Гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ тази неделя е Антоний Аргиров – китарист на бургаските групи от началото на прехода „Бумеранг“ и „Орфей“. Преди 13 години се пренасочва към тонрежисурата, завършва образование към академия в САЩ. Работи със звезди като Жан Шейтанов и Коцето Калки. Интересни неща от своя музикален път Аргиров разказа пред Gramofona.com.

Как Антоний Аргиров се захвана с музика?

Това се случи през 1984 г. Първата ми група беше „Мираж“, съставена от трима души – аз, Ангел Попов и Атанас Желязков. Никой от нас не се беше занимавал с музика преди това, но в рамките на година направихме 10 авторски песни. След това обаче трябваше да влизаме в казармата и групата беше дотам.

Да свириш на китара как се научи?

Сам се научих. Свалях записи от касетофон и си репетирах на китарата. Слушах „Дийп Пърпъл“, „Рейнбоу“, любимият ми китарист е Ричи Блекмор. Между другото, във всяко едно предприятие тогава имаше музикални инструменти, но за да ги ползваш, трябваха връзки. Ние нямахме и затова репетирахме вкъщи.

Как продължи после музикалният ти път?

В периода 1994-98 г. се включих в рок група „Бумеранг“, която беше към Военния клуб в Бургас. Записахме два албума – „Срещу вятъра“ и „Бумеранг 2“. После участвах във ВИС „Орфей“ към Културния дом на нефтохимика.

Каква музика свирехте с „Орфей“?

Различна. Там трябваше да си готов да свириш от рок до каквото поискат певците. Вокалистите бяха 5-6 души, всеки с различни интереси и трябваше да се справяме с техните изисквания.

После се пренасочваш към тонрежисурата?

От тонрежисура започнах да се интересувам някъде през 2003 г. През 2007 г. завърших аудиоинститут в Сан Франциско – онлайн училище по тонрежисура. Един приятел ми даде идеята, че мога да уча и без да ходя в САЩ. Срок на обучение няма. Имаш определен обем материал, който трябва да се изучи. Пращаш по интернет проект, те ти слагат оценки и ако всички е наред, ти издават диплома. Накрая ти дават и шанс да отидеш в Сан Франциско за 3 месеца стаж в най-добрите студия.

Но не бих казал, че от това обучение придобиваш всички знания. Трябва постоянно да търсиш материали, учебници, като почти всичко е на английски написано. Купуваш, четеш и така. Дълъг път е, много сложна професия се оказа.

След това как тръгнаха нещата?

Първо започнах с авторска музика. Аз свирих и пеех, но не си харесах как изпълнявам нещата като певец, мака че са ги пускали по радиата тогава. Тръгнах да търся певец и така се запознах с Жан Шейтанов. Това беше през 2011 г. Първата песен, която направихме, се казваше „Like a Fairy Tale“. Моя авторска песен, в която Жан участва и в аранжимента. С нея участвахме в българската Евровизия.

На английски или на български правиш песните?

„Like a Fairy Tale“ я има и на двата езика. Но ако композирам само на български, песните ще се слушат само тук, а и трудно ще ги пускат по радиата. И поради тази причина пишех на английски, който език знае голяма част от населението на Земята и хубаво е да разбират за какво става дума. Но в последно време пак се върнах към българския текст, пак си ги слушам повече вкъщи.     

С Жан Шейтанов продължавате ли да работите заедно?

Да. Скоро направихме една негова песен – казва се „Старата игра“, в която аз участвах донякъде в аранжимента. Но тъкмо тръгна да я изкарва на бял свят по радиата, и стана ситуацията с коронавируса. Ефектът се изгуби, акцентът отиде съвсем другаде.

Други известни музиканти записвали ли са при теб?

Да. През 2018 г. Коцето Калки с жена си дойдоха и записаха албум при мен - Great Love Duets. Той съдържа стари известни песни, които на мен ми допаднаха.

С тонрежисурата ли си изкарваш хляба?

Тя не ми е основната работа. Занимавам се с оптика – правя очила. Работя заедно с жената на Живко Куртев, бившия фронтмен на „Бумеранг“, сега на „Параграф 22“. 

Доколкото разбирам, за теб в момента музиката е хоби, а професията ти е оптиката?

От една страна е така, но от друга ми се иска нивото да е по-високо и не правя компромиси. Де факто музиката пак ми е хоби, но на по-високо ниво, бих казал. Затова отделям по половин ден да се занимавам с музика, другата половина е в оптиката.

А може ли у нас, в частност в Бургас, да се изкарва прехрана само с музика?

Според мен може, но се изисква тактика – да седнеш и да работиш по въпроса. Не е достатъчно само да свириш, искат се и много други неща. Ако желаеш с това да си изкарваш хляба, трябва да работиш здраво, да си концертиращ музикант. В клубове пак можеш да свириш, но там публиката е по-малка.

Може с музика да си изкарваш хляба. Но трябва да седнеш и да научиш едно по едно как стават тези неща и да работиш. Аз това успях да го направя в оптиката. И съм убеден, че същия ред, ако го приложа в музиката, също ще стане.

Има ли още място на пазара конкретно за рока. Някои казват, че той е вече отживелица и няма хляб в него?

Казват, защото малка част от младото поколение слуша рок. Познавам доста младежи, които са идвали вкъщи да правят записи. Скоро едно момче ми пусна в YouTube какво се слуша. Направи ми впечатление, че това, което той цели, е това, което се слуша повече, а не което е истинската музика. За него повече се слуша чалгата, а той е завършил Музикалното училище. Казвам му добре де, тук имаш един прост ритъм и нищо особено. Да, ама вика, това се слуша. Добре, ама ти твориш музика, ти не я правиш да се слуша точно от тази аудитория, която не я разбира много. Ти я правиш първо като музикант, да има някаква идея. Защото самата музика влияе на хората. Докато чалгата не знам какво послание носи, но за мен то не е добро.

Бургас като че ли не е много град на чалгата?

Е не е, ама се слуша. Както и рап. Говоря за младите. И тук е важна ролята на медиите, които могат да вкарат култура в музикалната сфера. Чрез вас лека-полека хората трябва да се ограмотят. Прекалено на заден план е не само музиката, но и изкуството като цяло. Нямам предвид конкретно това, което се случи покрай кризата, а изобщо. С приказки като „Музикант къща не храни“ няма как да издигнем творците малко по-нагоре, да имат самочувствие, да имат и работа, за да могат и да печелят от това.

В момента ситуацията е много несигурна, но все пак някакви планове в музикално отношение имаш ли за след епидемията?

Планове точно не. Но работя върху две песни – балада и по-твърд рок. Чакам вокалистите да дойдат и да ги завършат. Едната песен е на Живко Куртев. Другата е моя рок балада, като се надявам Жан Шейтанов да се съгласи да я изпее.