Гост тази неделя на рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com e Атанас Недев. Мнозина сигурно го разпознават като част от екипа на Културен център „Морско казино“, където на него е поверено озвучаването. Всъщност Недев е рок музикант, започнал да свири още в зората на демокрацията. Преминал през много групи, в момента той е китарист и вокалист на Stiff Bones. За неговия път в рок музиката научете в следващото интервю.   

Как се случи така, че реши да ставаш рок музикант, китарист?

Всъщност, като започнах да свиря на китара, не знаех, че ще стана рок музикант. Когато бях 7-8 клас, ме записаха на уроци по класическа китара в една транспортна школа. Ходих около година и половина-две на уроци, но нещо не бях очарован. После на един приятел брат му, който свиреше, веднъж беше докарал една електрическа китара с дисторшън. Бяхме много доволни и щастливи. Направихме си група, с която участвахме на фестивалите „Рок ринг“, които в началото на 90-те организираше дирекция „Музика“ в Бургас. Там се събирахме към 30-40 групи. Веселба беше голяма – по детски, но от сърце.

Имаше един Петьо, който свиреше „Дийп Пърпъл“, „Уайтснейк“, „Рейнбоу“, и ние го мислехме за голяма работа. Той ми препоръча да се запиша на уроци при Чавдар Пеев-Чаро и аз ходих доста време при него. Той е човекът, който ме насочи, вкара ме в нещата. Тогава неговата група „Дъга“ вече я нямаше, но си спомням няколко години преди това бях на неин концерт в Младежкия дом – всички бяхме в такъв екстаз, все едно че „Металика“ пяха. Те наистина свиреха страхотно. Година и половина ходих на уроци по китара при Чаро. Свирих и в групата „Айрън Форс“. И така беше, докато дойде моментът за казармата.

В казармата свири ли?

Отначало не. То зависи къде ще попаднеш. Аз бях граничар и много ни напъваха там – бягане, скачане… Три месеца изкарахме школа за кашици, после още два месеца за телефонисти и ни пратиха в Малко Търново. Там си носих акустична китара, като посвирвах на беседките и в едно ателие на художник от Бургас, където се събирахме от време на време. 

Какво се случи след казармата?

Когато се уволних, направихме групата „Джойнър“. С нея свирихме 2-3 години, имахме 10-15 авторски песни, даже ходихме да записваме в София, участвахме на метъл фест. Запознахме се с групата „Биг Мама Скендъл“, много популярна по това време. Тогава, през 90-те, имаше много рок и метъл групи в Бургас. „Сънрайз“ направо режеха глави – където и да се покажат, няма мърдане, направо цепеха мрака. Но в един момент започнаха проблеми, жени, деца и „Джойнър“ се разпадна.

Аз отидох да свиря в групата K Bee (Кей би). Направихме я със Здравко Танев (от Mr. Vagabond). Първоначално я кръстихме на инструментала на Джо Сатриани „Killer Bee Bop“, но тъй като много ни бъркаха името, го съкратихме. Идеята беше да свирим в София, където по онова време имаше голям интерес към рока – по радиото, телевизията беше на почит българската музика…

Тук ще отворя една скоба. Сега върви петиция за подкрепа на това да звучи повече българска музика в родния ефир. Ти подкрепяш ли я?

Да, разбира се. Трябва да има българска музика. Въпросът е да няма ограничение българските музиканти да пеят само на български. Нека да пеят на какъвто искат език.

Да се върнем на K Bee…

Ами със Здравко решихме да правим големи работи, бяхме се надъхали да отидем и да ги разбием в София. Към нас се присъединиха Диян, Пламен и Станимир. В столицата един наш приятел ни беше уредил да свирим в клуб „Библиотека“, който беше върхът на сладоледа. В нея се изявяваха групи като Б.Т.Р., D2, „Сигнал“. Там свирихме повече от година. Но тъй като пътувахме постоянно от Бургас до София и обратно, в един момент този дълъг път стана и причина да се разделим.

После заедно с още две момчета си направихме група с идеята просто да свирим ей така, за кеф. Всеки си работеше някъде и музиката ни беше като хоби. Защото се оказа, че не може да живееш само с клубна музика. Ако искаш да изкарваш пари, трябваше да се ходи да се свири в чужбина. Аз си изкарвах прехраната, като правих алуминиева и PVC дограма.

И както си свирих ей така, за удоволствие, изведнъж дойде един момент, когато в Слънчев бряг през лятото започнаха да се търсят рок музиканти за заведенията. Тогава имаше много туристи англичани и скандинавци. Те искаха да слушат рокендрол. По цялата главна алея в ресторантите имаше рок банди, едно цяло лято изкарах там.

После със Здравко Танев направихме първия Mr. Vagabond. С групата също работихме две лета в Слънчев бряг. След това този първи състав на бандата се разформирова. Направихме Clan Bang – аз, Савата, Кирито и едно момче Юмер, който ни беше вокалист. Продължихме да свирим в Слънчев бряг, докато в един момент нещо се случи и музикалните предпочитания на туристите се смениха – вече не искаха да слушат рок, било им много шумно. Събрахме си багажа още на средата на лятото.

Какво стана с групата после?

Отидохме да работим в Англия. Обаче свиренето не се състоя и половината група се прибра в България. Аз останах там докъм 2012 г. Свирихме с едни англичани, които искаха само авторска музика да правят. Оказа се, че техният мироглед е друг – по баровете там свирят за удоволствие, защото имат пари. А аз бях отишъл да работя, за да изкарам някой паунд в повече. В един момент ми писна и реших да се прибера насам.  

Върнах се в България точно за края на света, който беше обявен за 2012 г. Даже свирих по случай Апокалипсиса точно във вечерта, когато трябваше да се случи. А на другия ден вече имаше табела „Афтър парти за края на света“. Та така – голяма веселба беше (смее се). 

И тогава ли дойде времето на Stiff Bones?

Да, тогава. През 2012 г. се събрахме със Сава Русев и две млади момчета и направихме групата. Stiff Bones означава буквално „Надървени кокали“. Искахме името да е звучно и да има нещо пиратско в него. Някъде по онова време беше излязла песента „Stiff Upper Lip“ на AC/DC. Седяхме на едно кафе със Савата и му казах виж колко е готино Stiff, да прибавим още една думичка. И той каза Bones – Stiff Bones. И така кръстихме групата.

Савата започна като вокалист, като взехме две момчета за басист и барабанист. Едно от тях – Борката на баса, започна също да пее и се справи добре. Свирихме на Джулай морнинг с него, участвахме и в телевизионното шоу „Денис и приятели“ по БНТ. После обаче младите заминаха да учат в чужбина и ние със Савата започнахме да свирим с Георги Стоилов на баса. Той обаче впоследствие напусна. Тогава към нас се присъедини Митко, с когото свирихме още в групата „Айрън Форс“. Той от 20 години не беше хващал бас, но се съгласи. Сега сме с него и той се справя добре.

На какъв стил рок наблягате със Stiff Bones?

С групата свирим главно рокендрол, блус, хардрок, леко кънтри, по-американски тип музика. Напоследък правим и няколко авторски песни, не са записани, но са готови. Имаме и още няколко идеи, но с текстовете е малко трудно положението.

На български или на английски композирате?

На английски. Рокът е измислен на този език и така си звучи най-добре. Както няма как да изпееш българската народна песен „Лиляно моме“ на английски.

Мислите ли за албум на Stiff Bones?

Да, имаме такава идея. Искаме да ангажираме и някой пианист да свири в него, за да стане по-добре.

Сещам се за Ясен Димитров на първо четене?

Може. Той и сега се качва да свири с нас, като гостуваме в неговия бар „Тен фингърс“.

Участваш ли и в други проекти извън Stiff Bones?

Да, във формацията Once. През 2015-16 г. те ме извикаха за китарист и аз започнах да свиря. Но тогава ми се роди щерката и не можех да смогна. Жената – на работа, аз от къщи с китарата, бебето… ами не става работата. И се разделихме. Тогава те взеха Емил Марков. От миналото лято отново свиря с тях. Музиката с Once е по-ангажираща, правим нещо като трибют на „Юръп“. Свирим повече хевиметъл, по-хард музика от тази на Stiff Bones.

Възможно ли е в България и в частност в Бургас да се изкарва хлябът само с музика?

Може, да. Въпросът е обаче да НЕ се свири рокендрол. Само с рок не виждам как може да стане, трудна работа. Трябва да си някакъв голям факир, за да те търсят. Ако си соло изпълнител, по е възможно, но с група – не. Но гледам, че опитите продължават (смее се).

Дано да дойде време това да се случи. Защото го имаше периодът в Слънчев бряг между 2005 и 2008 г., когато действително се свиреше рок музика. Туристите бяха англичани, скандинавци – те искат „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, Чък Бери. После обаче дойдоха руснаците – появиха се частушки, чебурашки, „Трава у дома“ и така. 

Как мислиш, накъде отива българският рок и въобще рокът в световен мащаб?

Българска рок музика няма. Това е естрада, която я мъчим да прилича на рок.

В света има няколко ниши. Едната е прогресив рокът, който тръгна от „Дрийм Тиътър“. Младите си го харесват в момента. Другото, което върви, е нещо ново, което обаче звучи като старото. Например „Ролинг Стоунс“, като изкарат нова песен, тя звучи като десет стари. Гледам, че започват да се връщат стари тенденции като звук, но направен с технически много по-съвременна техника. Лично аз си харесвам старите класически рок банди.

Защо в Бургас не се получи с рок фестивалите? Такива се правят и в далеч по-малки градове у нас като Монтана или Ямбол например. Каква е причината според теб?

Често казано, не знам. В Бургас имаше един период, когато имаше много рок фестивали. Първият „Съмър Хаос“ беше още преди около 20 години. Spirit of Burgas беше страхотен фестивал... Не знам защо се получи така, може би влизат някакви чужди хора в този бизнес бургаски и всеки дърпа чергата към себе си. За да се случат нещата, просто тук трябва да дойде някой голям, както беше Роби Уилямс на последния Спирит. А големите искат и големи пари, това е цялата работа.

Ти участвал ли си на сцена с някои големи звезди?

Най-големият концерт ми е на китарния фестивал Burgas Jam, когато участваха и ФСБ. Даже след това се шегувахме, че това е върхът на творческата ми кариера.

Имаш ли някакви свои планове или мечти занапред, които искаш да постигнеш?

Първо, искам да сме живи и здрави, защото тогава всичко ще е наред. И искам да се забавляваме, защото като има рокендрол, като има хубави чувства, и човек някак си се зарежда за по-нататък.

Сега направихме един оркестър „Брадърс Блус Бенд“. Това сме ние тримата от Stiff Bones, Ясен Димитров дори имаше участие с нас, Павката на пианото и Енчо Чакъров-Брадъра – барабинистът на „Дъга“ от едно време. И с тази група много се забавляваме. Изпълняваме блус, рок, а Енчо пее Том Джоунс и Енгелберт Хъмпърдинг – гласовете им пасват на неговия тембър. Та това си пожелавам – да сме здрави, щастливи и да се забавляваме, а покрай нас и всички около нас. А ако даде Господ, искаме да запишем и албум.

Снимки: Личен архив на Атанас Недев и група Stiff Bones