Такава я видях с очите си и разкодирах със съзнанието си. Когато чуя името ѝ, виждам топлия поглед и щедрата ѝ усмивка. Тя има царствена осанка, а талантът ѝ е награда от Господ. Любимката на всички... сестра Кая от успешния сериал ,,Откраднат живот”.
Защо, според теб, този сериал се радва на такава популярност?
- Следях сериала, макар и не всеки епизод, преди да стана част от него. „Откраднат живот” съчетава в себе си интересни медицински казуси, проблеми в българското здравеопазване, с които здравната ни система се сблъсква всеки ден и не на последно място – човешки взаимоотношения – докторите също са хора – изпитват любов, омраза, тъга, радост…
Цялата тази комбинация според мен е в основата на успеха на сериала. Но отвъд сюжета има още няколко неща, които правят този сериал така успешен - любимите актьори на България, прекрасният сценарий, неуморната ежедневна работа на над 100 човека творчески и технически екип.
Екранна двойка сте с Владо Карамазов- утвърдено име, но ти го допълваш по един премерен и симпатичен начин. Като че ли сте едно цяло, а ти си неговата нежна половина. Тази симбиоза между вас доверие ли се нарича?
- Владо е човек с много опит и професионално отношение, а нашата професия изисква доверие.
Това е нещо, което осъзнаваш, че не можеш да нямаш с колегите си, ако искаш да се развиваш пълноценно в тази област и да се получават нещата.
Така, че доверието по време на такъв тип творческа работа е задължително и стои в основата на сполучливото партньорство.
В сериала излизаш от стресови ситуации, като жонглираш с огън. В тези случаи ми се искам да ти извикам: ,,Играеш си с огъня, момиче!” Какво е усещането?
- Много си харесвам тази „релаксираща” част с огъня, защото той е хипнотизираща стихия. Доста от героите в сериала си имат начин за „бягство” - едни злоупотребяват с алкохол, или други вещества, втори имат нужда от тишина и усамотение, трети с някакъв спорт…
Така, че огньовете пък са „бягството” на Кая. Усещането е свобода, като някакъв полет. Огънят наистина изключва и се отдаваш на движението на огнените топки.
Има и адреналин, защото може да се изгориш. Има и удоволствие, защото сякаш контролираш неуправляема стихия…
В живота играеш ли си с огъня в преносния смисъл?
- Опитвам се да бъда балансиран човек. Не изпадам в крайности, не нарушавам елементарни човешки правила. Много рядко си имам лудостите, когато изпадна в някакво не особено приятно емоционално състояние. Потискам си „бесовете”, защото знам, че нарушаване на някакви правила няма да доведе до нищо хубаво и полезно. Знам от опит. Рискувала съм много пъти, но това е част от „играта”. Не можеш да спечелиш, ако не играеш.
Разкажи ни за уъркшоповете, в които участваш, моля!
- В такива в момента не участвам. Обичам, когато имам време, да посещавам различни творчески уъркшопи и ателиета, където имаш свобода да правиш каквото искаш. Да въртя огън се научих от един уъркшоп. Ходила съм на различни такива свързани с актьорската работа.
Хубавото на уъркшопите е, че се акцентира върху процеса, а не резултата. В представление, във филм – резултатът трябва да е готов в рамките на определено време, нямаш възможност за експериментиране и опити.
Имаш номинация Икар 2018 в категория „Дебют” и номинация АСКЕЕР 2018 в категория "Изгряваща звезда" за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“ (реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато”) според мен, защото поднасяш ролите си с изключителна лекота и си много естествена. Оставаш хората с впечатлението, че професията актьор е
достъпна и лесна. Това се постига с…?
- Ах, много мило, че мислиш така! Аз не мога да видя себе си отстрани, така както другите ме виждат. Не знам дали излъчвам лекота, защото обикновено нещата, които играя хич не са леки. Много психическа енергия и емоции ми костват различните роли. Ето Варвара, например, е майка на около 50 години, с тежката съдба да има доста „непослушен” син, да изживее болките му, да „погребе” себе си и живота си в негово име, какъвто и демон да е той, защото Ставрогин (синът й) е опасен герой.
И всяко представление аз минавам през тези емоции, да „забравиш” себе си, заради детето си, което извършва непростими неща. Да простиш непростимото…
Актьорската професия е много изморителна. Аз я наричам „узаконена” шизофрения, защото в една огромна част от времето ти си някой друг. Много е важно да намериш баланса и да се връщаш към себе си.
Искрена ли си с публиката?
- Ужасно искрена. Аз не мога да лъжа. Напук на това, че съм актриса в живота си не мога да лъжа. Така съвестта ми е чиста, лягам си спокойно, а не с угризения. На сцената или пред камера, ако искаш да дадеш истинска емоция на зрителя – пак не можеш да лъжеш. Ти трябва да вярваш на героя си и неговата истина, за да може и публиката да ти повярва.
Популярна си и в същото време скромна. Как ги съчетаваш?
- Не бих казала, че съм популярна. Съвсем не се приемам така. В България славата ми се струва много краткотрайна. Днес те знаят, утре не. Все си мисля, че актьорите трябва да имат по-голяма мисия в съзнанието си от това просто да ги разпознават по улицата. Всеки има своя избор. Моят е да не се блазня от суетата и известността. Единственото, което искам е да имам възможност пълноценно да си работя професията. И съм благодарна, че на този етап това се случва.
Има ли правила, които си налагаш и спазваш?
- Ще се повторя с въпроса за искреността – но да съм честен човек ми е правило. Често последствията от честността и искреността не са много приятни, но така съвестта ми е чиста.
На какво те научиха преподавателите ти Маргарита Младенова и Иван Добчев?
Маргарита Младенова и Иван Добчев са хората, които ми дадоха много от себе си, за да съм това, което съм сега. Определено са повлияли на вкуса ми за изкуство и театър. Те ми подадоха ръка веднага след завършването, когато все още нямах работа в театър, и играх в няколко техни представления. Много съм им благодарна! Нещо, което по някакъв начин много се е внедрило в главата ми е това, че те често ни казваха, че публиката не е глупава, да не я подценяваме. Съответно така да играем. Има огромна разлика между актьор, който иска всичко да обясни на публиката, тя да го смели и то да изчезне завинаги и актьор, който оставя мисли и въпроси в главата ти.
На какво ти искаш да научиш децата, на които преподаваш актьорско майсторство?
- Преподавам в Неделното училище по театър в Театрална работилница „Сфумато”. Много ми се иска децата, с които работя да изградят вкус за изкуството и да не се задоволяват с елементарността. Много ми се ще да разберат, че имат нужда едно от друго и, че когато са екип, могат много върхове да покорят. Иска ми се да се научат на търпение, методичност и постоянство. Само така се постигат качествени и дълготрайни резултати. И не на последно място ми се иска да се научат на толерантност и уважение. Или както казваше моят преподавател в детската школа, в която аз съм била: „Не е важно да се обичате, важно е да се уважавате.” А да ви кажа, според мен, уважението е свързано с обич, но неосъзната и в това няма нищо лошо.
В НАТФИЗ влизаш с ,,Моята молитва” на Христо Ботев. Патриот ли си?
- Не искам да си слагам подобен етикет. Обичам България с всичките й неуредици и с пълния хаос, който е понякога. Живея тук и единственото смислено нещо, което мога да се опитвам да направя е да се боря за едно по-хубаво и по-добро място за живот.
Ако ти предложат работа в престижен театър, извън пределите на страната ще приемеш ли?
- Нямам самочувствие за нещо такова. И не съм сигурна, че мога да се откъсна от България на този етап от живота си. От една година играя в Театър „София” и това е мястото, където се чувствам полезна и добре.
Какво мислиш за нас емигрантите?
- Много ни липсвате… Толкова ми е тъжно колко стотици хиляди, че даже милиони хора са извън България, но аз знам, че те търсят по-добър и нормален живот, а в България той често е на ръба на мизерията… Много, много тъжно ми става, че това е истината. Толкова мои колеги заминаха за чужбина, защото не виждат алтернатива за себе си…
Ще ни пожелаеш ли нещо?
- Здраве, спокойствие и любов. Това са ми редовните желания. Здраво тяло, здрав дух и топлина в сърцето. Всичко останало се постига по един или друг начин.
Къде, освен в сериала ,,Откраднат живот”, могат да те гледат почитателите ти през 2019 година?
- Могат да ме гледат на сцената на Театър „София” в „Закачане”, „Тирамису” и „Франкенщайн”, а от март месец и в „Съгласие”. На сцената на Театрална работилница „Сфумато” могат да гледат в „Бесове” и „Арабска нощ”.
БОЖЕСТВЕНА -такава я видях с очите си и разкодирах със съзнанието си. Неда Спасова е явление в българското кино и театър, защото е получила от Господ най - голямата награда, наградата, която се нарича ТАЛАНТ!
Нели Арнаудова ни среща с интересни личности основно в рубриката „Бургазлии зад граница“. Самата тя е бургазлийка, която е избрала живота зад граница. Живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
СНимки: Гергана Дамянова, Красена Ангелова
