Зияд Туфик Ел Масри е роден в Бейрут, Ливан. От 1984 година живее в България, а през 1990 година получава и българско гражданство. Има две висши образования и е доктор на науките. Общински съветник два мандата в Община Бургас. Два мандата е експерт в Народно събрание в комисия Жалби и петиции на гражданите. Открива първата частна болница в България. Интервю на Gramofona.com със Зияд Ел Масри.

Д-р Масри, какво е мнението Ви за изграждането на специализираната детска болница в Бургас?

Защо се налага да строим сграда, която да е близо до голямата болница и после да не можем да я напълним със специалисти? Вие знаете ли, че детските болници изискват специални специалисти и анестезиолози?  Дори в София не могат да намерят толкова много детски специалисти. Мнението ми е, че съдбата на новата детска болница ще бъде като тази на зъболекарската клиника на ул. „Александровска“, (бел. ред. Стоматологията). Навремето тя беше много развита и пълна със зъболекари, а в момента е като паметник. Има само 4 -5 стаи, които се ползват и всичко останало е празно.

И ако попитате защо така се получава – ще ви кажат, че няма лекари. Тогава защо да повтаряме същата грешка, да хвърляме много милиони, да строим, да режем ленти, да напълним временно една голяма сграда за 1-2 години с лекари и после да имаме още един паметник. И накрая да се чудим на кого да я продадем тази огромна сграда. Можеше да се помисли в друга посоки. Или в УМБАЛ-Бургас да се отдели по-голямо детско отделение, където да се лекуват деца, или да се беше ремонтирала основно сградата на зъболекарите и да я направят детска болница.

Много бургазлии и медици не са оптимисти за новата болница и сравняват проекта със спортна зала „Арена Бургас“. Според Вас нужни ли са на Бургас такива мащабни проекти?

В началото, когато тръгна модата на моловете в Бургас се отвори един мол, после и втори, но третият затвори (бел. ред. мол Странд).  И защо – защото се разбра, че няма нужда от него.

Важно е да правиш за града нещо, от което има нужда. Някой може ли да ми обясни за какво ни е тази голяма топка на входа на Бургас (бел.ред. спортна зала „Арена Бургас“)? За какво ще я ползваме тази топка и кога? Беше обявено предварително, че в нея ще се провеждат спортни събития и концерти. А някой замислял ли се е имаме ли толкова хотели в града, които да посрещат гостите, които ще посещават въпросната спортна зала? Ние слагаме каруцата преди коня или коня преди каруцата?

Много е важно да си зададем въпроса какъв град е нашият  - туристически, инвеститорски, спортен или друг? Когато пътувам в друга държава и влизам в някой град, екскурзоводът започва да обяснява, че градът е примерно град на рибарите. Много ми е интересно от София като идват туристи в Бургас, какво точно им обяснява екскурзоводът в автобуса, че Бургас е известен със солта, с културата, с морето, с хотелите, с производството, с пристанището, с какво точно? Интересно е как две поредни години печелим награда за най-добрия град за живеене, а от 1999 година не сме се увеличили като население с 2 000 души. Защо никой не се интересува, че Бургас не расте като живеещи хора, което значи, че нещо куца. Не е нужно да правиш само улици и жилищни апартаменти. Да, строи се, но няма хора в новите имоти. Ако всичките жилища, които се направиха в последно време, бяха пълни, Бургас вече щеше да е като население половин милион. Не е само това да направиш така, че градът ти е лъскав, а да осигуриш работна ръка.

Какво е нивото на здравеопазването в Бургас и като цяло в страната?

Здравеопазването в България е на автопилот. Проблемът е, че няма реформа. За момента нещата се правят наполовина и промените не се довеждат до край. Здравеопазването не е стока, нито бизнес. То не може да ни направи богати. Здравеопазването е мисия и зад него трябва да стои държавата. Не бива да превръщаме пациента в клиент.

Вие винаги ще чувате за най-различни проблеми, защото здравеопазването е един затворен цикъл. Един лекар започва в университет по медицина, после практикува по селата, трупа стаж по специалността, после работи по разпределение. Не е тайна, че има дефицит на лекари. Много хора казват – защо да оставам в България като съм платим толкова много пари за следването си, а и навън ще ми плащат три пъти повече. Няма и механизъм да задължаваме тези професии.

Не ни трябва само да правим лъскави здравни сгради и да копираме все едно и също. Нужно е да има здравна карта.

Какви кардинални и трайни промени трябват, за да са доволни всички по веригата – и лекари, и пацинеити, и собственици на болници?

Здравната каса решава на кой да даде, на кой да не даде. Защо да няма конкуренция и да има втора Здравна каса, трета каса и всеки да казва – аз ще отида, например в ето тази болница, защото там имат по-добри цени, по-добри условия и  хората са по-доволни. Така другата болница ще види какво се случва и ще трябва или да фалира, или да подобри повече условията си.

Хубаво е специализираните болници да не се пръскат в няколко града, а да има голям център за очните болести примерно в Плевен. В него да работят най-добрите специалисти, там да е университетът за обучението им, да има чужди лекар, които дори могат да работят тук. Във Варна примерно може да се намира най-голямата белодробна болница. Така ще има движение на хората. Тези от София, които имат нужда от очни специалисти, ще пътуват до Плевен, а не както досега – отиваш в Пловдив - има 7 болници, отиваш в Бургас – има 10 болници. В цял свят има само специализирани болници, няма многопрофилни, освен големите държавни болници или университетните.

Нужно е да се каже колко центъра за хемодиализа ще има в цялата страна за 6 милиона население. И колко трябва да са болниците. Не трябва и специалистите да са толкова много – преди обед виждаш един лекар в едната болница, а следобед отива  в другата. И какво правим – точим касата само?

Всички принципи в здравеопазването са нарушени. И нещо много важно - едно време България имаше толкова заводи за лекарства и бяхме център за изнасяне в много държави. Произвеждахме и нямахме нужда от нищо, а сега някои медикаменти изобщо ги няма. Сега стоим и ги чакаме.