Цончо Ганев от „Възраждане“ е заместник-председател на Народното събрание и депутат, избран от Бургаски многомандатен избирателен район. Членува в комисиите по бюджет и финанси и туризъм. Участва и в подкомисия за контрол на публичните средства. Интервю на Грамофона нюз

Г-н Ганев, за какви сериозни проблеми в Бургас Ви информират хората по време на срещите с тях?

Истината е, че както другите големи градове като София, Пловдив и Варна, така и Бургас не може да е някакъв оазис на цялата разруха, обхванала държавата ни. Когато живеете в Бургас, по никакъв начин инфлацията не е по-малка, отколкото в съседния град. Когато отивате да пазарувате виждате всеки ден, че с парите, с които вчера сте си купували дадени стоки, днес просто не можете да ги използвате същите.

Бургас обеднява. Една голяма част от хората са енергийно бедни. В края на месеца правят избор – дали да си платят сметките за ток, парно или за каквито и да било други режими, или да си купят храна и лекарства.

Когато добавим и чисто регионалната корупция, която е обхванала всички общински съвети и всички големи кметове, стигаме дотам, че регионалната икономика запада, производството изчезва, започваме да разчитаме на единия туризъм.

Всички в Бургас са чували за драмата с летището в Равнец и това да се правят соларни паркове. Министерството на отбраната от своя страна иска да си връща летището – поредните неразбории, които засягат всеки един от нас. Много хубаво звучи, че ще правим инвестиция в соларни паркове, но истината е, че дори и да се направи, този соларен парк няма да осигури никаква работна ръка.

Като добавим и мръсният въздух, проблемите с боклуците и цялото напрежение в държавата, стигаме до изводът, че Бургас по никакъв начин не е град, по-различен от всички други големи градове.

Коя е вашата кауза тук?

Без да имаме икономика, която да дава добавена стойност, сме обречени да сме държава на услугите и на търговията.

Какво може да се направи, че да го има това реално производство и то в големи мащаби?

Чисто оперативно всичко тръгва от човека, който стои на чело на община Бургас – кметът Димитър Николов. Това се отнася разбира се и всеки друг град в страната. Човекът, който е на чело на Общината, не трябва да чака инвеститорите сами да дойдат, а да тръгне било то по посолства, по други държави и да ги търси. Да търси инвеститори, които впоследствие да проведат срещи с мнозинството в Общинския съвет и да има преки разговори. И да се каже: „На този и този инвеститор ще му дадем такива и такива услуги, ще напрвим условия за бизнеса.

Тук не казвам, да се субсидират дадени бизнеси. Бизнесът в  интерес на истината никога не иска да е толкова субсидиран, колкото да бъде оставен да работи на спокойствие. Когато се премахне административната тежест, инвеститорите или бизнесът сами ще започнат да идват. Когато и кметът, и администрацията започнат да премахват тежките пречки за разрешителни, за забавяне на всякакви домументи, които са съпътстващи, едва тогава бизнесът ще започне сам да търси места за инвестиция.

Не може да мислим и да очакваме, че ще дойде някой инвеститор, без да има изградената инфраструктура било то на общински пътища или на даденото място да има прекаран ток. Как да дойде инвеститор, когато имотът не е урегулиран, няма път, по който да се стигне до него и липсват електричество и вода.

В тази връзка смятам, че начело на градът трябва да стоят хора, които са наистина мениджърски настроени и да търсят те инвеститорите, а не обратното. Факт е, че във всички големи градове, индуструалните им зони се обезлюдиха. Да, Бургас в индустриално отношение е една крачка пред Варна, но това не трябва да ни успокоява. Нека погледнем Пловдив - градът е с три индустриално работещи зони, в които се привличат производители.

Там има не само търговски центрове и търговски зали, в които да се складира само стока и се препродава, а има реално производство. Не можем обаче да се надяваме, че някой ще ни потърси, защото сме много красиви и сме на магистрала. Тук имаме всички условия за развитие на бизнеса, но изниква въпросът - защо в момента средната работна заплата в Бургас не е една от водещите? Тя е в състояние, в което всеки един живеещ в Бургас си дава сметка, че има много, много какво повече да се желае.

Зам.-председател сте на комисията по туризъм в парламента, а сезонът чука на вратата. Как могат да се решат проблемите на заетите в бранша?

Като депутат от Бургас и като човек, който от няколко години се занимава в сферата на туризма, знам отлично какви са проблемите на бранша. От доста време поддържам и много тесни отношения с няколко от туристическите асоциации в Бургас и региона. Ако отворите програмата на дневния ред в комисията по туризъм, ще видите, че всяка седмица тя се занимава с всичко друго, но не и с решаване на конкретни проблеми  - или изслушваме някого, или имаме някой, който не се е запознал с даден правилник.

Още на първото заседание на комисията по туризъм бях поставил конктретен проблем с категоризацията на хотелите. Преди няколко дни отново поставих същия проблем и пред министъра. Каза ми се, че ще се направи проверка. Извинявайте, но бизнесът това не го облекчава. А той е следният: След изтичане на категоризацията на хотела ви, министерството не ви издава временна, а само входящ номер.

Когато имате договор с чуждестранни партньори, първата им работа е да поискат цялата категоризация и всички документи. И ако вие сте в процеса на удължаването й, давате на чуждестранния партньор това, което имате - в случая входящия номер. В Слънчев бряг има обекти от една година в тази процедура. В момента те не могат да си подпишат договори с партньори, просто защото нямат нова категоризация.

Този проблем не е от вчера или днес. И проблемите не се решат, защото стратегия за развитие на туризма. Имаме такава, която е правена преди пет години по времето на министър Ангелкова, но тя вече е безкрайно закъсняла и остаряла.

Вижте, няма как да очакваме нещо положително да се случва, няма как да очакваме генерално бизнесът и туристическият бранш да се развиват, при положение, че държавата няма стратегия. Когато няма такава за привличане на чужестранни инвеститори, няма да има и производство. При положение, че държавата ни не създава нужните условия да привличаме стратегически интеститори, ние няма как да се развиваме.

Само ще ви припомня как преди година компанията Майкрофост избра Гърция – държава, в която данъците са в пъти по-високи, както и наемите за площите, и цената на електроенергията – много по-висока.

Нека да не забравяме, че минаха четири месеца от избирането на новото правителство. Когато мине това време, а ти все още не си започнал да правиш планове за реформи, когато дори не си ги споменал, а си на прага на няколко кризи, то тогава се получава така, че това правителство е икономически непригодно да управлява държавата ни.

Ако приемем, че съм политически пристрастен, защото съм опозиция, то тогава попитайте който и да било в туристическия бранш, кой точно проблем за четирите месеца успя да разреши туристическото министерство.

Трябва ли България да запази неутралитет по отношение на войната между Русия и Украйна, очаквайте в продължение на интервюто с Ганев