Арх. Събин Попов е председател е на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в Бургас. Той е един от водещите архитекти в Бургас и преподавател в Строителната гимназия. Откакто е начело на регионалната колегия, бургаските архитекти реагират на всеки един важен градоустройствен проблем.

 

Архитект Събин Попов, само като спомена архитект и първата ми мисъл е за подпорната стена/хотел „Алепу“. Заради казуса бившият гл. архитект на община Созопол стана клиент на прокуратурата. Новият също е проверяван зарази заведение на плаж „Смокините“. Подобни проекти трябва ли да преминават през главните архитекти, след като цялата документация така или иначе се съгласуват от министерствата?

Когато говорим за подпорни стени, какъвто е казусът с Алепу, говорим за първа и втора категория обекти, които се приемат с държавна приемателна комисия.  От четвърта до шеста категория са обектите, които се приемат от Общината.

Но строителното разрешение е на главния архитект на Общината?

Това е формалност, има надзорна фирма, която представя доклад за съответствие и главният архитект гледа дали всички документи са наред и разписва. Принципно тази надзорна фирма трябва да поеме отговорността. Ако има оценка за съответствие на обекта, главният архитект само разписва.

Той длъжен ли е да разпише тези разрешения?

Ако няма забележки ще подпише. Но и какви забележки да има към някакви подпорни стени? То няма как да имаш забележки за подпорни стени, след като има доклад за съответствие. Проектът е минал по всички канали и няма шанс да не се разпише това разрешение за строеж.

Това не може ли да се регламентира законово по някакъв начин, за да не изпадат общинските главни архитекти в подобни ситуации?

Естествено, но трябва да се направи грамотно – със становището на Камарата на архитектите, на геодезистите, а не да се подходи чисто административно – ние каквото решим, това ще стане.

Как виждате развитието на Бургас в следващите 10 години?

Бургас може да се развива, ако има не само услуги, но и някакъв бизнес, някаква икономика. Това е разликата между Бургас, Варна и Пловдив. Икономиката движи целия процес. Досега при нас процесите се движеха от заеми и европейски фондове, които се усвояваха. Преминаха сума ти пари и се свършиха доста неща, но и можеха да се случат много повече, защото минаха много пари.

Малко системата е като със спортната зала, която от 36 скочи на 75 млн. лева или като булевард „Демокрация“. За целта там трябваше да сменят със задна дата класа на пътя от трети на четвърти. „Демокрация“ вече не е булевард, а е главна улица. С тесни платна, с паркиране, при което много се рискува.

За такива големи проекти като реконструкцията на „Демокрация“ някой търси ли вашето мнение?

Преди години, когато се е одобрявал проектът, е потърсено становището на архитектите и то е било положително. Но от това ръководство единият стана главен архитект, другият стана председател на комисията по градоустройство и председател на САБ. Другият беше с доста обществени поръчки награден и така. Всеки получи заслуженото.

От Камарата на архитектите реагирахте доста остро на идеята за подземен паркинг до хотел „България“, но проблемът с паркирането в центъра на града е осезаем?

Там има толкова процедури нарушени, че… Това е както с магистралите. Държавата и общината могат да нарушават всякакви процедури и да правят каквото си искат. Това е системата в България. Има ОУП с определени показатели в дадени зони, който общината може да промени. Но не би трябвало Общият устройствен план да се променя толкова често.

Трябва ли да се спре застрояването в центъра и има ли къде да се строи още там?

То, че има, има. Но имотите в центъра на Бургас са толкова малки, че много трудно се строи. Преди 25 години бях предложил да се направи план за подземно застрояване на кварталите. Например във „Възраждане“ да се направи план със съответните подземни паркинги, в които се влиза от четирите страни на квартала и който почне да строи, да си изгражда неговата част и така да стане част от общото. Така щеше да има подземни паркинги за всички и нямаше да търсим къде да си оставяме колите. Тогава ме обвиниха, че гледам назад в миналото, че това било комунизъм. А сега се чудим къде да паркираме.

Пазят ли се старите сгради и т.нар. историческа част на Бургас? Има ли застрашени сгради? В момента се сещам за случая с Хаджипетровата мелница, където все още се помещава книжарница „Хеликон“.

Въпросът не е само дали една сграда е паметник на културата. Нещата трябва да се гледат в контекста на групов паметник на културата, който дава характера на града. Със събарянето на кварталите, които сега са дупката за онзи огромен магазин (БУМ), характерът на тази зона беше силно нарушен. В последствие със следващите сгради наоколо, целият площад вече придоби по-различен характер.

Проблемите са много и трябва да се глада комплексно. В този смисъл Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) има решаваща роля. Виждал съм, за съжаление, сгради на експерти към НИНКН, които са просто смешни. Някаква имитация и смесица на стара градска архитектура, на сецесион и т.н. Когато се прави нова сграда, тя трябва да е в хармония със сградите наоколо, а не да имитира.

Трябва да има някакъв стил, все пак, да показва времето, в което е създадена. В града, когато се разраства, има сгради от различните епохи, в които са изграждани. Но те трябва да се включат в ансамбъла на цялата зона. Това е важното.

Вслушват ли се във вас от администрациите?

Общо взето ни ползват като един параван. Нужна е тотална чистка. Всичките тези администратори трябва да бъдат изкарани на реалния пазар. Да придобият пълна проектантска правоспособност, също да поработят малко и съподчинеността на главния архитект към кмета трябва да се прекъсне. Правата на главния архитект трябва да бъдат орязани в някои направления и съответно да бъдат повишени в други направления. Има големи противоречия в закона и в наредбите, които трябва да се променят, за да тръгнат нещата.