Асен Христов, Dimholt : Отдавна съм оценил музиката не просто като хоби, а като необятен свят

Асен Христов е един от основателите и китарист на бургаската блек метъл банда Dimholt. Групата има близо 20-годишна история и два издадени албума. Асен е завършил Скандинавистика в Германия и е избрал да се върне в страната като в момента работи в туроператорска агенция. 

Здравей, Асене! Миналата седмица имахте съвместен концерт с Vraani Volosa  и то на родната сцена в Бургас. Как ви се стори контактът с публиката след цялата тази ситуация с коронавируса? 

Здравей, Вили! Концертът се получи много добре, въпреки всеобщата предпазлива нагласа на немалко хора, заради което имахме опасения, че събитието ще мине в един минорен тон и гузна съвест- че въобще се случва такова нещо. Пролича си, че тази година концертната активност е била много оскъдна и хората са чакали с интерес събитието. Въпреки сериозните обстоятелства и витаещия страх се събра публика и не липсваше настроение. Отделно от това, за нас като група, концертите в Бургас винаги са били специални, защото началото беше поставено именно тук, а в същото време нямаме много чести концертни изяви в родния град. 

Как се отрази този момент с пандемията и изолацията на творческия процес на бандата, а и на теб самия?

Ами едва ли ще е изненада да признаем, че всичките ни планове за тази година се провалиха. При актуален албум, излязъл в края на 2019г, надеждите ни бяха да използваме настоящата година за солидно промотиране, вкл. и концерти в чужбина, но от един момент нататък стана ясно, че това няма да е възможно. Общо взето изгубена година. Междувременно се зараждат и нови идеи, но са в много начален стадий. В личен план обстоятелствата около пандемията ми донесоха изключително много стрес, но и ми помогнаха да преосмисля доста неща. Звучи като клише, но го приемам като добър житейски урок.

Каква част от живота ти е музиката? Как започна да се занимаваш с нея?

Музиката е неразделна част от живота ми. Не си представям скоро да се разделим с нея.  Нямам спомен за конкретен момент, но някъде в ранните тийнейджърски години просто усетих желанието вместо само да слушам и да възприемам музика, да направя крачка  и аз самият да я изсвиря. Което неминуемо резултира в първи опити с китара, та до днес. Не съм професионален музикант, но творческото търсене, самият процес на създаване на музика, е едно непрекъснато завръщащо се чувство. А от фенска гледна точка – рафтовете за нови и нови закупени дискове никога не стигат. Отдавна съм оценил музиката не просто като хоби, а като необятен свят, който обогатява емоционално и интелектуално.

Докато учеше в Германия как поддържахте групата жива? Там продължи ли да се занимаваш с музика? 

Мисля, че още в началото самите ние нямахме план за бърза работа. Това, което ни помогна е, че самата група все още беше в процес на оформяне – състав, музикална насока, концепция, приоритети и т.н. И в тази връзка големите разстояния между членовете не бяха фатални като обстоятелства. Дори и с редки виждания помежду ни сме съумявали да стиковаме всичко необходимо, в малки последователни стъпки. Вероятно е можело да започнем по-активно с концертите на по-ранен етап, но пък в крайна сметка така са се стекли обстоятелствата.

В Германия не съм спирал да се занимавам с музика, но всичко е било насочено само към Dimholt и не съм отделял време за други групи, вкл. и на местно ниво. 

Като банда имате богат с концертни турнета и фестивални участия в България и Румъния. Каква е разликата във  сцените и публиката в двете страни? 

Ами конкретно за екстремните стилове, към които се причисляваме и ние, интересът от страна на фенове не е много различен. Който се интересува и следи екстремната ъндърграунд сцена, обикновено присъства и на събития от съответния калибър. Може би любопитството (в случая в Румъния) е било с една идея по-голямо, но това е нормално, когато групата е от друга държава и не свири често там. В България очаквано доминира по-сплотената  и непринудена атмосфера. Но за да съм максимално откровен – останал съм с впечатление, че в Румъния, дори и на ъндърграунд ниво, всичко е доста по-разработено и румънските групи са по-активни с концерти и дистрибутиране, вкл. и в чужбина

Липсват ли ви турнетата? Как съчетаваш пътуванията с работата си?

Определено ни липсва концертната дейност, още повече тази година, тъй като за групи от нашия ранг тя е важна част и придава частичен смисъл на съществуването като банда въобще. При нас по-скоро става въпрос за еднократни посещения в чужбина, но дори и един концерт да е, винаги е от значение. Това е шанс за промотиране, създаване на контакти, но и в чисто човешки аспект остават много скъпи спомени дори  и само заради едното пътуване.

Работата и групата са овладяни в перфектна симбиоза и съм свикнал да бъда в стриктен график. Заради самите обстоятелства покрай бандата в началото -  разстоянията и различното местоживеене – съм свикнал да подреждам приоритети и да организирам времето си до последен детайл. Между другото и към този момент – само аз живея в Бургас, а всички останали са в София. Но и с това сме се справили като предизвикателство.

Миналата година издадохте албум, замисляте ли се вече за нов? 

Да! Работим по нов материал, макар че, както споменах, всичко е още на много ранен етап. Няма да бързаме, но и сме решени да не оставяме прекалено дълга пауза до излизане на един евентуален нов албум. Всичко зависи от творческите настроения и вдъхновението, което се надявам да се завърне скоро с пълна сила.

Защо се върна в България, всъщност имаше ли момент, в който си искал да останеш да се развиваш в Германия? 

В Германия винаги съм бил с нагласата, че отивам заради образованието и в момента, в който приключа, се връщам в България. Не смея да твърдя, че съм бил перманентно убеден на 100% в себе си, но има моменти, когато се осланяш на нагласа и инстинкт и за разубеждаване и дума не може да става. Безценен беше и житейския опит от студентския живот в чужбина, но същевременно използвах всяка възможност да се прибирам до България и по този начин запазих много контакти и цялостното усещане, че реално въобще не съм си тръгвал. Всички тези неща винаги са накланяли везните за решението ми накъде да продължа.

Как виждаш бъдещето на бандата? А как си представяш родната музикална сцена след 10 години?  

Трудно ми е да преценя, вкл. и по втория въпрос, но ако мога да вмъкна личните си надежди - стараем се да надграждаме, така че със сигурност говорим за издаване на още албуми, но вече през лейбъл, и засилена концертна дейност в чужбина. Но всичко внимателно обмислено и не на всяка цена. В крайна сметка нямаме болни амбиции, всичко е плод на искрено вдъхновение и трезва преценка.

В България има много интересни и талантливи екстремни метъл банди и се надявам да съумеят да намерят начин не само да се дистрибутират успешно в чужбина, но и да утвърдят име на родна земя. При българският метъл фен го има момента с „най-якото беше през 91-ва или 85-та година“ и това трудно се променя. Но във всеки случай си представям след 10 години да присъстват имена, за които музиката е искрено и осъзнато вдъхновение.