Ася Пеева народен представител от ГЕРБ. Тя е член на комисията по образование в Народното събрание. Има 23-годишен стаж като учител, а преди влизането си в парламента е била заместник-директор на поморийското училище „Иван Вазов“. Интервю на Gramofona.com
Извънредното положение постави пред сериозно изпитание системата на образованието. Под риск беше и учебната година. Справи ли се системата с тази ситуация?
Донякъде ни свари неподготвени, но не чак толкова. Много от училищата и то не само иновативните и професионалните гимназии с Ай Ти насоченост, са въвели отдавна компютърното обучение. Но в такъв мащаб, в такъв обем, на 100% в продължение на месеци никой не очакваше, че ще се случат нещата. Беше нормално, че в началото всички се лутаха. В интерес на истината много бързо се реагира. На 13 март, беше петък, се обяви извънредното положение и в понеделник вече всички работеха.
Първоначално се използваха различни платформи, различни канали. Голяма част от учителите са от едно друго поколение, което е далеч, но се справиха. И тук трябва да отбележим, че това стана изключително с помощта на родителите. Дължим един огромен поклон към родителите. От една страна те им помагаха, особено на по-малките, които нямат техническите умения. От друга страна си мисля, че родителите оцениха труда на учителите, защото реално всеки един урок беше открит урок. На тях можеха да присъстват и бабите, и родителите. Всеки можеше да види как и какво се преподава.
Сега се обмисля от Министерството на образованието промяна в учебните планове точно за компютърните умения, за да могат учениците да имат уменията да следват алгоритми. Ако преди 10 години в училище учехме децата как да държат мишката, какво е влачене, какво е еднократно щракване, то сега тези неща децата ги могат от ранна възраст. Вече се говори за надграждане.
Стана ясно обаче, че около 11% от децата нямат достъп до интернет или до устройства. Не трябва ли да се инвестира в устройства, за да се осигури равнопоставеност на всички деца?
Там където имаше недостъпност по отношение на интернет и дигиталните устройства се направи много. С помощта на кметства, а и на дарения се подпомогнаха децата. Този дефицит сега ще се компенсира през лятната ваканция с допълнителни занимания. Искам да похваля община Бургас, защото те осигуриха за всички първокласници, които сега ще прекрачат прага на класните стаи електронни дъски и таблети за работа в екип. Ще има възможност по четири деца да работят заедно с един таблет. Ето тук виждаме една воля за решаване на този проблем.
Има ли вероятност да отпадне част от материала, който в момента влиза в учебните програми? Видя се, че има какво да се съкрати без да пострада образованието.
На този етап се коментират и тези неща. Идеята е повече да се наблегне на това децата да четат, защото това ги развива. Децата трябва да бъдат комбинативни, да бъдат креативни и да могат да се приспособяват. Това е сегашният живот и животът, за който ги подготвяме. Обмисля се промяна в учебните програми. Стана ясно, че дигиталното образование не може да измести обучението в училище категорично. Има предимства, даде тласък, но общуването сред децата, общуването с учителите и работата в екип не могат да бъдат заменени. Но няма как да остане и само обучение в реална среда. Учениците трябва да се научат да ползват ресурсите. Не просто да бъдат в интернет, а да ползват информацията, която това пространство предоставя.
Новите промени в Закона предвиждат въвеждане на онлайн обучение, но и задължително обучение за четиригодишните. Не пада ли много възрастта на предучилищното образование?
Предстои да разгледаме промените в комисия. Единият акцент е задължителното обхващане на 4-годишните. Това е добра стъпка, защото е установено, че децата в тази възраст развиват много ключови възможности като работната памет. Децата обичат да се включват в обучение и имат естествена любознателност. Установено е, че колкото повече години децата са в предучилищно обучение, толкова по-лесно се приспособяват в училищна среда. Децата, които са били по-дълго време в предучилищна среда имат по-високи резултати на националното външно оценяване в 4-и клас.
Но коронакризата показа, че вече ще е невъзможно да има групи от по 30-35 деца. А това е сериозен проблем, особено за големите градове.
Да, до сега имаше дефицит на места. Министерството на образованието е заделило 10 млн. лева, за да се осъществи този преход. Предвижда се разширяването на съществуващи детски градини, изграждането на нови. Ето, в Бургас ще има две ново градини в централната част, а още две са в проект. Изгражда се една нова, модерна и напълно желана среда за децата. Отделно са предвидени 6 млн. лева за подпомагане на социално слаби семейства, които не могат да плащат таксите. Самото преминаване към задължителното предучилищно обучение от 4-годишна възраст е предвидено за учебната 2022/2023 година. Там където има база и ресурс, то ще навлезе по-рано.
А как ще се въведе дигиталното обучение?
Няма да е стриктно разписано. Идеята е дигиталното обучение да бъде до 20%, като в иновативните училища това е нещо, което се прави и сега. Това обаче ни подготвя за една ситуация, като тази, през която вече минахме. Сега вече всичко ще е регламентирано, дори и възнагражденията на учителите. Дава се възможност при дълго боледуване децата да се обучават по този начин. Коментирахме с колеги и обратната посока – да се помисли когато учител има невъзможност да преподава в реална среда. Тук се засягат и други норми, но предстои дебат. Това ще ни даде възможност и изявени специалисти от различни области на науката и изкуствата да преподават от разстояние на децата. Целта на тези промени е да изпреварим нещата.
Страхът на повечето родители – има ли риск следващата учебна година да започне в електронна среда?
Всички се надяваме това да не се случи. Няма по-хубаво от това децата да са в училище. Да са заедно със своите връстници. МОН вече е готов и за трите варианта – за присъствено обучение, за електронно и за смесена форма. Обмисля се вариант да се мине на двусменен режим, за да има по-малко деца в клас, но пък това означава, че при разминаването на двете смени ще има струпване на деца и родители. Всичко зависи най-вече от нашата отговорност и дисциплина.