Д-р Ася Консулова-Kирова е завършила медицина в Медицински университет – Варна и е специализирала в Германия, Португалия и Белгия. Носител е на приз „Любим преподавател“ за випуск 2014, Факултет по Медицина, Англоезично обучение на Медицински университет – Варна. Има над 90 научни публикации и съобщения, от които над половината са в международни списания и конференции. Д-р Консулова работи в Комплексен онкологичен център-Бургас.  Интервю на Грамофона нюз с медицинския онколог.

Д-р Консулова, кое е първото, което трябва да направи човек, когато чуе диагнозата рак?

-  Диагнозата рак предизвиква огромен стрес, което е нормална човешка реакция. Ракът не е една болест, а съвкупност от много състояния, които могат да са напълно лечими. Важно е да не се изпада в паника, а да се погледне каква е болестта и да се определи нейният стадий. Когато разберем, че имаме такъв проблем, трябва адекватно да разберем биологията, т.е. какъв е видът на тумора, да го стадираме и едва тогава да се пристъпва към решение за лечение.

Как се справяте с психологичния момент при новите пациенти? Трудно ли се казва на човек, че е с такава диагноза?

-  Винаги е трудно! Съобщаването на такава новина не е лесно. Повечето лекари сме преминали през обучения как се съобщава лоша новина, но на практика винаги е много трудно. Казвайки диагнозата, целта е не да информираме пациента за проблема, а не новината да предизвика страх и паника. Много често се случва пациентът да каже: "Не искам да знам повече ... не разбрах съвсем докрай. Ще извикам роднина." Затова споделяме информацията на стъпки, информирайки пациента и неговото семейство. Така даваме възможност на самия пациент и близките му освен да разберат състоянието и диагнозата, да участват информирано във вземането на решение за последващото лечение.

В интервю за Gramofona.com бяхте казала, че ракът е почти съвършен. Как се води битка със съвършен противник?

-  Ракът е силен противник и той постоянно се усъвършенства. На много „съвършени раци” вече сме им намерили "съвършена стратегия", с която да се справяме с тях. Все още обаче има доста туморни болести, които успяват да избягат от нашия контрол и съответно да да се налага последващо, често продължително, лечение. Ние не знаем много неща за туморите и "техния начин на мислене". Генетиката на рака е нещо, което тепърва се развива и разбираме все повече.

Имали ли сте случаи, в които пациентите просто се предават?

-  Това е най-трудният пациент. Това, което често се опитвам да кажа на пациента е, че в нелеката битка винаги сме три страни - пациентът, лекуващият екип и ракът. Той е винаги срещу нас и е хубаво ние с пациента да сме в общ екип срещу него. Пациентът обаче има право да се откаже от лечение или да проведе алтернативно друго лечение. Ние се водим от това, което пациентът счита за негов път, опитвайки се да дадем информация за важните неща. Много хора имат нужда от психологическа подкрепа и съвети. Чрез разговори с психолози и при нужда различни други специалисти целим максимално разбиране на ситуацията, за да може пациентът да участва във вземането на решения относно своята болест. Нерядко пациентите прехвърлят решеният изцяло върху лекуващия екип и следват изцяло указанията на лекуващия екип.

Вие самата как успявате да преодолеете всички тези ситуации, едва ли е лесно да се срещаш ежедневно с онкоболни пациенти?

-  Не е лесно. Понякога наистина е много трудно, но лечението на онкологично болните пациенти е наше призвание. Постигането дори на малък успех от битката с рака е добро начало. Всеки пациент е различен и трябва да има достъп до адекватно лечение. Не мога да си позволя да бъда депресивна или уплашена, защото всеки заслужава 100 %. 

Какво бихте казали на хората?

-  Диагнозата рак не е присъда. Може да бъде много трудно, но има различни варианти на лечение. Има ракови болести, които не могат да се излекуват, което не означава, че няма лечение. Ракът се превърна в хронична болест, с която човек може да живее много  години. Вземането на правилно решение не просто емоционално, а след детайло обмисляне, обсъждане и плануване, е важно и общуването между пациент и лекуващ екип може само да подобри резултатите.