В рубриката „Рок лицата на Бургас“ ще ви представим прекрасната Гери Великова. Нейният професионален път преминава през музикалния формат „Гласът на България“, сцената на „Бургас и морето“, а от четири години работи с група АКАГА на финландски фериботи.

Здравей, Гери! Къде те заварваме сега?                             

Здравей. Във вкъщи. Къде другаде в това студено време? 

Ти си един от красивите бургаски гласове. Кога и как започна да се занимаваш с музика?

Майка ми казва, че съм започнала да пея преди да проговоря, а професионално – в гимназията. .

А твоите първи спомени, свързани с музиката?

Запалих се покрай баба ми, която беше изключителна народна певица. Имаше страхотен глас, пееше постоянно и от 3-4-годишна започнах и аз да пея заедно с нея. Много съм избягала стилово от народната музика, но и до сега я обичам, особено странджанската народна песен, защото баба ми беше от този края.

В гимназията имах записана съвместна песен с известни музиканти, с която се явих в предаването „Хит минус едно“. Тогава естествено бях млада, наивна и нямаше как да се получат нещата. След това работих като управител на Караоке бар – Бургас-стартова позиция за много от нас. Там, покрай запознанството ми с много музиканти, ми се отвори възможността да работя с групи, предимно в Скандинавските страни. 

Професионалният ти път минава и през крузните кораби. Какво помниш от това време?

Този период не е свършил. Аз бях прекъснала за няколко години, но вече четвърта година работя с Акага на финландски фериботи. Естествено в този момент не работим. Дори карантината ни завари там и ни върнаха от кораба.

Да припомним, че имаше и запомнящо се участие в едно от българските реалити формати. Каква емоция ти носи то?

Страшно много запознанства, по-скоро с участниците там. Наистина беше изключително емоционално. Всички участници от този сезон се чуваме и виждаме, когато можем. Беше много хубав период за всички нас.

Участието в този тип формати води до някаква мимолетна популярност. Как стоят нещата обаче няколко години по-късно?

Все още си разпознаваем, но аз не хванах тази вълна. За мен популярността-да те дават по телевизията, е малко пресилена. Не го направих за това. Но контактите остават и досега.

Разбира се опитът ти минава и през пиано баровете – как се работи там в условията на Ковид кризата?

По заповед на министъра, нощните заведения не работят, в това число и пиано баровете, така че в момента не работим, никой от нас. След карантината, точно започна да се усилва работата, да имаме повече участия и пак затвориха заведенията.

Хората на изкуството са може би най-потърпевши от ситуацията в момента. Как се справяш ти?

Да сме живи и здрави, и ние, и семействата ни, си помагаме. И това ще мине, започваме отначало!

А мислила ли си за албум, сингъл …

Албум – много амбициозно. Аз постоянно мисля, въпросът е, че не става, когато го намислиш. При нас се иска време, вдъхновение…Първата карантина ми се отрази много добре, явно имах нужда от „СТОП“, от почивка, заради нощния живот. Сега ще видим колко време ще издържим така, защото зимата е тук.

Как виждаш себе си след 10 години?

Това е въпрос, на който не мога да отговоря на този етап. В момента е черно петно-нищо не виждам. Това зависи от много неща – как ще се развие бизнесът, след преминаването на тази криза.

Как изглежда музикалният вкус на българина?

Според мен, няма голяма промяна. Има хора, които слушат хубава музика, други – балкански ритми. Предполагам, че сега хората имат повече време да слушат музика, за съжаление не на живо.

Каква е разликата между скандинавската публика и тази в България?

Хората от Скандинавските страни имат страшно уважение към музиканта. Тук, особено в пиано баровете, сме приети като персонал. Докато в Скандинавските страни се усеща уважението и почитанието, с което те гледа публиката, и ти се радва искрено на таланта и на всичко, което им предложиш. Благодарна публика, както обичаме да казваме.

В част от хората в България има като цяло едно пренебрежение към другия индивид, без значение с какво се занимава. Мисля, че след първата карантина, се случи посланието да бъдем по-добри. Надявам се да продължи да се случва и хората да осъзнаят, че зависим един от друг.