Главен инспектор Михаил Георгиев е началник на полицията в Руен от 2016 г. Професионалната му кариера започва през 1997 година като млад офицер в Пътна полиция. 14 години е работил в КАТ-Бургас.  Бил е началник на „Регистрация”, а след това работи в сектор „Охранителна полиция”. Кой е случаят, който Георгиев няма да забрави, откакто поема Районното управление в Руен? С какви престъпления се сблъскват униформените? Интервю на Gramofona.com с Михаил Георгиев.

 

Г-н Георгиев, отговаряте за специфичен регион – хем е планински, хем има много населени места. Каква е разликата при опазването на реда при вас и в градските общини?

-  Чисто географски регионът наистина е специфичен. Той е полупланински с доста земеделски площи - около 25 - 30% са обработваемите земи. Районното управление в Руен граничи с общо шест районни управления, четири от Бургаска област - Поморие, Айтос, Карнобат и Сунгурларе и отделно с две дирекции - Шуменската и Варненската.

Малко хора знаят, че Руен е втората по големина община след община Бургас откъм населени места и трета по площ след Средец. Към 31.12 миналата година статистиката на общината показва 36 864 жители и реално функциониращите населени места в Общината са 39. Според статистиката едни от най-големите са Руен, Люляково и Планиница.

На наша територия хората са много трудолюбиви и пустеещи земи няма. Районът е населен. Тук проблем с изоставени къщи няма. Да, имаме хора, които работят в чужбина, но те имат роднини, които им наглеждат имотите. Това спомага много на полицейската ни работа от гледна точка превенция на престъпленията от битов характер. Работил съм и в градска среда.  Смело мога да кажа, че за разлика от нея, тук ярко присъства уважението към полицаите.

Кои са основните престъпления, които разкривате на територията на Руен - битова престъпност, катастрофи, кражби?

-  Не мога да кажа, че битовите кражби са бич. Имаме единични случаи, свързани с кражба на кутия бисквити, вафла или бонбони, които не подминаваме и на които веднага реагираме. Много често ми се налага да съм арбитър на междусъседски спорове за земя и имоти. И много често чуваме: „Аз преместих колчето там, а той ми каза, че не е там и да внимавам!”. Получава се едно неявно казване под формата на заплаха, за да се ангажира полицията, макар че хората вече се понаучиха, че това не е работа за полицията. Винаги съм казвал, че ролята на полицейския служител е опазване на обществения ред, да няма самоуправни действия.

Друг проблем, с който често се сблъскваме е свързан с това, че някой си е позволил да погледне накриво жената на друг мъж. Отдавам това на факта, че в община Руен има хора и кипи живот. Тук обаче са все още живи патриархалните традиции.

Имаме сигнали в тази насока, отработваме ги, разбира се изяснявайки случаите. Тук живеят младежи и девойки, имат телефони, Фейсбук, искат да изглеждат добре и да се покажат като модерни. Има го обаче и възпиращия ефект - тук са техните бащи и дядовци и те са наблюдавани. Например, комшията видял нещо, отива при един от бащите и му казва: „Ей, слушай, видях това, не е хубаво така! И най-важното е, че после съседът идва и казва –  аз два пъти го предупредих и му казах, че ще отида в полицията”.

В село Скалак например няма нито една регистрирана кражба. Сигурно е така и в други села от Общината? На какво се дължи това?

-  Скалак е интересно село. Там имаме изнесени „постове” – бабите, които са на дернек / бел.ред. събиране надвечер на съседи на улицата на приказка, клюки, разговор/. Стоят по 4-5 женички, самите те са много окумуш /бел.ред. осведомен, буден/ и гледат кой влиза в населеното място. Те познават всички превозни средства. Ако само се усъмнят за някой автомобил, веднага казват на кмета, а той на нас или най-малкото записва номера на колата, за да се провери. Наистина в селото няма регистрирана кражба от 2008 година.

Моралът в Скалак е на много високо ниво, а това да не се краде се дължи на срама, който човек ще изпита, ако си позволи да извърши престъпление. Искам да отблежа, че Скалак е едно от т.н. полицейски села. Имам двама действащи служители, които са от населеното място. Старият началник на полицията Пламен Христозов също е оттам. Има и други колеги, които са израснали в Скалак и работят в други районни управления. Това също според мен дава отражение на спокойствието в селото.

Община Руен е известна и с иманярските си маршрути. Често ли ви се налага да работите по такъв тип престъпления?

-  Както вече казах теренът тук е полупланински и има много исторически местности, които предразполагат за такъв тип дейности и иманярската линия въобще не ни е чужда. Непрекъснато сме в наблюдениеи изключително добре работим с кметовете на населените места. Ние не сме голямо районно управление и без сътрудничеството на общинската администрация, е много трудно да успеем да се справим.

В районното управление имаме колеги, на които иманярството е познато, но само по себе си то трябва да обхваща повече служители. Затова и дейността ни е немислима без колегите от Областната дирекция. Откакто съм директор вече имаме няколко случая и резултати, но те са на производство и не искам да влизам в конкретика.

Миналата година в медиите излезе случаят с изчезналия човек в Руенско. Прокрадна се идеята, че е бил тук по иманярска линия. Ние основно работихме по това да го намерим, защото имахме изгубен човек.  Успяхме, но той не беше жив. Оказа се, че причината за смъртта му е заболяване и доказахме, че няма убийство.

Станахме свидетели на тежко убийство на територията на община Руен. За колко време успяхте да се организирате и да заловите убиеца от село Снягово Мехмед?

-  Цялата областна дирекция вложи достатъчно ресурс – термокамери, следови кучета, за да го заловим. След извършеното престъпно деяние, извършителят се укриваше и успяхме да го задържим на шестия ден. В хода на водените беседи срещнахме съдействие от извършителя и той не се опита да се прикрие.

Често в Руенско стават много катастрофи, а пътищата в Общината са по-хубави от магистралите. На какво се дължат пътнотранспортните произшествия?

-  Дължат се интензивния трафик.Те са често, но са с нисък материален резултат. Много хора, идвайки в Общината от Дългопол илиЛюляково, мислят, че навлизат в селски район, подценяват пътищата и ситуацията и си мислят, че трафикът е слабо натоварен.

Например село Просеник граничи с морските курорти. В началото на годината имахме пътен инцидент с млади хора и убит човек от поморийското селоСтрацин. Решили да си направят разходка, но карали по-бързо. Стигнали до Просеник и на 100 метра от границата с Поморие станала катастрофата.

Вторият случай със загинал беше на Шекер байрам. Семейство с двойно гражданство пътува от Турция и бърза да стигне навреме за празника до едно от варненските села. В колата пътували баща, съпругата му, дете и баба му. Катастрофата стана по пътя заДъскотна. Съпругът заспива зад волана и от пътнотранспортното произшестие вболницата почина майка му или тъща му. Това са двата смъртни случая, които имаме от началото на годината. Местните хора познават пътищата и внимават, а тези, които не са оттук често подценяват полупланинския път и завоите.

Случаят, който няма да забравите?

-  Налагало ми се е да виждам много трагедии и кръв. С това не се свиква. Няма как да забравя случая с убийството на дядо Хакъ от село Люляково, защото беше първият тежък инцидент, откакто станах началник на полицията в Руен. Бяхме изправени пред извършител, който не му беше за първи път да извършва престъпление. В разплитането на жестокото убийство се включи цялата Областна дирекция.

Как успявате да преборите стреса от работата?

-  Доказано е, че най-лесно стресът се преборва с две неща – алкохол и спорт. Аз съм привърженик на второто. Ние сме нормални хора и няка как да се отърсим от всичко, което ни се случва. Гледаме да го преодоляваме натовареността чрез физическа и психическа подготовка на състава. Най-важното е да си познаваме хората – кой, докъде и какво може.

Знам, че имам колега, който не може да понася т.нар. зрелищни картини и няма да го закарам да сваля обесен от важето, но той може да работи при туширането на битов проблем, например. Междувременно имам колеги, които са по-устойчиви на екстремни ситуации. Освен спортна подготовка и походи, при нас, както в другите институции е регламентиран и тиймбилдингът. Това трябва да го има и ние го правим.