Ще наречем нашия събеседник Михаил. Името е измислено по негова молба, защото признава, че се страхува от реакция в родината си. Интервюто е направено в деня, в който Бургаският окръжен съд реши да екстрадира в Русия соченият за секс гуру Митрадевананда Свами. Михаил пристигна от Москва, за да даде показания, но магистратите не се съгласиха той да бъде привлечен като свидетел.

Какво искахте да разкажете пред съда?

- Това, което исках да кажа на съда, е че Свами е регистриран в моя апартамент от дъщеря ми. Той е от Далечния Изток, а в Русия не можеш да живееш някъде, ако нямаш адресна регистрация. Когато възбудиха делото за убийството на десетки деца, не на едно, а както един глупав майор ми каза на 12 деца. Ние мислехме, че е едно. Та полицаите разрушиха апартамента ми. Просто го разрушиха.

Това при ареста ли се случи?

- Това беше обиск в началото на делото. Искаха да намерят доказателства. Те в началото повдигнаха обвинения без доказателства. Пък после търсят доказателствата, такава е системата. Конфискуваха всичко - компютри, телефони, твърди дискове. Всичко взеха. Изчезнаха неща за половин милион рубли. Мислеха, че в тези компютри има фотографии, потвърждаващи убийствата. Минаха 9 месеца, а няма никакви доказателства. Нищо не намериха. После отидоха и при дъщеря ми. Тя имаше малък магазин в Москва. Отидоха и го разрушиха. Взеха на продавачите телефоните, касата взеха, компютъра, всичко. Парализираха работата на магазина и той фалира. Унищожиха го.

Отново търсиха доказателства, но не откриха, защото няма такива. Първоначално „убитите“ 12 деца се превърнаха в 1 убито дете. Сега вече няма убити деца. Сега търсят нещо друго. Обиските в апартамента ми продължават. Идват поне веднъж на месец, месец и половина полицаите и казват, че депутатите от Държавната дума питат. „Какво се случва? Такава страшна общност има в Москва, проверете“ и те проверяват. Аз вече искам да продам апартамента, защото ситуацията е невъзможна.

Мен постоянно ме викат на разпити, защото съм собственик на жилището. Нещо друго, което е интересно. Делото е възбудено от едно полицейско управление, а мен ме разпитват в друго. И полицаите, които са принудени да ме разпитват, а не са възбуждали делото, сами казват: „Това е безперспективно дело, кой глупак го е открил? Няма нищо, никакви доказателства.“ Това е разговор между мен и тях, но не се вписва в протокола. Така че и полицаите са наясно, че делото е кухо. Ако бяха открили нещо, до сега да ни бяха нарязали на парчета, а то няма нищо.

Защо тогава продължават разпитите и обиските?

- Искат да получат Свами на всяка цена. И да избият от него признание. Знаете ли обаче кое ме учудва? Че българският съд не разполага с никакви доказателства от Русия, а е готов да го предаде. Това е потресаващо. Мислех, че в Африка е възможно това, а не в България.

Вие от кога се познавате със Свами? 

- Аз не го познавам и не съм го виждал. Днес го видях за първи път. Искам да ви разкажа, защо дойдох. Аз би трябвало да го ругая все пак, заради него ми разбиха апартамента. Моята дъщеря имаше много тежък период в живота си. Разведе се, загуби гласа си. Тя е класическа певица. Оперна, а не естрадна, която само си отваря устата на плейбек. Тя учеше в Милано, завърши и Музикалната академия в Москва. И изведнъж загуби всичко – мъжа си, гласа си, професията. Това беше ужасно, а ние нищо не можехме да направим в този момент. В един момент тя попадна в общността на Свами. Аз не мога да кажа каква е била тази общност, защото не съм проверявал къде е попаднала дъщеря ми. Тя е възрастен човек. Но после видях как тя оживя. Моята дъщеря оживя, разбирате ли? Тя повярва в себе си. Тя върна гласа си, върна се към професията си, в момента дори подготвя диск.

И ние като родители сме щастливи. За това и дойдох да подкрепя Свами. Защото той извади дъщеря ми от такава страшна дупка. Трябва да кажа, че всички хора в тази общност са сломени, животът ги е смачкал. Вие знаете ако живеете дълго на тази земя, знаете как животът постъпва с хората. Там всички са нещастни, мачкани. А той ги подкрепя по свое желание. Има един израз – няма ненаказано добро. Когато тръгнаха да го преследват, тези нещастни смазани хора бяха готови да напишат какво ли не. Тази баба на уж убитото дете, не знам какво е написала на майката. Разбирате ли, майка пише на дъщеря си, че трябва да я осъдят на 200 години затвор. Това е майка на дъщеря. Какви отношения?! И тази майка е попаднала на Свами. А той само е искал да я държи на повърхността, да я поддържа психически. Прави добро, но полицаите се хванаха за тази луда баба, която твърди, че дъщеря й трябва да бъде убита. Нали си представяте каква майка е тя? Това е безумие. И полицията се хвана за това. Заради показанията на тази луда баба не се знае какво може да се случи със Свами. Тази общност е на нещастни хора, които търсят подкрепа. И той им я даваше. Но момчетата в полицията решиха да се захванат с него.

Защо?

- Не мога да ви кажа, аз трябва да се връщам в Москва. Аз знам защо и откъде започна всичко. Просто един депутат не успя да раздели нещо със Свами, аз мисля, че е нещо материално и даде поръчка за него. И се намериха няколко нещастни хора, на които Свами е помагал. Даже не е било необходимо в полицията да ги бият или заплашват. Те сами пишат, защото са смазани от живота хора. Пак казвам, няма ненаказано добро. Той прави добро и сега ще си го получи. Някой трябва да го защити.

В края на разговора Михаил моли да преценим внимателно какво ще публикуваме от разказа му. „Помислете какво ще пишете, защото аз трябва да се върна в Русия.“ За дъщеря си само казва, че от година и половина живее в Западна Европа, в държава от Европейския съюз. Мнението му е, че за руската полиция би било добре ако България откаже екстрадицията на Митрадевананда Свами, защото и за разследващите било ясно, че обвиненията са скалъпени.

 

В интервюто са използвани въпроси на други медии.