Проектът за здравословна градска среда е международен, а екипът на Грамофона Нюз ще ви срещне с неговия ръководител, доц. д-р арх. Милена Ташева-Петрова, от която разбрахме и за бургаското участие. В условията на все по-големи замърсители, като заводи, автомобили, отопление на твърдо гориво и други… учените са се събрали да търсят начини за справяне с тези проблеми от самото планиране на градската среда.
Кратка визитка за вас? Коя е доц. д-р арх. Милена Ташева-Петрова?
Завършила съм архитектура в УАСГ, втора магистърска степен по „Градоустройство и жилищна политика“ в университета Линкълн (Великобритания). Интегрираните подходи в градското обновяване и развитие се наложиха при мен като траен научен интерес през годините на променящи се система от планови инструменти и взаимодействия между участниците в градските процеси. Като член на катедра Градоустройство към Архитектурния факултет на УАСГ, работя върху подсилването на връзката между теория, наука, практика и висше образование. Повече от 15 години участвам в образователния процес на архитекти и урбанисти и в научно-изследователски проекти.
В момента ръководя два Европейски проекта, в основата на които е здравето като философия и концепция. Единият проект, с акроним URBiNAT, е финансиран от програма Хоризонт 2020 за научни изследвания и е насочен към изграждането на „Коридори на здравето“ в жилищни комплекси чрез съвместно (заедно с обитателите) създаване на социални, екологосъобразни и пазарно ориентирани решения, базирани на природата. Другият проект „Здравословна градска среда: Развитие на висшето образование по архитектура и строителство в Босна и Херцеговина“, с акроним HURBE, е съфинансиран от Програма ЕРАЗЪМ+.
Доцент Ташева, казахте, че ръководите международен проект за здравословна градска среда. Какво представлява той и ще може ли да се приложи в реалния живот, тъй като самата тема е много значима?
Проектът беше замислен като проява на академична солидарност с колегите от три технически университета в Босна и Херцеговина, които с международна подкрепа създават в рамките на ХУРБЕ свои магистърски програми, фокусирани върху темата за изграждане на здравословна градска среда в съвременните градове. Благодарение на финансирането, получено от ЕС в рамките на проекта, те обзаведоха специализирани лаборатории за изследване на качествата на използваните строителни материали и на градската среда. А участващите преподавателски екипи от университетите в Рим, София и Загреб оказаха методическа подкрепа при сглобяване на учебните програми и подготвяне на образователни видеоматериали.
Някои от колегите участваха и като гостуващи лектори в първите пилотни издания на програмите през зимния семестър на настоящата учебна година. Всъщност, помагайки, ние с колегите ми също се учихме – в нито един технически университет в България още няма цялостна такава дисциплина, а тя е много важна за бъдещите урбанисти, архитекти и инженери – нужно е да се изгради професионална култура, която да е много по-чувствителна към отговорността, която носим за здравето на хората в създаваните от нас градове. Затова и много се зарадвахме на интереса на първите босненски студенти, избрали да се запишат в образователните модули. Вече се проведоха първите докладвания на разработени курсови работи, а има и първи заявки за дипломни разработки в тематичната област за здравословната градска среда. Много се надяваме, че това успешно начало ще бъде сериозна подкрепа за нашите усилия да въведем подобни образователни модули и в българските програми за архитекти, урбанисти и инженери. Така академичната солидарност работи в двете посоки.
Между кои държави и университети ще се осъществи този проект?
В него участват 6 университета от Италия, България, Хърватска и Босна и Херцеговина: Университетът Сапиенца (Рим), УАСГ (София), Университетът в Загреб и университетите на Сараево, Зеница и Мостар. За да провокира вниманието към темата в по-широк географски обхват, научният комитет на проекта взе решение да организира международна конференция ХУРБЕ2021 (планирана за м. октомври 2021г, https://hurbe-project.eu/Conference/Item/1098), като отправи покана за участие към докторанти и млади преподаватели, учени и професионалисти от всички страни в региона на Източните Балкани, Италия, Румъния и България.
Как градската среда може да стане здравословна?
На първо място с изграждане на експертен капацитет за провеждане на проучвания, анализи и мониторинг на състоянието на компонентите и факторите на околната среда. За това са необходими съвременно оборудване, умения за работа със съвременни технологии и добра методична основа за набиране, обработка, актуализация и оценка на събраната информация. Също така е необходимо и експертно познание за възможностите и мерките за премахване, преодоляване или намаляване (в краен случай) на неблагоприятните въздействия върху здравето. Такива мерки могат да бъдат прилагани на много нива от различни специалисти и в различни етапи от жизнения цикъл на инвестиционните проекти и устройствените планове – от съзнателния и целенасочен избор на подходящи материали при проектирането и строителството на сгради и съоръжения, намаляването на вредното въздействие върху околната среда по време на строителство и управлението на микроклимата в сградите, до намесите в градската морфология, планирането на нови градски структури, функционирането на градските системи и формирането на политиката за развитие на градовете. За координирането на тези мерки чрез националните и общинските политики е важен диалогът между институциите и между звената в тях, както и реалните действия на професионалистите, гражданите и образователните институции.
Градската среда оказва въздействие върху общественото здраве, но също така урбанистичните политики, градското планиране и градска среда и нейните елементи създават (или ограничават) възможностите за избор, насърчават (или демотивират) промяната на поведението, стереотипите и стила на живот. Здравословната градска среда зависи не само от решенията които взема всеки от нас в личностен план по отношение на придвижване, консумация на ресурси, потребление, общуване, хранене, прекарване на свободното време, но и от приносът който всеки от нас може да вгради като експерт, гражданин и човек за постигането на по-здравословна жизнена среда в сградата, квартала, парка, града.
Участват ли бургазлии в този проект и как са избрани?
Да, участва един бургазлия. Благодарение на арх. Росица Златанова от Бургаското дружество на Съюза на архитектите в България (САБ) имахме добрия късмет да се запознаем с д-р Веселин Джендов. В неин личен разговор с един от участниците в нашия проект става дума за желанието на екипа на ХУРБЕ сред подготвяните образователни видеоматериали да включим и послание към студентите от страна на лекарите. Тогава арх. Златанова ни свърза с д-р Джендов - един ерудиран и интересен събеседник, посветил много години самоотвержени усилия на каузата на човешкото здраве и здравословния град. Благодарим на д-р Джендов за професионалната компетентност, увлекателния разказ и щедро отделеното време в трудните условия на пандемията. Записът на неговото послание към студентите предадохме на италианската продуцентската компания, която обработва записите и на останалите участници в проекта и на професионалисти от практиката. Готовите видеоматериали ще бъдат публикувани в сайта на ХУРБЕ като част от кратките учебни модули, които ще бъдат свободно достъпни онлайн не само за студентите от програмата, но и за всички посетители на сайта, които проявяват интерес към темата за здравия град. Няма да разказвам за посланието, защото се надявам скоро да го чуете лично онлайн. Уверявам ви, че си струва.
Архитектурата и медицината са направили симбиоза за този проект. С кои други научни сфери трябва да работите заедно, за да заживеят хората в по-добра, качествена и здравословна среда?
Архитектурата и медицината отдавна си сътрудничат в това поле. Важно се оказва да отбележим, че съвременното обществено здравеопазване и градското планиране имат своите общи корени – имено нуждата от подобряване на средата за живот в индустриалните градове в края на 19 век поражда необходимостта от градско планиране. В днешния ден все по-остро се усеща потребността от диалог и сътрудничество между инженерните и социалните науки, от развитие на интердисциплинарни подходи, а също и от взаимодействие на експертите с широкия кръг участници в градския процес.
