В настоящия проект на сградата на НХК има предвидени 3 звукозаписни студия. За мен те трябва да са в полза на развиващите се автори и изпълнители, в частност на учащите в музикалното училище и паралелките с музикален профил, както и на пенсионерите, съхраняващи българския фолклор, смята Антон Иванов

Антон Светославов Иванов е на 31 години от гр. Бургас. Завършил е специалност „Тонрежисура и виртуални студийни технологии“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. От 2008 г. работи в сферата на шоу бизнеса, управлява музикална компания, участва в работни групи за промени в Закона за Авторски Права и Сродни Права (ЗАПСП), член е на дружество за колективно управление на авторски права, свързани с музика – Музикаутор, член на Българска Музикална Асоциация - БМА. От 2015 г. усилено работи в сферата на дигиталната дистрибуция(разпространение на аудио и видео съдържание в онлайн среда), където си партнира с компании от САЩ, Русия, Франция и Австрия. Работил е в телевизия „Канал 0” като режисьор на пулт, монтажист и постпродукция на реклами. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”.

Г-н Иванов, от години се занимавате с авторска музика, имате и собствено звукозаписно студио. Достатъчно ценени ли са българските автори на музика?

- Отговорът е кратък и ясен - да! За никого не е тайна, че българската музика е повече от известна в цял свят, но е някак си неглижирана в самата ни държава. Последните години се сблъсках с промени в Закона за авторските права, които минаха „на косъм” и можеше ситуацията да продължи постарому. За моя радост има светлина в тунела и благодарение на дружествата за колективно управление на права, като например „Музикаутор” и в частност изпълнителният му директор Иван Димитров, ситуацията се изсветлява.

Една от Вашите цели е бургаските автори на музика, текст и аранжимент да се ползват с предимство в общински конкурси за изработка и синхронизация на рекламни продукти. Хубаво предложение, но не е ли малко дискриминационно?

- Не мисля, че е дискриминиращо да се стимулират бургаските автори. Защо трябва да търсим идеи от национални автори, когато можем да раздвижим цялостната икономика на Бургас отвътре. За пример ще кажа, че когато един бургаски автор, живеещ и работещ тук, трябва да създаде продукт за бургаската община и той му се заплати, ще се затвори един икономически цикъл - авторът ще харчи голяма част от доходите си тук. Не виждам проблем в това. Разбира се, говорим само за предимство при кандидатстване за определен проект, а не за задължително условие.

От известно време собствениците на заведения за хранене и развлечения, както и на други търговски обекти, по закон са задължени да плащат такса за музиката, която пускат с цел по-голяма точност в отчитането на авторски и сродни права. Работи ли това на територията на Община Бургас?

- Реално погледнато собствениците на всички обекти от обществен характер трябва да имат сключен договор с дружество и да плащат за музиката, която използват или препредават (музиката, която чуват клиентите в техните обекти). Дълги години бургаската Община не беше страна в тези задължения, но от началото на тази година тя е длъжна да проверява и събира таксите за използваните авторски права.

Практиката показва, че тези права са делегирани на асоциациите и сдруженията на собствениците, например Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация събира парите от собствениците на хотели и ресторанти, което означава, че те сами се таксуват едни други и няма прозрачност в отчетите. За мен това е пагубно. Трябва отчитането да е пряко към орган или дружество, което да е в тясна връзка с авторите. В моите цели има заложено решение на този проблем.

В други градове на страната има изискване организаторите на културно-масови мероприятия да предоставят договори за уредени авторски права, ако разрешението за провеждане минава през самата Община? Не сме чували тук да се прави това или греша?

- Преди години се опитах да съдействам на дружеството за колективно управление на авторски права – „Музикаутор”, защото бях потърсен от тях. Проблемът беше, че те искаха да сключат меморандум с Общината и този казус да бъде решен. Никой не разбра защо това беше отказано от зам.-кмета по образование и култура. Такова споразумение няма, това е една и от причините фестивали, без уредени права, да сменят имената си и да бъдат правени тук.

Не е редно да не защитаваме авторите, а да толерираме само част от притежателите на права - продуцентите, които получават хонорари за техните изпълнители. Това е в тотален ущърб на музикалния бизнес. Накратко – Общината позволява, инвестира и рекламира във фестивали, които са спрени в цялата страна точно поради неуредените права с авторите.

Не е лошо, че гоним някакви приходи, но за сметка на кого? Решението е простичко - изискване на договор за уредени права. Не е необходимо Общината да се нагърбва с допълнителни юридически разходи, тъй като това се случва през законните дружества и с разрешение на министерството.

Защо Община Бургас досега не е създала подобна мониторингова система, не е ли това в сериозен ущърб на авторите на музика?

- Тук намесваме решението на един по-горен въпрос - мониторингова система за обекти с обществен характер. Какви са ползите от такава система ще се запитат някои.

Ползите са няколко: първо - ще може да се въведе прозрачност в отчетите на дружествата и авторите, попаднали в ефир, да получават отчисления за всяко излъчване (в момента се разделят между всички членове на дружествата); второ - собствениците на обектите с обществен характер няма да плащат Х пари, изчислени на база седящи места, площ и тип заведение, а ще плащат само за използваната от тях музика, което им позволява да облекчат разходите си за авторски права; трето, но не на последно място - чрез такава система, ще се легализират и всички изпълнители, които са поканени за участия в съответното заведение или бар. Разходите за въвеждането на такава система са не повече от 70 лв. (еднократно) за закупуване на устройството за мониторинг и това спокойно може да бъде добавено към таксата за лиценз на заведение или обект.

Също така мисля, че закупуването на подобна апаратура да мине през обществена поръчка може да намали значително цената на техниката за мониторинг.

Как стои въпросът с общинските звукозаписни студия. Има ли такива изобщо в момента? Къде записват учащите в музикалните училища, например?

- Това е много интересен въпрос. Преди години в Бургас имаше общинско студио, което беше отдавано под наем. Това студио съществува и сега, отдадено е на едноименна група за репетиционна, като групата се спонсорира от Общината. В настоящия проект на сградата на НХК, след като бъде ремонтирана, ще има 3 звукозаписни студия, това е прекрасно, но как ще бъдат използвани те? Кой ще работи в тях? Кой ще отговаря и управлява финансите? Каква е идеята да има цели 3 студия? Задавайки си тези въпроси, никъде не видях бизнес план или поне идея за ползването им. 

За мен тези студия трябва да са в полза на развиващите се автори и изпълнители, в частност на учащите в музикалното училище и паралелките с музикален профил. Те трябва да работят и да дават условия на младите предимно, но да не забравяме, че в Бургас има и много самодейни състави към пенсионерски клубове, които полагат усилия да съхранят фолклорно творчество, а то е част от безценното културно наследство на България. Общината трябва да помисли и над това, а не просто да създава и оборудва студия. Опитът ми показва, че всеки самоиздържащ се автор или изпълнител е направил разходите, за да си закупи необходимата техника и да може да осъществява проектите си, затова идеята на тези студия трябва да е насочена към споменатите от мен групи.

Имате една много интересна идея за създаване на детски киноцентър. Как виждате нейната реализация, би ли имало инвеститорски интерес към подобно нещо?

- Тази идея се роди напълно спонтанно, мислейки си как Бургас може да развива и кино индустрия. След няколко разговора с колеги от този бизнес, разбрахме, че идеята е иновативна в световен мащаб. Няма да крия, че след това дълго умувахме и обсъждахме, но накрая стигнахме до избистряне на идеята и дори до инвеститорски интерес. Една индийска компания, с която си сътрудничим и имат представители в България, прегърна идеята и е готова да работим за създаването на нещо уникално.

Имаме инвеститорски интерес от една от най-големите строителни фирми в страната за изграждането на подобно съоръжение. А самата идея за детски кино център е да има място, където децата да се запознаят с киното от първа ръка. Искаме да събудим интереса в създаването на филмово изкуство в ранна детска възраст, като запознаем децата със създаването на голяма част от продукциите, които те обичат да гледат.

За никого не е тайна, че деца на по 1-2 години вече гледат видеа в различни платформи, а ако това дете види как се създава любимият му герой и бъде част от създаването на бъдещ такъв би било още по-впечатлено. За мен това е начин Бургас да се появи на световната кино карта, а какво по-хубаво от това да се пречупят детските идеи и да се създаде продукт, отново за малките, и от това да спечели града ни и неговите деца.