Архитект Емил Бурулянов е вече добре познато име в Бургас. Преди няколко години той нашумя покрай проектите му за соларните дървета, където могат да се зареждат различи мобилни устройства. Сега участва в проекта за изграждане на паметник на избитите от турците християни в Българово, проектира и бъдещия парк на миниатюрите в жк „Славейков“. Арх. Бурулянов често взема отношение по щекотливи въпроси относно градоустройството в Бургас. Всичко това даде повод да го потърсим за интервю по актуални теми, свързани с архитектурата и строителството в града и региона. 

 

Арх. Бурулянов, наскоро се разгоря спор около проекта за обновяването на сградата на бившата Немска болница в Бургас. От Фондация „Български архитектурен модернизъм“ се обявиха за запазване на оригиналната фасада. Какво е вашето мнение по въпроса?

Този спор продължава и в момента. Даже преди няколко дни четох за него в нашия професионален форум на Камарата и на Съюза на архитектите. Дори между нас има своеобразен разнобой, защото сградата на бившата Немска болница и училище е интересна, малко такива има в град Бургас, които представляват стила модернизъм. Още повече че тази година се навършват 100 години от стила баухаус, който е основоположник на модернизма. Може би и заради това тази фондация се е активизирала, за да запази фасадата. Иначе новият проект за сградата е, мисля, от 5 години, има издадено строително разрешение, така че реконструкцията не седи в момента под въпрос.

Самият нов проект аз не го познавам в детайли, той е дело на варненско студио. Но доколкото съм запознат и съм виждал някакви визуализации, има доста голяма част от оригиналната фасада, която ще се запази. Така че колегите явно са взели предвид автентичния вид на сградата, като са правили проекта си.  

Харесва ли ви тази смесица от стилове, които се преплитат в централната част на града, между старо и ново строителство?

Аз считам, че ако се преплитат старо, което е истински старо, и ново, което е истински ново, няма проблем. По-скоро проблемът е, когато в 21 век се строи като в 20-и, с копиране на стилове от романтизма, модернизма и т.н., които вече са поотмрели и се имитират някакви архитектурни движения, които вече не им е времето. В голяма степен може би самите инвеститори са накарани от купувачите, от пазара по такъв начин да строят. Но ако има истинска симбиоза, то по-скоро е, както например е тук по „Богориди“, между старите къщи от ансамбъла и по-модерно изглеждащите. В такъв случай не би трябвало да има някакво визуално нарушаване на средата. 

Отмина ли времето на мутробарока в архитектурата?

Според мен, като изключим ваканционните комплекси и в частност Св. Влас, Слънчев бряг и по-скоро тези курорти северно от Бургас, ми се струва, че отмина. Даже в последните години се наблюдава едно такова много голяма изчистване, по-скоро към минимализъм, набляга се на по-качествени материали, с по-изчистен дизайн са къщите. Набляга се повече на местоположението, на гледката, отколкото на насищане на окото.

Вие лично правил ли сте компромиси с вашите виждания по даден проект, съобразявайки се с желанията на клиентите?

Налагало ми се е, но в повечето случаи това е било в такива ваканционни комплекси и почти в 90 % от случаите, когато сме правили реконструкция на съществуващ обект и той е трябвало да изглежда почти еднакъв с предходния. Така че и аз, както много други колеги, сме правили такива компромиси, разбира се, с мисъл всеки да си запази собствените виждания.

Кой е любимият ви проект, който сте реализирали досега?

Мисля да отговоря по-клиширано – следващият. Направили сме доста неща в годините, но ми се струва, че най-интересното предстои. Мащабът се увеличава, доверието към нас е малко по-различно и затова може би следващите обекти, които ни предстоят, ще бъдат по-интересни.

В момента даже се занимаваме с довършването на проекта за парка на миниатюрите в жк „Славейков“. Той ще стане доста интересен, въпреки че е по-парково насочен. Включва два павилиона за обслужване, които са с футуристичен дизайн, а цялата територия на парка е осеяна само с алеи, с хубави настилки и с умалени макети на известни забележителности от континента Европа. 

Удачно ли е в Бургас да се обособи квартал за небостъргачи подобно на Дефанс в Париж? И изобщо има ли нужда градът от високо строителство?

Според мен има нужда. Самият силует на Бургас като че ли много му отива да има такава зона за малко по-високо строителство, която може да се обособи някъде в близост до квартал „Акациите“, край пристанището – в тази зона, която не се ползва. Там може да се обособи квартал със смесени функции – както по-високи бизнес сгради, така и жилищно строителство от по-висок клас. Разбира се, това е въпрос на инвестиции, които не са малки.

Преди години бизнесменът Ваклин Стойновски искаше да строи небостъргач в морската градина. Тогава обаче архитекти казваха, че мястото не е удачно да е толкова близо до морето?

Ами както и сега с небостъргача в „Меден рудник“, някак си такива откъслечни неща стават. И ако беше изграден този небостъргач тогава, който принципно беше по добър начин замислен, просто мястото му наистина нямаше да е подходящо. И той щеше да е един откъслечен случай, както е този в „Меден рудник“. Ако така има по две-три сгради по 30 етажа на 20 километра една от друга, не се получава този силует и въобще самият район няма да се облагороди по същия начин, както ако има обособен район за високо строителство.

В момента се забелязва като че ли някакъв ренесанс на строителството по морето, което пък предизвика реакция на природозащитници. Какво е вашето мнение по въпроса?

Моето мнение за някои обекти е, че ми се вижда ненормално по документи всичко да е наред, а окото да вижда друго. Сега е актуален случаят с това брегоукрепване, което преминава в някакви вили и комплекс от затворен тип на Алепу, а и на Иракли има части, които се застрояват от частни инвеститори. Администрацията е тази, която трябва да вземе нещата в свои ръце.

Аз лично смятам, че ако държавата си е на мястото, няма как частен инвеститор да прави подобни скъпоструващи, но неотплащащи се на обществото инвестиции. Освен това самото общество някак си вече е достигнало предела си, виждайки, че едно е на документи, а друго е в реалния свят. Тези неща трябва да се изчистят и да има едно уеднаквяване между кадастрални карти, между истински граници на имоти, между самите проверяващи органи. За инвеститорите е добре, за обществото - не чак толкова. А за проектантите винаги е със смесени чувства – хем иска човек да остави нещо след себе си, хем иска да угоди на инвеститора, хем някак си се чувства и задължен на обществото. 

От друга страна, това строителство означава ли, че кризисните времена в бранша вече отминаха. Или иначе казано – има ли отново достатъчно работа за архитектите, както беше преди 2008-9 година?

Чувам, че сега щяло нова кризисна вълна да има, така че добре си поживяхме половин година (смее се). Да, строи се доста. Това не значи, че поравно се разделя проектирането, нито пък, че поравно се разделя строителството. Може би кризата отдели по-сериозните компании от проектантския и строителния бранш от тези, които просто бяха на гребена на вълната заради многото инвестиции.

Чета в последните месеци, че много от руските инвеститори, които бяха на пазара през последните 5-6 години, заради различни санкции икономически и други проблеми започват да си продават имотите. Дали това ще е на безценица, дали ще ги продават на други националности, или ще се връщат в български ръце, е въпрос, който не е много ясен. Но според мен, докато не се насити целият пазар за купуване и продаване на недвижими имоти, няма смисъл да се строят нави комплекси. Защото в един момент ще осъмнем с няколко такива призрачни града и гледки, каквито има например около Поморие, Царево, Лозенец и т.н. Там са построени десетки хиляди квадратни метри недовършени сгради, оставени на груб строеж.   

Баща сте на две деца. Намирате ли достатъчно време за семейството си покрай работните ви задължения? 

Не. В последните месеци съм много благодарен на съпругата ми, защото тя се занимаваше повече с децата. Понякога е направо като по филмите, защото се прибирам, когато те са си легнали, и ставам и тръгвам, преди да са се събудили. Случва се понякога и седмици да не се видим. Иначе времето, прекарано с тях, много ме зарежда, но всяко нещо идва с определени жертви.

Наскоро получихте отличие за иновативни градски проекти за израждането на соларните инсталации в Бургас. Ласкае ли ви тази награда?

Не. Даже тя дойде в един много неочакван момент, защото беше плод на едни по-стари проекти и на едно кандидатстване, което може и само ние сме направили тук, от Бургаска област, което включва изграждането на ефективен бизнес модел за управление на иновации в строителството. На самата церемония участваха около 50 най-различни фирми, като ни бяхме единственото архитектурно бюро. Смятам, че имаше области, които бяха доста по-интересни от нас в случая. Защото имаше фармацевтични компании, стартъп компании за развиване на различни нови обучителни методи, фирми за генетични изследвания и въобще неща, които някак си повече във времето биха се отблагодарили. Ние бяхме едни от много малките участници в събитието, така че не бих казал, че наградата ме ласкае. По-скоро е добре да видиш, че има добра компания от по-млади хора, които правят нещо интересно из България.

Споменахте за парка на миниатюрите, а някакви други нови проекти предстоят ли ви?

В областта специално на соларните технологии и иновациите заедно с Община Бургас планираме да се изгради един така наречен „умен остров“, който ще се намира около бункера до солниците. Той ще е своеобразно място за почивка в средата на велоалеята между Сарафово и Бургас. Около бункера ще бъде изградена велостоянка за колелата под наем, като част от тях ще бъдат електрически. Ще има и пейки за зареждане на мобилни телефони, може би ще има и 1-2 зарядни за електрически автомобили, за инвалидни колички. По този начин малко ще се облагороди това място, което в момента събира доста хора, само че няма условия.

Кога ще започне строителството на „умния остров“?

В момента довършваме проекта по самите пейки и по соларните панели, като може би стартът ще бъде до два месеца. То даже няма да бъде същинско строителство, а по-скоро монтаж на различни съоръжения, които малко да облагородят района. Самият бункер може би ще стане достъпен в горната си част като площадка за наблюдение. Така че там ще стане хубаво място за посещения.