Галина Григорова е на 21 години, от Бургас. Завършила е Немската езикова гимназия в родния си град. В момента изучава книгоиздаване в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Занимава се с писане на поезия, кратки разкази, текстове на песни. Преди месец от печат излезе и първата й стихосбирка „Признание”. Какви стихове е събрала в нея младата бургазлийка и какво открива в писането? Интервю на Грамофона нюз с Галина Григорова
Галина, на пазара вече е първата ти стихосбирка „Признание”. Разкажи ни малко повече за нея и откъде дойде идеята да я създадеш?
Първата ми стихосбирка "Признание" разкрива премеждията около израстването на едно обикновено момиче (което е мое отражение съответно) с необикновени виждания за света около себе си. В нея са засегнати разнообразни теми, свързани именно с това израстване - любовта, отношенията с околните и със самата себе си, и погледа върху модерното общество с всичките му наложени стереотипи и предразсъдъци.
"Признанието" всъщност се върти около себенамирането, което за един млад и крехък човек без някакъв особен житейски опит, може да се оказва много объркващо на моменти. Но в крайна сметка то си заслужава, колкото и трудности да носи със себе си.
Стихотворенията в нея събрах от последните 2 години, в които съм ги писала. "Признание" е факт благодарение на прекрасното бургаско издателство "Либра Скорп", където стажувах лятото.
Какво намираш в писането на поезия?
Писането е нещо, което нищо друго в живота ми не може да замени. Поезията за мен е нещо деликатно, много интимно и донякъде претенциозно. Чувала съм цял живот, че поезията не била интересна и не била истинска поезия, ако не била многозначна и загадъчна, епична и дори революционна.
Затова аз пък написах моите стихотворения по възможно най-директния и близък до сърцето на човека начин. Защото и в живота си се старая всеки ден да съм точно такъв човек - открит и истински. Няма нужда да разшифровате и да си създавате главоболия като отгатвате смисъла на стихотворенията ми. Прочетете ги и ги приемете за това, което са.
Интересно ми е как така млад човек като теб се интересува повече от издаването на книги, отколкото например от дигиталния свят?
Мечтата да пиша и да се занимавам с книгоиздаване е един от най-ярките ми и първи спомени за мечта изобщо. Изяждах книгите с кориците още от малка и обичах да препрочитам любимите си книги по безброй пъти още от тогава.
Много хора се чудят как не ми става скучно да чета едно и също нещо, но аз сама за себе си усещам как всеки един прочит е като ново преживяване, защото винаги успявам да осъзная нещо ново или да възприема една история по различен начин, като се вгледам в нея по-задълбочено.
Това е причината да обичам книгите и четенето. Естествено като всеки един млад човек не мога да живея без дигиталния свят и социалните мрежи, но ми е интересно по-скоро да намирам начини да съчетавам двете неща, което по-късно може да допринесе и за кариерата ми като писател, книгоиздател и с каквото реша да се захвана.
Ти беше известно време в чужбина, но се завърна в България. Какво промени решението ти за реализация извън родината?
Накратко за моето преживяване в чужбина мога да кажа, че това да се върна в България, поне засега, се оказва най-доброто и правилно решение, което можех да взема за себе си. Предпочетох да остана в родината си, за да мога да се развия и усъвършенствам тук на родния си език, да подпомогна българското книгоиздаване и да не "подарявам" просто таланта, амбициите и стремежа си към успех на друга държава, която не е тази, в която съм се родила и израснала.
Работиш ли върху нов проект?
По принцип аз пиша постоянно. Използвам преживяванията си, позитивни и негативни, според мен по най-добрия начин - като вдъхновение и урок. Като пиша за тях, това ми позволява да вникна по-дълбоко в себе си. Така постигам много повече, отколкото осъзнавах в началото, когато започнах да пиша - творя изкуство и същевременно се усъвършенствам като човек и личност.
Като погледна назад към минали творби си давам равносметка за това каква съм била, каква съм искала да бъда и какво съм направила, за да съм това, което съм сега. Дори в момента като прочета някои стихотворения от "Признание", отпреди дори само една година например, се гордея с начина, по който съм израснала от тогава. Така че потенциал за нов проект винаги има.
Кой вид книги присъстват на нощното ти шкафче?
Напоследък намирам все повече исторически романи и психологически трилъри или криминалета, които привличат окото ми. Освен това обичам да чета почти всякакъв вид книги.
Отживелица ли са хартиените книги според теб?
Според мен хартиените книги никога няма да бъдат отживелица. Ако не ми вярвате, просто посетете който и да е панаир на книгата в София например и ще се уверите сами за себе си. Факт е, че колкото и да се разпространяват напоследък електронните и аудио книгите, те все пак не успяват да задминат хартиените такива. Освен това докато продължават да се преиздават класики като Хари Потър или Брулени хълмове с нови още по-красиви и привлекателни корици, хартиените книги няма да видят залеза на съществуването си. Истинската любов към четенето за мен се изразява в това да разтвориш една книга, да усетиш в ръцете си страниците ѝ докато я разлистваш. Всеки любител на книгите ще ви каже, че четенето на хартиена книга си е цяло преживяване, което никое електронно устройство не може да замести.
Как разнообразяваш дните си в свободното време?
В свободното си време правя каквото прави всеки един нормален човек на моята възраст. Обичам да излизам, да се срещам с нови хора и се социализирам. А когато не ми е до това, защото има и такива моменти разбира се, обичам да седна да почета нещо или да изгледам някой филм. Обичам да спортувам и да полагам грижи за себе си. Постоянно слушам музика. Тя е другото нещо, без което не мога да живея освен четенето и писането.
