Светият Синод изрази преди дни становище по повод процедурата по приемане и ратифициране на Истанбулската конвенция в България. Обществото реагира различно на съдържанието й. Опасно ли е приемането й и трябва ли да говорим за трети пол? Gramofona.com потърси за коментар архиерейския наместник отец Севастиян.

Отец Севастиян, какво е мнението Ви относно приемането на Истанбулската конвенция?

-  Моето мнение се припокрива със становището на Светия Синод на Българската православна църква. В него тя се притеснява от терминологията, използвана в Конвенцията за защита от насилие над жените и децата. Притеснението на Светия Синод, на всички нас свещенослужители и всички православни християни е заради това, че в нея има подводни камъни. Те от своя страна довеждат до едно съвсем друго обяснение и една съвсем друга насока или т.нар. трети пол. В Конвенцията се използва терминологията джендър, която дума в нашето общество е непозната. Всеки един човек може да използва преводач и да види за какво се използва тази дума. Не може за нас православните християни в една такава Конвенция да има подмяна на имената. За църквата има само двама пола – мъжки и женски. Друг пол няма. Ако съвременното европейско общество се опитва да подменя тези ценности и тези два пола, това вече е притеснително за всички нас.  Светия Синод не само излезе със свое становище, за да изкаже своето притеснение, но и да предупреди всички живеещи в нашата страна от опасността от тези закони, които се опитват да бъдат наложени.

Какви ще са последиците според Вас, ако Конвенцията бъде приета  без промените на някои от спорните според мнозина  членове в нея?

-  Това е кутията на Пандора. Отворим ли я веднъж, оттам нататък нещата ще се развиват главоломно и те няма да бъдат за наша духовна полза.

Винаги когато в света има проблем, той трябва да се решава открито, а не да бъде завоалиран под терминологии или закони. И в същото време истината да не се казва, а след време децата ни да носят на плещите си товар.

Документът изостри ли според Вас напрежението в обществото?

-  Да, разбира се. Няма как да не изостри отношенията на всички хора. В крайна сметка ние все още държим на това, което църквата учи. Нашите църкви все още работят и не затварят както в Европа. Църквите там се продават и се превръщат в заведения и различни други обекти. В една православна страна като нашата е точно обратното -  строят се нови и нови  храмове. Това доказва само едно, че не сме прекъснали връзката си с Бог. Ако някой обаче се опитва да ни я  прекъсне – това вече е страшно! Въвеждането на тези нови терминологии, може да доведе именно до това.

Във всички храмове в страната се извършват молитви против приемането на Истанбулската Конвенция. Докога ще продължат те?

-  Свещенослужителите ще продължат с молебените към Света Богородица, за да може правителството да вземе правилното решение. И те ще продължат, докато видим какво ще се случи.

Какви според вас, след разпространеното вече становище, ще са следващите мерки на Светия Синод?

-  Не мога да кажа. Това ще реши Светия Синод, а ние изпълняваме всичко онова, което той може да реши.  

Какво бихте посъветвали политиците, които трябва да решат за приемането на Конвенцията?

-  Може би управляващите наистина трябва да се опитат да вникнат в тази Конвенция. Да четат задълбочено. Църквата е една вечна институция и ако подлагат на съмнение думите на Синода и църквата, означава че са забравили за Бога. Нека не забравят, че църквата е съществувала преди тях и винаги трябва да се вслушват в нейния глас. Ако политиците не го направят, може би ще сбъркат. Църквата  учи на любов към ближния. Църквата защитава слабите и тя не е против насилието, което искат да защитят. Тя е против това, че умишлено се насаждат понятия, които противоречат на учението й.

Нима е нужно толкова века след  раждането на Исус Христос да стигнем до загърбването на християнството и учението на църквата? На тази, която  е в основата на всяко едно законодателство и да говорим за социален пол, за джендър. На какво ще възпитаме нашите деца? На какво ще ги обуичаваме? Как те ще се самоопределят след време? Ще бъдем в дискриминация и ще се страхуваме да изкажем пола си ли? Ще бъдем осмивани ли след време, ако това бъде наложено?

Това опасно ли е?

-  Това е страшно, не опасно! Църквата изказва своята позиция, тя не налага. Тя казва: „Помислете! Проучете! Осъзнайте се! Вижте!”.

Спомняте ли си случай, в който друг път да се е говорило за трети пол?

-  Не, не си спомням. Изведнъж това съвременно християнско общество започна прекалено много да афишира с това-за третия пол, с различните, затова че трябва да им обръщаме внимание и едва ли не да бъдат толерирани. Когато  едно общество заживее далече от църквата и се опитва да бъде управлявано от закони, които нямат нищо общо с духовните, се стига до момента, в който ето такъв социален пол или някакъв друг вид бива защитавано. Нормалните неща вече не съществуват.

А какво мислите за еднополовите бракове?

-  Ако помислим по-глобално за Конвенцията, ние свещенослужителите също можем да бъдем дискриминирани след време, защото може да ни се наложи да венчаем такива хора, а това не е правилно.

Какво ще последва тогава?

-  И аз се питам – кой тогава ще бъде защитен в такъв случай, ако свещенослужителят откаже? Това не е нещо, което евентуално ще се случи, но все пак  е напълно възможно. Правим преглед напред. Църквата гледа в бъдещето, тя иска да предпази хората, тя не иска сега, на момента да реши един проблем и да си затвори очите след време.

Каква роля според Вас трябва да има полът?

-  Социална роля, но не може да бъде социален пол. Всеки един от нас има своята роля като социален пол. Жената е тази, която ражда. Тя е тази, която е част от семейството. Църквата казва:  „Жената и мъжът са едно”. Никъде няма някаква дискриминация на пола. Затова църквата първо призова да има дебат. Не можем изведнъж да приемем нещо, което не е познато на обществото.

* (бел.ред.)Джендър (от англ. gender – „род (граматичен)“; и от лат. genus – „род“, „вид“, „тип“, семейство или група от неща) е понятие във философията и обществените науки, означаващо набора от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността.

В зависимост от контекста, тези характеристики могат да включват биологичния пол (т.е. състоянието да бъдеш мъж, жена, или междуполова вариация), полово базирани социални структури (т.е. родови роли) или родова идентичност. В социалните науки, хуманитаристиката, във феминизма и джендър изследванията (и всички сродни изследвания на пола и рода, ЛГБТ и куиър науки) родът (тясно терминологично джендър от английски: gender) е терминологично понятие влючващо социалните, културни, идентичностни и прочее измерения на биологичния пол).