Премиерата на игралния филм „Хени“, продуциран от Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“, се състоя малко преди Коледа в Културния дом НХК в Бургас. Създателите на филма са изтъкнатият режисьор Иван Ничев, режисьорът Любомир Попов, сценаристката Татяна Ничева и младите актьори Катрин Димитрова, Дилян Николов, Илиян Канев и Памела Костадинова. Любопитни моменти от създаването до премиерата на филма разказва председателят на „Алеф“, Алберта Алкалай, в интервю за Gramofona.com

 

Продължение Част II:

Може ли да кажем, че е изцяло бургаски филм, макар сюжетът да върви с телефонни разговори между Бургас и Израел?

Това беше условието на спонсорите и спомоществувателите. Тъй като историята е от Бургас, а тук има толкова много неща, които могат да се кажат по тази тема. Много неща спестихме поради липса на средства, тъй като имахме ограничени снимачни дни.

Филмът е сниман изцяло в Бургас, изцяло бургаска история, изцяло младежка история. Смятам, че това е единственият филм от младежи за младежи за Бургас, в който като една червена нишка преминава цялата история за паметта, за спасяването на българските и на бургаските евреи. Прости исках това нещо да го предам по ненатрапчив, лек, усмихнат, младежки начин, но все пак той провокира младите хора да проверят, да прочетат. Това не е исторически филм за самото спасяване, такива филми са правени. Но смятам, че такъв филм с фокус младежката аудитория не е правен и ако филмът има някакви заслуги, това са!

 

Как бяха избрани актьорите? Бургазлии ли са? Потомци ли са на еврейски изселници?

Не, нямат никаква връзка с потомци на евреи. Двете момчета и момичето, без главната актриса са бургаски деца, на възраст между 19 и 20 години, съвсем млади актьори - Дилян Николов, Илиян Канев и Памела Костадинова. Момичето в главната роля на Хени, Катрин Димитрова, е 16 годишна. Тя е живее в Черна гора и беше избрана от Иван Ничев. Другите актьори също се явиха на кастинг и се справиха блестящо. С епизодична роля се включи и популярният Христо Димитров – Хиндо.



 

Каква е сюжетната линия, разкажи малко за читателите, които още не са имали възможността да видят филма?

Лентата проследява зараждащото се приятелство между двама младежи от Бургас и девойка от Израел – потомка на български евреи, дошла тук, за да види града от младостта на своята баба. Ужасът от годините на Холокоста изпълва сюжета, но филмът се издига над историческия момент и засяга въпроси, които касаят днешните млади хора. Това е въздействащ разказ за приятелство, любов и ревност, но и разказ за моралния избор, пред който е изправен всеки съвременен млад човек . Младежите търсят истината за миналото, защото тя ще им даде отговори на важни въпроси като на кого да се доверят днес , как да се спасим от безразличието, възможно ли е някогашният модел на поведение на достойните българи-спасители да се пренесе в нашето съвремие. Целият филм е заснет в Бургас и през очите на днешните млади хора разказва историята на спасяването на бургаските евреи.

 

Имаше ли моменти по време на снимките, които бяха много страшни, трудни, незабравими?

По време на снимачните дни имахме късмет, времето беше с нас. Навсякъде ни се отваряха вратите и сякаш нямаше нещо, което да ни затрудни. Актьорите нямаха време да репетират, в Бургас се запознаха и всичко се слуваше на момента. Аз се притеснявах по време на бойните сцени да не посрада някой, да не се нарани, да не навехне крак или ръка, да не се подхлъзне някой, бягайки по стълбите към Моста, но всичко беше на добра страна.

Да вмъкна само, че и групата е бургаска – „Роза и бодли“, филмът е като една визитна картичка на Бургас. Градът ни не трябва да се показва само като туристическа дестинация, а като мултикултурна и мултиетническа. Ето сега 80 години след спасяването на българските евреи в Бургас живеят други етноси, други хора намериха спасение тук– украинци, по-рано арменци. Това е един космополитен град, отворен за болката с траданието на нуждаещите се. Хората намират спокойствие в него, обикват го.

Филмът завършва със стопкадър, на който пише на 7 октомври 2023 г. хиляди ракети бяха изстреляни от Ивицата Газа към Израел, а Хени повече не се върна в България. Военните атаки промениха ли финала на филма?

Развълнувах се и сега!........... Получи се един цикъл, филмът започва как героите спират пред паметника в памет на жертвите от терористичния акт на Летище Сарафово и показва всъщност как тази омраза продължава.

 

Какъв ще бъдя пътят на филма „Хени“ оттук нататък?

Голямата ми мечта е той да показан по националните телевизии. Подготвила съм официално писмо до генералния директор на БНТ - Емил Кошлуков. Ще направим прожекции в големите градове, вече имам покани от разни организации и училища в София, Варна, Пловдив. Ще се насочим към българските филмови фестивали, а после и към международните. Филмът ще излъчваме безплатн. Няма да има училище, което да ни покани и ние да не отидем.