Капитан Христо Мушков има около 40 години морски стаж. Работил е като моряк, рулеви, боцман, помощник-капитан, пилот и капитан на кораби. Завършил е Висше Военно морското училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна, специалност „Корабоводене”. Към този момент е председател на Съюза на моряците ветерани в Бургас. Интервю на Gramofona.com с капитан Христо Мушков.

Кап. Мушков, в морето сте от 1961 година, как бихте определили живота в него?

- Свикнал съм с живота в морето и на сушата се чувствам като риба на сухо. Попадал съм в много опасни ситуации, една от които е свързана със спасяването на екипажите на два кораба от пирати.

Пирати ли?! Много интересно, как така, разкажете ни за тях!

- През 1998 година бяхме извикани от капитан Абдула Баязид, арабски бизнесмен, чийто кораб „Мона Си” бе задържан за контрабанда в Танзания. Беше му наложена глоба в размер на 1 милион долара, която той не можеше да плати. Корабът остана на котва в залива на Танзания. Кап. Баязид изпрати екипаж, състоящ се от шестима българи, неговият племенник, един румънец за механик и един египтянин за боцман. Те трябваше да откраднат кораба. Мисията им обаче беше неуспешна… Арестуваха ги, след което започна следствие. Подлежаха на затвор от 10 и повече години за пиратство на кораб. Наложи се да предприемем операция по спасяването на българите. С помощта на кап. Баязид, негови спонсори, моя помощ и тази на посланика в Танзания, направихме план.

Успяхме да им уредим домашен арест. В средата на месец декември се очакваше делото. Можеше да ги осъдят най-малко на десет години, а те нямаха шанс да издържат повече от една година в танзанийския затвор, заради болестите там щяха да починат.

Успяхме да стегнем кораба, който за година и два месеца беше стигнал до окаяно състояние, тъй като беше без екипаж. Девет души намерихме в лодка, хвърляха сигнални ракети, за да ги видим.  Доближихме ги и ги качихме на кораба. Обадих се на корабособственика и той заповяда да ги включа в екипажа и да не ги връщам в Танзания. Записах координатите в корабния дневник, който после ни спаси от съда.

Как успяхте да отплавате с този кораб? Нали е бил задържан?!

- На рейда на Момбаса ни донесоха временни документи и корабът от „Мона Си” стана „Алфа БГ”. На 8 декември тръгнахме за Аден. Междувременно корабът се развали, а и в Танзания ни бяха заредили с много лошо гориво. Принудих се да избера безопасно място, където да хвърля котва, защото точно тогава започнаха и опасните пиратски отвличания край Сомалия. Никой кораб не се реши да ни изтегли на буксир. Едва на 12 декември един кораб на братовчеда на Баязид получи разрешение да ни вземе и да ни довлече до Аден. По същото време поддържах връзка с местните власти на Сомалия. Те ни предупредиха да не хвърляме котва, тъй като тук има опасност да ни отвлекат.

На 13 декември към 10 часа дойде лодка с четирима представители от местните селища. Корабособственикът разпореди да им дам по 100 долара, но те поискаха един варел нафта. Не им казах, че имаме вода със сребърни йони, която бяхме взели от Танзания. Всъщност тя ни спаси от разболяване. Към 12 часа бях на Мостика и чух стрелба. Видях, че корабите са обкръжени от стотина лодки с пирати. Започнаха едни безкрайни преговори. Свързах се с центъра за пиратство в Куала Лумпур. Те потърсиха нашия посланик в Етиопия Красимир Тулечки. Успяхме да убедим пиратите да ни оставят радиостанцията. Не се отнесоха с никой от нас лошо, просто искаха пари. Бяха определили подкуп от 600 000 долара на кораб, който с помощта на посланик Тулечки успяхме да намалим на 60 000 на кораб.

Какво стана след изплащането на откупа?

- След изплащане на откупа ни взеха на буксир и отидохме в Аден. Танзания обаче предяви искане за връщането на тези 6 души. Успяхме да ги спасим с адвокати и чрез дневника, в който беше записано, че съм ги намерил в морето. Съдът ни оправда.

Как успяхте да преборите напрежението, били сте обградени от толкова много пирати?

- Да, успях да запазя екипажа. Най се страхувах за психическото състояние на хората. Един да превърти, щеше да направи верижна реакция и да ни застрелят всичките. Чувстваше се, че има постоянна ангажираност за нас.

Колко души от бургазлиите, участвали в този „морски роман“, са все още живи?

- Трима починаха. Живите сме аз, Веско Аджаров, Дончо Каличин, Слави Цветанов, който бе направил снимки, ел. механикът Руси Желев, Панайот Рашев.

Разбрахме, че сте бил близък на баба Ванга. Какво най-често ви казваше?

- Да вярвам в Бог.

Често ли ходихте на срещи при нея?

- Да, често. През 1975 година бях доста време при нея, когато се върнах от войната в Кипър. За мен тя е феномен. Тя предрече преди 40 години създаването на новия остров, който е в Тихия океан.

Следвате ли съветите й и сега?

- Да, разбира се, защото е велика жена и пророчица. Тя бе уважавана от целия свят.