Чаровната Мария от радио Фокус сънува гафове в ефир

Мария Куртева е от Бургас, завършва специалност „Журналистика” в Нов български университет. От няколко месеца 26-годишната бургазлийка работи в Агенция „Фокус” и успоредно с това развива личен блог „Блогът на Мария”. За кратко Куртева е била модел, но мечтата й остава неосъществена.  Какво е да си блогър и как журналистиката влияе на бургазлийката, интервю на Грамофона Нюз с Мария Куртева.

Мария, защо вместо с мода се занимаваш с журналистика?

- Имам неизживяна мечта да бъда модел от малка. Зад гърба си имам няколко фотосесии, но не съжалявам, защото така е трябвало да стане. Спрях да се занимавам с моделство, първо защото бях малка и за това отговаряше майка ми. След това никога не съм се занимавала професионално, а странично и не е било сериозно. И като допълнение, мисля, че когато една жена има какво да покаже освен тялото си, тя трябва да го направи. Едното е до време, другото е до живот. Смятам, че една умна жена трябва да се опитва да оставя своя вътрешен отпечатък върху обществото. Хубавата жена е злато, но умната и хубава жена си е съкровище, стига да използва ума си правилно.

Избрах журналистиката по няколко причини -  защото пиша от малка и защото дори да прозвучи наивно - откакто се помня вярвам, че истината и справедливостта биха могли да бъдат открити посредством нея.

В Нов български университет, където учих, получих много знания и се запознах с много хора, които отдавна са навлезли в материята журналистика. Те ми показаха едната й страна, но когато започнеш да работиш на терен, виждаш и другата страна. Работя за Радио и Агенция „Фокус“ само от няколко месеца, където трупам опит и тепърва навлизам в дебрите на журналистиката.
 

Спомняш ли си първия репортаж, по който работи и за колко време го направи?

- Ако не се лъжа, един от първите ми репортажи беше свързан с темата за африканската чума, която стана актуална през летните месеци на 2018 година. Беше важен казус, защото засегна много животновъди и създаде предпоставки за по-сериозни конфликти. В интерес на истината очаквах, че ще го правя цял ден, но се справих за няколко часа. Като време пак е много, но за първи репортаж мисля, че си беше успех.
 

Кой е ресорът, който ти носи най-голямо удоволствие в работата?

- Най-общо казано социалнозначимите теми. Тези теми, чието разработване е в полза на обществото. Признавам си, че имам слабост и силно влечение към разследващата журналистика, но смятам, че е прекалено рано да се впускам в дълбоки води. За всичко си има време, въпросът е да не спираш да вървиш напред.
 

Разследваща журналистика?! Страх ли те е да задаваш неудобнии въпроси и да си пъхаш носа там, където не ти е работа, както се изразяват засегнати страни?

- Разбира се, че ме е страх. Този, който има афинитет към разследващата журналистика и отрече страха, смятам, че ще излъже. Нормално е човек да се страхува. Все пак целта на разследващия журналист е именно да разследва и разкрива факти, които „не трябва“ да бъдат разкрити и хора, които не искат да бъдат разобличени. С две думи - обичам истината да побеждава, но не коя да е истина, а тази, която ще донесе за благото на обществото.
 

Имаш ли гафове зад микрофона?

- За точно определен не мога да се сетя, иначе съм бъркала думи, кашляла съм без да се усетя, докато чета емисията новини. Вместо да последва дума, съм казвала „аааа..”, допускала съм и лапсуси, но нищо сериозно.
 

Сънуваш ли събитията, които отразяваш?

- Ами честно казано - рядко. По-скоро сънувам как правя гафове в ефир и на развръзката се събуждам.
 

Кого искаш най-много да интервюираш?

- Мечтая да интервюирам моя кумир – Миролюба Бенатова. Обожавам това, което прави и начина, по който го представя. Много са материалите, които е разработила. Един от тях, който ми направи силно впечатление е за младо момче, което дълги години е живяло в Съединените щати, но решава да се върне в България и да се развива тук. Това, което искам да кажа е, че повечето хора обръщат внимание на заминаващите българи и рядко на тези, които решават да се завърнат и да продължат живота си тук. Затова я харесвам. Защото тя винаги избира да акцентира вниманието на зрителя върху другата страна на монетата.
 

Кога създаде личния си блог и какво искаш да покажеш на читателите чрез него?

- „Блогът на Мария” съществува от близо 7 години и то благодарение на един мой преподавател от университета. Беше ни дала задание да направим блог и от тогава започнах да го развивам. Но не с цел да печеля пари, а с цел да достига до повече хора, които да преоткриват себе си чрез това, което пиша. Възнамерявам да издам сборник с всичко това, което съм написала до момента, но това е голяма стъпка и засега е само намерение. Отново казвам всичко с времето си. Искам да пиша още.
 

Кои книги присъстват винаги на нощното ти шкафче и какво обичаш да четеш?

- Започвала съм да чета безброй много книги и съм ги зарязвала, защото са ми ставали безинтересни. В момента чета “Купените журналисти” на Удо Улфкоте. Ако трябва да бъда честна, повече пиша, отколкото чета. Имам много книги. Нощно шкафче нямам. Имам секция, която е пълна с книги, всякакви.
 

Как отмаряш от натовареното ежедневие?

- Като всяка млада жена обичам да излизам по заведения и да се виждам с приятели. Отскоро ходя да стрелям с лък и страшно много ми допадна. Обичам да пътувам, но не го правя постоянно, защото нямам и достатъчно време. И не на последно място обичам да се обичам с моята котка - Кая. Все повече осъзнавам, че тя е мое копие - луда, своенравна и същевременно много любяща.
 

А доставя ли ти удоволствие да се снимаш?

- Обичам да се снимам, да. Преди много хора отбелязваха, че се снимам често и сякаш ми искаха обяснения за това. С времето човек разбира, че мнението на околните не е важно. Те винаги коментират и обсъждат. Специално за тези неща е важно мнението на най-близките ти, а именно хората, които познават душата ти и те обичат. Те най-добре знаят дали съм суетна или не. Ще продължавам да се снимам, ще продължавам да пиша. Като цяло ще продължавам да правя това, което ми харесва и това, което ми идва отвътре. Това съм аз и още много други неща. Човек не трябва да изневерява на себе си. Това е най-големият грях, който може да извърши.
 

Имаш татуирана голяма котка на ръката. Какви други татуси имаш?

- Имам 2 татуировки. Първата я направих преди 7 години. Гълъб, олицетворяващ мир и доброта, под гълъба има надпис на италиански език, който измислих сама - “Ако искаш да полетиш, не ти трябват крила, трябва просто да повярваш в себе си”. Втората ми татуировка е котка, защото  за мен тя не е просто любимо животно. Симпатизирам на котките, защото се доближават до моя характер. Както по-горе казах, аз съм своенравна, държа на своето аз и се пречупвам рядко - когато си заслужава. Обмислям и трета татуировка, но за нея е рано да се говори.
 

Драскаш ли като котка?

- Да. Рядко го правя, но оставям белези.
 

Имаш ли мечта?

- Мечтая хората да бъдат по-добри и по-истински. Живеем в много консуматорско общество. Все по-рядко хората мислят за всъщност по-важните неща в живота и все по-трудно ги съчетават. В момента живеем във време, в което винаги едни неща са за сметка на други. Аз съм чувстващ човек, обичащ, истински. Мечтая да бъда удовлетворена от себе си и това, с което допринасям на обществото, защото това е много важно. Така осмисляме съществуването си на тази планета. И не на последно място - мечтая да имам семейство. Да срещна зрялата си любов и да градим заедно своя замък.