Софиянката Любка Николова сбъдва не една, а цели четири американски мечти. Омъжва се за американец, когато е на 53 години. Каца на летище Минеаполис през 2015 година с годеническа виза, сина си и три куфара. Ако сте любопитни представям ви нейния разказ:
Винаги съм мечтала да се омъжа за американец. През 80-90- те години това беше невъзможно, защото ние нямахме право да пътуваме , а за американците България не беше екзотична дестинация.
Омъжих се за българин, след време се разведох и отгледах сина си сама. Той завърши английска езикова гимназия и аз реших да потърся партньор, с който да живея втората половина от живота си.
След 5-годишно неуспешно проучване опитах късмета в американски сайт, където търсят съпруги от Източна Европа. Моят настоящ съпруг харесал снимките от профила и ми писа.
Беше направил кастинг и трябваше да отговоря на 100 въпроса в съревнование с още шест дами от Румъния, Украйна, Чехословакия, Македония, Албания.
Спечелих, защото имахме еднакви очаквания за бъдещето : да си намерим сродна душа, да бъдем обичани, да се оженим.
Втората мечта на нашата героиня е да живее в Америка. Сега я намираме в щата Айова в малко селце, където няма автобуси, а се придвижваш само с кола.
Тя е висшист в България - завършила е ВМЕИ Ленин със специалност машинен инжинер, Икономически мениджмънт и Американски университет в София, но иска да учи в американски колеж и завършва тaкъв в САЩ със специалност Бизнес и Офис специалист.
Последната мечта е да работи в американска компания - работила е в общината, а сега се грижи за счетоводството на семейната фирма.
След много разговори и чат кореспонденция дойде време да разлистим в подробности тази история:
Какви хора са американците?
Те са учтиви, усмихнати, толерантни, доброжелателни и вежливи. Отдадени са на семейството и работата. Никога няма да те обидят, да ти направят забележка. Приемат те такъв какъвто си и те обикват.
За българите ще е интересно да разберат как се забавляват?
За разлика от българите, когато се забавляват никога не говорят за работа. Обичат да се веселят и смеят.
Важните събития като рожден ден, годеж, юбилей, сватба, пенсиониране празнуват на круизни кораби, които знаете побират един цял град.
Пътуват също с кемпери и каравани. Има много места с красива природа, където са обособени такива паркове. Срещу символична сума можеш да включиш вода и ток за каравани, а за тези, които нямат такива, има бунгала, с всички удобства.
Американците обичат да похапват вкусно. Храната им се състои главно от барбекю, но освен меса, бургери риба, зеленчуци, царевица слагат и резени ананас.
Какво ще разкажеш на читателите ни за щата и дома, в който живееш?
Айова е щат с истински американци, няма емигранти, тук се правят много фестивали, паради и панаири. В дни определени от общината всеки приготвя храна, събираме се, опитваме, наслаждаваме се и релаксираме. Понякога готвим с благотворителна цел. Ние живеем в къща извън града с горичка, зеленчукова и плодова градина.
Аз отглеждам домати, краставици, чушки, лук, зеле, тиквички, картофи, моркови, царевица, диня, пъпеш, слънчоглед, боб, грах и подправките, целина, босилек, джоджен, магданоз, копър…, имаме дървета отрупани с ябълки, круши, череши и праскови. Често каня съседи и приятели да си берат ябълки и круши, защото са много.
Приготвяш ли български ястия на ,,дарлинг”, както наричаш Марк?
Марк хареса националната ни кухня, когато я опита в България. Но тук почвата е различна и вкуса на ястията е различен. Приготвям български ястия за себе си с малко подправки. Марк обича да импровизира в кухнята и го прави с удоволствие. Американците готвят с много подправки и пикантни сосове.
Кое е любимото му ястие?
За закуска палачинки с кленов сироп, рохко яйце, наденичка, както му ги е приготвяла майка му.
За основно аспержи с мляко, яйца и сос, бекон със зелен боб и естествено барбекю. Аспержите растат в канавките и можеш да си береш.
Вярно ли е, че разстоянията в Щатите са огромни?
Това е така, американците се придвижват с автомобилите си и са постоянно в движение.
Затова недолюбват физическите упражнения и като добавим похапването с нездравословна храна ги прави склонни към напълняване. Те използват уреди, които чрез вибрации регулират кръвното налягане и топят мазнините.
Познаваш ли съседите си?
Да, разбира се, въпреки че по- често виждам пощальона. Съседите ни живеят на половин миля от нас, което е горе- долу километър, сиреч половин час бързо ходене. Събираме се, веднъж ние ги каним, те идват и винаги носят храна ...хапваме, говорим, напоследък играем много весела игра на карти и много смях пада.
Редуваме се, веднъж в нас, веднъж в тях...много са готини, весели и позитивни хора...често ходим заедно на ресторант ...
Задавала ли си си въпроса: защо всеки иска да живее в Америка?
Да, многократно. Щатите са както знаем млада държава, основана от интелигентни европейски емигранти. Те са направили живота тук лесен , спокоен и щастлив. Хората имат всички удобства и са позитивни, знаещи и можещи в своята област.
Как се постига това?
Родителите учат децата си на любов и уважение. Учителите ги учат на етика и човешки взаимоотношения. Държавата им осигурява възможност да развият способностите си, да правят това, в което са най- добри, подпомагат бизнеса им със съвети и достъпни кредити. Стимулират също така предприемачеството с данъчни облекчения.
Различава ли се образованието от българското?
Да. Всичко е компютъризирано. Учи се по най-новите програми и приложения. Изпитите за колежите и универитетите са лесни, за да може всеки, който само е прочел материала, да се класира. Учат това, което се прилага на практика.
А правораздавателната система?
Правораздавателната система е справедлива. Няма корупция. Всички са равни пред закона. Хората се чувстват свободни и защитени.
Разбрахме как е устроен живота в страната на неограничените възможности, но искам да се върнем на любовта, защото всичко започва и завършва с нея:
С какви качества те впечатли твоя съпруг?
Той е изключително чаровен, галантен и грижовен.
Кога се влюби в него?
Истината е че не аз, а Марк се влюби в мен още първия път, когато се видяхме на камера. Мъжете се влюбват със сърце и очи, а жените със сърце и разум.
След първата ни среща онлайн той започва да ми пее любовни песни, да рецитира стихове и праща романтични послания.
Тогава аз се влюбих в него. А когато дойде за шест месеца в България и още няколко пъти за по-кратък престой бяхме единодушни, че сме един за друг.
Щастливи сме, обичаме се... И често се питаме как от милиардите търсещи хора по света се намерихме.
Когато слушам Любка си мисля, че Господ се е пошегувал с нея. Но тази шега е съвсем истинска. Щастливата случайност я отвежда в Америка, но зад тази щастливата случайност се крият страха от неизвестното, труда и усилията, които полагат всички достойни българки разпилени по света. Сега както казва Любка: Това е друг свят. Аз живея в рая. Дай Боже всекиму.
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
Kato v 1001 noshti !!!
Аз не бих критикувала това интервю.Да,има много българки тук,включвам и себе си,които са дошли с един куфар и са се борили за статут,с години са ходили по мъките ,разделени от децата си в България,незнаещи езика. Има наистина покъртителни истории,които могат да разплачат човек. В днешно време ,накъдето и да погледнеш,каквото и да прочетеш,все е свързано с негативизъм,омраза,вируси,политически протести,природни бедствия... Само за това ли да четем и това ли да гледаме? Нека пък някои хора да са щастливи и да не са минали по нашия път,нека на някои живота да е весел и безгрижен,макар че всеки знае себе си . Сигурна съм ,че и на Любка не и е било лесно,в определени моменти. Да,и аз живея в Америка и моята история е различна,но аз също смятам себе си за щастлив и целунат от съдбата човек,въпреки несгодите ми. Радвам се на такива българки,които са имали късмет и не са преминали през трудностите,които други ,като мен са изживяли. В това интервю,главното е любовта . Двама души,намерили един друг и щастливи. Нека има и такива истории! Защо само да четем за убийства,болести...