Борислав Бонев е директор на ДФ „Земеделие“ в Бургас. Завършил е Немската гимназия в родния си град и право в София. Развивал е бизнес в сферата на селското стопанство и е работил в адвокатски кантори в София, Бургас и големи международни компании. Как се развива земеделският сектор в Бургаска област и какви са проблемите на фермерите от областта? Интервю на Грамофона нюз

Как се развива земеделският сектор в Бургаска област?

Приятно съм изненадан, че няма прием, който земеделските производители да пропуснат. Те са доста информирани и това много ни радва. При последното правителство,  за последните дни Държавен фонд „Земеделие“ буквално правеше всички възможно да помогне на фермерите и една част от тях го почувстваха. Имаше прием, по който стопаните получиха 33, 7 милиона лева по механизми за финансова дисциплина за кампания 2021.

До 15 август вървеше и пчеларската програма за заявления на плащания. Това, което ни прави горди е, че ДФ „Земеделие“ определено е проводник, който по всякакъв начин се опитва да застане зад гърба на хората.

Ние не можем напълно да удовлетворим всичките им искания и сме наясно, че никога помощта няма да е достатъчна, но това, което можем, го правим. И то е да смекчим тежестта на създалата се ситуация.

Има ли много млади земеделски стопани, които искат да работят и да се развиват?

Общоевропейска тенденция е, че младите хора в земеделието са все по-малко. Пред тях стоят едни огромни стопанства от по 20, 30, 50 000 декара. Получава се една обстановка, в която няма възможност за конкуренция. Младите хора не могат да виреят в такава отровна среда.

Те са като нежни цветя, хвърлени в пустинята – в един момент просто стават „на пепел“. С болка съобщавам, че средната възраст на земеделските производители у нас е над 60 години и още по-лошото е, че тя продължава да расте. 6 % от земеделците в страната са млади, като в термина млади вкарваме и хората над 40 години. По данни на „Дойче Веле“ в България 1 % от земеделците получават 50 % от всички евросубсидии. Всеки интелигентен човек може да си направи сам за себе си извода.

Какво трябва да се направи, за да бъде секторът приоритетен?

Земеделците са изправени пред проблеми, които не могат да решат сами, един от които е проблемът с напояването. Модерно земеделие без напояване е невъзможно. Ако ти нямаш вода, ти си неконкурентноспособен, нерентабилен, просто не съществуваш на земеделската карта. Навремето е направена оценка на риска и веднага започва стратегия по масово изграждане на язовири.

От 1960 година до 1980 година у нас се изграждат впечатляващите 2300 язовира, при общ брой язовири в страната за цялата ни история – 3000. Това тогава ни нарежда на трето място в света след Щатите и Япония.

Ние сме българи, имаме малко поводи за радост и затова припомням някои важни аспекти. До този момент в света са били познати около 70-80 до 90 начина за строене на язовирни стени изобщо. Ние сме построили 97-98 % от всички познати. България въпреки, че се нарежда на трето място, е единствената в света, която го прави със собствени инженери, проектанти, сили, техника, финансирани, а не с помощ отвън.

Има една феноменална каскада ПАВЕЦ Чаира- Белмекен. Това е апотеозът на мисълта на родните проектанти. Това е черешката на тортата. Това са едни сложни 70-километрови тръби, които минават през сложни планински пресечени терени, които са на височина 1700-1800 метра, направени така, че водата да тече по гравитачен път. И това до ден днешен няма аналог в света.

Всичко хубаво, но дойде ГЕРБ на власт и като казвам ГЕРБ, искам да подчертая, че не всички в партията са лоши. Дойде Мирослав Найденов, който бе министър на земеделието. Този човек успя в рамките на неговия мандат да зачеркне и унищожи едно работещо предприятие и институция като „Напоителни системи“. Стотици хиляди килограми желязо отидоха на скрап. 

Извадиха се тръбите по най-варварския начин, още и още стоят рововете, където са се свързвали Напоителни системи-София, Напоителни системи-Бургас, имало е тръби от Мандрата до Камено – извади се всичко това, унищожи се, наряза се на скрап, продадохме го на турците. С това разсипване спря възможността на България да прави модерно земеделие. За мен то не е свързано със скъпи машини, с нищо друго, освен с вода.

До 1989 година земеделието е сформирало 25 % от брутния вътрешен продукт /БВП/ на страната. Това е феноменално. В момента обаче земеделието генерира от 4 до около 4, 5 % от БВП. Този спад се дължи изцяло на поливното земеделие.

Там където има поливно земеделие, има рентабилност, модерно земеделие, две-три култури, производство, зеленчуци и плодове. Ако искаме да сме бананова република, тогава не ни трябва поливно земеделие. Можем да гледаме пшеница, да стимулираме хората с по 100-200 000 декара, да им даваме субсидии. Ние по този начин спонсорираме хляба на Египет, като един от най-големите потребители на нашата пшеница.

Ние какво правим, субсидирайки хора с по 100-200 000 декара? Все добрите самаряни ли ще сме? Кога ще помислим за нашите хора? Нашите производители са заляти с бумащина и администрация. Имал съм срещи с разплакани фермери, на които не мога да помогна, а и на мен ми се плаче. Човекът е до язовира, язовирът му влиза в имота, но не може да ползва водата от него. Последният пример беше за един земеделец, който се намира до Мандрата. Отговорът е, че Мандрата е собственост на Лукойл. И един вид държавата вдига ръце и това е! Нещата са апокалиптични!

Има ли сериозен проблем, който тревожи заетите в бранша?

Основният проблем на земеделците е, че субсидиите не идват навреме. Време е държавата като поеме даден ангажимент, да го свърши и то навреме. Субсидията на един фермер е разделена на 8, 9 или 10 мерки и всяка от мерките се плаща на 2 пъти. За тях е голям проблем да чакат цяла година парите си, а през това време да продължават да влагат при наличието на сериозната инфлация.

Ако парите по сметките на хората идват преди стопанската година, а не след като тя е изтекла, ако идват като 20 отделни плащания, а не като 3-4, хората ще знаят, ще могат да си направят сметката, ще могат правилно да си управляват бизнеса.

А сега какво се получава – земеделецът е притиснат да плати на банката и идва да търси помощ при нас, ние звъним в централата в София, оттам на земеделското министерство, а после на министъра и накрая се получава жалката картинка Бог високо, цар далеко.

На каква помощ разчитат фермерите от държавата и Европейския съюз?

Мерките и парите, които се намериха за земеделие по време на последното правителството в оставка бяха рекордни на фона на всичко, което беше досега. За жалост земеделското министерство беше станало еквивалент на корупция, на къщи за гости, на схеми за източване на европейските и национални средства.

В рамките на изминалите 6-7 месеца успяха да се прекратят страшно порочни практики. За това време още не мога да си обясня казуса с превзетата граница „Капитан Андреево“, който много нашумя в последно време.

Как така унищожаваш държавните си лаборатории и даваш на една частна възможността да изследва това какво ядат нашите деца? У нас се вкарваха стотици хиляди тонове зеленчуци, третирани с химикали. Вие знаете в Турция не важат същите правила, каквито важат в Европа. Приоритет на държавата трябва да е здравето на нацията!

Какво се случва с продукцията от биопроизводителите от нашия регион – изнася ли се тя или се пласира повече на вътрешен пазар?

Статистиката сочи, че 96 % от биопроизводството у нас се изнася основно в Европейския съюз и Щатите. По-малко от 1-2 %  намират поле за изява на нашия пазар и всичко това се обуславя и от финансовото състояние, в което се намира нашия народ. Това, което се произвежда тук като качество, няма аналог. Дори нашите съседи не могат да произвеждат толкова качествена продукция. С болка казвам, че нашата най-качествена продукция отива навън, а ние ядем вносна.

Сещам се и ще разкажа за мечтата на мой голям приятел и изключително успешен бизнесмен. За миг той ме накара да повярвам в неговата мечта, че ние сме първата държава в света, която е постигнала 100 % биологично производство. Каза ми да си затворя очите и да си представя картина, в която всички ние ядем чиста храна, представи рекламата за България, стоките, които реализираме на каква стойност ще бъдат, добавената стойност в държавата и всички тези огромни стопанства от по 100-200 000 декара просто ще изчезнат, защото ще са нерентабилни.

Според него малко парче земя ще е добре да се отглежда от семействата, като те ще се грижат добре за нея и няма да стои принципът на „октопода“ – да се занимава човек със стотици хиляди декари. И да, като затворя очи и се пренеса в една друга реалност, тази мечта оживява. Най-вероятно обаче тя ще остане неосъществена, но е хубаво човек да мечтае. Важно е и другите като мен да се опитат да видят тази картина и как би могъл да се промени целият сектор земеделие.