърсяването на въздуха и често да ги водят сред природата.
Вече диагностицираните астматично болни деца, проследявани редовно от специалист, са индивидуално обучени за поведение при пристъп независимо от провокиращия тригер.
Какви видове лечения има против заболяването?
Лечението на заболяването е комплексно и включва използване на медикаменти, санаториално лечение, физиотерапия, климатолечение, оздравяване на околната среда и избягване на провокиращите фактори, имунотерапия, хипосенсибилизация (специфична имунотерапия ), психотерапия.
Използват се основно два типа медикаменти:
1. С дългосрочно превантивно (контролиращо) действие –това са противовъзпалителни медикаменти, които предпазват от появата на симптоми и пристъпи. Това лечение е стъпаловидно според тежестта на протичане.
2. Oблекчаващи медикаменти, които действат бързо за повлияване на астматичния пристъп
Целта на лечението е постигане на контрол на бронхиалната астма. Критериите за добър контрол са отсъствие на симптоми и пристъпи, рядко използване на облекчаващи дишането медикаменти, без посещение в спешните отделения, нормална ежедневна активност, включваща физически упражнения и нормална белодробна функция.
За постигане целите на лечението от изключително значение е мониторингът (проследяването) на хода на заболяването от специалист, а много често и от мултидисциплинарен екип
Как децата с астма могат да водят активен живот /спорт, повече натоварвания/?
Поддържането на физическа активност е от изключителна важност за развитието както на здравите, така и на децата боледуващи от бронхиална астма. Известен факт е, че има не малко световни шампиони в различни категории спорт, които са астматици.
Спортовете, които се препоръчват от Световната здравна организация за благоприятно повлияване на дихателната система са плуване и йога.
Специалистът, който проследява болното дете, най -добре може да посъветва родителя за започване на някакъв спорт, както и да разясни как това може да повлияе на астмата.
Израства ли се астмата или остава до живот?
Това е един от митовете за бронхиалната астма. Тази година отбелязваме Световния ден за борба с това заболяване на 5 май под мотото „Разкриване на заблудите за бронхиалната астма“. Целта е да се повиши осведомеността на обществото за бронхиалната астма.
Ето и някои заблуди и реалности относно живота с астма, които СЗО препоръчва да стигнат до повече хора
МИТ-Астмата е заразно инфекциозно заболяване
ФАКТ-Астмата е хронично или дългосрочно заболяване, при което се възпаляват и стесняват дихателните пътища на белите дробове като симптомите могат да бъдат предизвикани от респираторни вирусни инфекции, алергени, физически и емоционален стрес.
МИТ-Астмата е детска болест. Всички деца ще надраснат астмата.
ФАКТ-Астмата може да се появи на всяка възраст. Когато се отключи в детството-при някои деца ще изчезне, при някои симптомите ще изчезнат за различно дълъг период и ще се върнат години по-късно, а други деца никога няма да я надраснат.
Няма излекуване на астмата. За повечето деца заболяването може да бъде овладяно и с подходящо лечение да бъдат доста години безсимптомни. Но хроничното възпаление на белите дробове може да доведе някои деца до състояние на неконтролирана астма.
МИТ-Облекчаващите симптоматични инхалаторни лекарства могат да излекуват астмата.
ФАКТ-Облекчаващите инхалаторни медикаменти помагат за повлияване на симптомите при обостряне на астмата, като улесняват дишането в краткосрочен план, но те не решават основния проблем.
Ежедневните дългосрочно използвани лекарства за контрол, предписани от специалист по профила на заболяването, помагат за намаляване на хроничното възпаление в дихателните пътища на страдащите от астма. Това е лечението, което може да помогне да се предотвратят честота и необходимостта от употреба на бързодействащ облекчаващ инхалатор
МИТ- Бронхиалната Астмата се контролира само с високи дози кортикостероиди.
ФАКТ-Много често бронхиалната астмата се контролира с инхалиран стероид и то с ниска доза
МИТ-Страдащите от астма трябва да ограничават или избягват физическата активност.
ФАКТ-За страдащите от астма при правилно провеждане на контролиращото дългосрочно лечение, физическите упражнения имат много предимства. Физическата активност помага на тялото правилно да се развива и да остане здраво. Това може да допринесе за намаляване на симптомите на астма и минимизиране на възпалението на дихателните пътища. Поддържането на физическа активност помага за предотвратяване на затлъстяването - което може да има отрицателно въздействие върху дишането.