Д-р Диана Недялкова е единственият в Бургас и региона специалист по детска ендокринология. Старши лекар във Второ детско отделение в УМБАЛ Бургас, където проследява деца с ендокринни нарушения и диабет. Отделението също е уникално за региона и не съществува в нито една друга болница в Бургас. Тук се регистрират новооткрити случаи на диабет, наблюдават се диспансеризирани малки пациенти, извършват се изследвания и профилактика на усложнения, които диабетът може да породи.

Д-р Недялкова, какъв е броят на децата с диабет, които преминават през отделението годишно?

Имаме около 100 диспансеризирани пациенти – момичета и момчета с диабет тип 1, които са диспансеризирани и един път годишно минават през отделението, за да се направят изследвания,  да се консултират с офталмолог и с невролог. Приемаме ги с цел профилактика, защото диабетът дава усложнения в различни органи и да можем да ги хванем рано.  Диабет тип 1, е автоимунно заболяване, като от автоимунния процес може да бъде въвлечена и щитовидната жлеза.

Да разграничим диабет тип 1 от тип 2. Кой от двата типа е характерен за децата?

При децата характерен е диабет тип 1. Той не може да се предвиди, не може да се предотврати, защото все още не е ясно кои са причините за възникването му, макар да има известна генетична предразположеност. Докато диабет тип 2  може да се предотврати. Този диабет е с 90% фамилност и е свързан с начина на живот, неправилното хранене, липсата на движение, децата все повече се застояват пред компютри, телефони, не се движат и ядат вредни неща.

Колко новооткрити случая на диабет тип 1 имате в отделението?

Не всички новооткрити случаи минават през нас, има и деца от Бургас, които се новооткриват в други градове. При нас имаме всички възможности за диагностика и лечение на деца с диабет тип 1, извършваме всички необходими изследвания само с едно изключение – на диабетни антитела. За тези изследвания около 2 месеца след като е диагностициран диабетът, задължително ги пращам в университетска клиника. Там се пускат антителата за откриване евентуално и на цьолиакия, както и за издаване на протоколи за сензори.  Новооткриваме 1-2 случая на месец. Увеличават се новооткритите случаи, но не защото децата стават по-болни, а защото колегите лични лекари и педиатри повече мислят в тази посока и по-рано се хваща, вече  по-рядко идват в  тежки състояния като диабетна кетоацидоза.

За какво трябва да следят родителите, кое би ги усъмнило да проверят дали детето има диабет?

И първи, и втори тип диабет могат да протичат с едни и същи симптоми в началото – непрестанна силна жажда, често уриниране, загуба на тегло, чувство на силен глад, чести инфекции в устата и уринарния тракт, необяснима обща слабост. Захарният диабет тип 1 има по-остро начало с класическа анамнеза за повишена жажда, често уриниране и загуба на тегло от 2 до 6 седмици до диагностицирането му. Един от симптомите на започваща кетоацидоза е болката в корема и дойде ли пациент с болка в корема винаги се пускат КАС – киселинно-алкално състояние и кръвна глюкоза, за да не изтърват диабетна кетоацидоза. Защото погрешно може да попадне в хирургично отделеине, а то да е с диабет.

А има ли деца с диабет тип 2?

Все още няма с класическата форма, но има предразположени към този тип диабет. За съжаление в последните 3-4 години все по-често при мен идват деца с наднормено тегло, с инсулинова резистентност, което вече е преддиабетно състояние. Тези случаи зачестяват. И причината най-вече е неправилното хранене и липсата на движение, както и фамилната обремененост и начина на живот на цялото семейство.

Кога един родител трябва да се консултира с детския ендокринолог?

На първо място – теглото, което е ненормално за съответната възраст. Това е първият сигнал, който трябва да бъде проверен – дали детето има заболяване, или не.

Да, но често родителите се успокояват с „в нашия род всички са такива, едър ни е кокалът“?

Това не бива да е успокоение и за съжаление често го виждам в кабинета си. 40% от хората не знаят, че имат диабет. Той е т.нар. скрит убиец и когато вече настъпят сърдечно-съдовите усложнения, мозъчният инсулт, вече е късно. Това заболяване е придобило характера на епидемия – в света на всеки 10 секунди се диагностицират двама пациенти с диабет, а един загива. И причината е най-вече в начина на живот.

Станаха ли по-образовани родителите и търсят ли по-често детски ендокринолог?

Те търсят, но не правят нищо. Поставяме диагнозата и нещата спират дотам. Обикновено винят децата си, че не се хранят правилно, но аз мисля, че това е проблем на цялото семейство. Защото идват на преглед двама родители с очевидно наднормено тегло и водят детето си. И трябва да се промени целият начин на живот на цялото семейство, за да има резултат. Ако налагаме ограничение на децата, трябва преди всичко да си ги наложим като родители. Не може да ядем неограничено торти, пасти, шоколади и колбаси, а да забраняваме на детето.

Как се мотивира едно дете да се ограничи да яде вредни храни, след като приятелите му се хранят така, съуениците?

Трудно е, ако в този процес не участват родителите. Затова казвам, че лекуваме цялото семейство и цялото семейство трябва да спазва тези ограничения и да мотивира детето. На второ място – медиите и обществеността масово трябва да говорят, че наднорменото тегло е проблем. А не да се показват манекени с наднормено тегло в рекламите, сякаш това е нещо нормално. Разбирам, че рекламите адресират хората с наднормено тегло и искат да ги „успокоят“, да не се накърнява тяхното самочувствие, обществото да знае, че те съществуват. Да, ние им съчувстваме, но така не им помагаме. Но не можем да твърдим, че наднорменото тегло е естетично. Нито е естетично, нито е здравословно. Наднорменото тегло не е нормално състояние, то може да доведе до опасни заболявания и сериозни последствия. Не бива да се примиряваме с него.

В определена възраст родителят вече не е авторитет. Как да балансираме между това детето да не бъде аутсайдер – всички ядат пица, а ти зеленчуци и между това да го оставим пълно, но спокойно?

Затова казвам, че трябва да се говори повече в медийното пространство и от фигурите, които имат авторитет сред децата – инфлуенсъри, авторитети, на които тийнейджърите имат доверие.

Как трябва да се подходи към детето, за да започне да отслабва? Налагат ли се ограничения, броят ли се калории?

Изпращам моите пациенти на диетолог. Много добре работя с д-р Евелина Иванова в Трета поликлиника, макар че не се познаваме лично. И имам дечица, които имат доста добри резултати. Първо, че може би в съзнанието е достигнал моментът, че наистина трябва да вземат мерки, за да подобрят здравословното си състояние.

Само диета ли се прилага?

Диетата и физическата активност са основното. При някои, които са с много високи нива на инсулин, с homa индекс – това е индексът на инсулиновата резистентност, който е над определени норми задължително се включва терапия, за да могат инсулиновите рецептори да започнат да функционират нормално.

Пада ли възрастта, в която децата започват да затлъстяват?

Пада. Имам деца, които ходят на детска градина, и тежат по 40-50 кг. В тези семейства основната причина е в бабите. В детската градина храната е съобразена с възрастта. Но когато се вземе от градина се започва– солетки, царевични пръчици, пица, отива при едната баба, тя дава нещичко, допълнително да се хапне, след това вкъщи се вечеря. Ако се храни само в детската градина и се вечеря една нормална порция, няма да се стигне дотам. В много семейства има т.нар. „шкаф за сладки неща“. Такъв шкаф изобщо не трябва да съществува.

Сигурно имате и положителни примери, разкажете за такъв?

Имам много такива примери. Когато семейството осъзнае, че затлъстяването е проблем, когато се обедини, изхвърли вредните храни, когато се включи някакъв спорт и движение, нещата започнат да се променят. Но трябва да е ежедневно. Дори само ходенето има положителен ефект върху снижаването на теглото. Но най-вече храненето. Да има три основния хранения, да няма междинни похапвания и храната да се подбира. Без газирани напитки, без натурални сокове. Да не се злоупотребява с мазни храни, с висококалорични храни.

Помагат ли смарт-устройствата, фитнес-гривните, които броят крачки и калории?

Нямам лични наблюдения, но днешните деца са дигитални. Те обичат електронните игри, обичат устройствата. Ако устройството те провокира да извървиш 10 000 крачки и ти даде „награда“ като повиши ниво, или поощрение, да, би помогнало. Най-малкото има положителен ефект, защото трябва да ги извървиш тези крачки.