Премиерата на игралния филм „Хени“, продуциран от Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“, се състоя малко преди Коледа в Културния дом НХК в Бургас. Създателите на филма са изтъкнатият режисьор Иван Ничев, режисьорът Любомир Попов, сценаристката Татяна Ничева и младите актьори Катрин Димитрова, Дилян Николов, Илиян Канев и Памела Костадинова. Любопитни моменти от създаването до премиерата на филма разказва председателят на „Алеф“, Алберта Алкалай, в интервю за Gramofona.com


На снимката Алберта Алкалай с актьорите от филма "Хени"

Здравей, Алберта! Как се роди идеята за този филм, да започнем от самото начало?

От самото начало на дейността на център „Алеф“ и литературния конкурс за младежи „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, съм имала мечта разказът за спасяването на българските евреи да има своята световна кинопремиера. Естествено силно съм повлияна от филма „Списъкът на Шиндлер“ на Стивън Спилбъг, който се втурна в умовете и сърцата на хората и десетилетия се говори за Холокоста, визирайки неговия филм. Този филм направи истински пробив, защото до този момент в света и в Европа не се говореше достатъчно за Холокоста до този момент. Жертвите мълчаха заради голямата трагедия, която не може да се преживее в техния живот, от желание също да предпазят децата и  потомците си, те да не носят тежестта на тази травма. Мъчителите и колаборационистите също мълчат, било от срам, било от вина, никой не иска да бъде лошият герой.  Имаше едно мълчание и недоизказаност в Европа и в света по отношение на Холокоста. След филма „Списъкът на Шиндлер“ Спилбърг получава хиляди писма. В тях пише, аз познавах прототипа на твоя герой, но трябва да ти разкажа точно как стоят нещата, в друго писмо пише ти така го показваш, но истината е друга, слушай моята история, слушай третата история... И той дарява целия си огромен хонорар, който получава за всички 13 Оскара за тази продукция и създава фондация „Шоа“, където и аз работех, за да се съберат историите на всички тези хора по света, защото истината е там, в личните преживявания, в личните спомени. Истината е в личната история, а не това, което пише в статистиките – 6 милиона унищожени евреи. Човешкото съзнание не може да приеме една анонимна цифра, трябва да се мине през личната история.

След създаването на литературния конкурс за ученици „който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” след първите младежки разкази, от Алеф написахме едно писмо на Стивън Спилбърг с предложение за създаване на филм, разглеждащ уникалния акт на спасяване на българските евреи,  което за съжаление не получи отклик. Но идеята да направим филм и да изведем раказът за спасяването на българските евреи на кинолента е моя стара мечта.

 

Не е ли много дръзка тази мечта, да се опитваш да се сравняваш със Спилбърг?

Не се опитвам да се сравнявам, аз просто исках да го привлека и с неговата мощ, влияние и авторитет, той да ни насочи по какъв начин да продължим, или пък той да го направи! Защото той продължава да работи по тази кауза и всички заснети филми и истории са преобразувани в изкуствен интелект. В Америка в музея на Холокоста едно дете на 12-15 години като отиде, натиска бутона и излиза холограма, която разказва какво е станало с евреите по време на Втората Световна война в България например. Излиза образът на моя дядо или на някакъв събирателен образ и му разказва цялата тази база с информация, която е индексирана и преработена с този изкуствен интелект, децата виждат пред тях да стои един човек и да им разказва собствената си история. Аз не успях да стигна до Спилбърг и затова тръгнах да търся други пътища. Влязох в инициативния комитет да номинираме Българската православна църква за Нобелова награда за мир. Защото си казах, че светът трябва да знае какво е станало в България. Където и да отида в чужбина разказвам и всички се чудят и ме питат - как пък България през Втората световна война сте били с Хитлер и с нацизма, как пък спасихте евреите? Това е парадокс, прецедент, чудо… И аз през цялото време съм водена от това, че трябва да се разкаже на света. Българската православна църква не успях  да получи Нобелова награда за мир.

Когато конкурсът ни за разкази стана международен, младежите-участници от чужбина отново ни казват: преди да дойдем в България, не сме чували, че има такъв прецедент и такова спасяване. Идват и преживяват цялата тази история, плачат, вълнуват се как е възможно това нещо да се случи! И ние започнахме! Всеки млад човек, който е дошъл тук, става посланик на нашата идея това да се популяризира. Набрахме кураж и в началото на тази година успях да заведа 20 от нашите лауреати- деца от конкурса в Народното събрание. Там за първи път прозвучаха имената на  43-мата депутати, които са подписали писмото на Димитър Пешев срещу депортацията. В последствие повечето са убити от народния съд, други са останали живи с нерадостна съдба. По време на комунизма тези имена не бяха споменавани, защото са били от управляващата монархическа партия и те бяха низвергнати. След 10 ноември пак поради някакви идеологеми отново са неудобни и отново добре забравени. За първи път след 80 години имената на тези депутати прозвучаха от трибуната на Народното събрание в знак на благодарност моя, лична, като наследник на тези спасени евреи,  че те са дръзнали да подпишат протестното писмо на Димитър Пешев и да кажат с подписите си, с имената си, с риск за съдбата си, че не са съгласни България да  осъществи това престъпление и зверство! И бидейки в Народното събрание, актрисата Албена Павлова, чете откъси от разказите на младежите, посветени на Димитър Пешев и други спасители, защото те заслужават цялата ни почит. Тези разкази в нейните уста уживяха толкова картинно, толкова вълнуващо и аз си казах това е драматургия, това е готов спектакъл. Беше изключително вълнуващо преживяване и за мен, и за децата! След това бях твърдо решена да търся финансиране и да направя филм. Още повече, бях окрилена от съгласието на режисьора Иван Ничев, чийто филм „Българска рапсодия“  докосна участниците във фестивала Приятелството – смисъл и спасение.

 

Лесно ли успя да убедиш Иван Ничев?

Не беше лесно, той не е човек, който да се хвърля тук и там. Той е голямо име, канят го от много места, но някак си успях да го запаля заради тази искра. Десет години аз продължавам да горя в този огън, това е нещо, което е над мен и то ме движи. Това е нематериална кауза, некомерсиална и има за цел да популяризира спасяването, хуманизма,  човечността, да показва добрата страна на нещата, а и ние имаме крещяща нужда от това. Всеки разказ има и болка и светлина, но ние искаме да дадем добрия пример. Някак си да го завещаем на хората след нас. Винаги съм си мислила колко е важна паметта. Как ние сме просто една брънка в живота на поколения преди нас. Колко е важно да предадем спомените от преди нас напред, защото това е начинът да направим света малко по-справедлив и малко по-добър. И така успях да го запаля и него.


На премиерата на фима "Хени" на 16 декември 2023 г. в Културен дом НХК в Бургас

Филмът „Хени“ основно в Бургас ли е сниман?

Изцяло е сниман в Бургас.

 

Може ли да кажем, че е изцяло бургаски филм, макар сюжетът да върви с телефонни разговори между Бургас и Израел?

Това беше условието на спонсорите и спомоществувателите. Тъй като историята е от Бургас, а тук има толкова много неща, които могат да се кажат по тази тема...

(следва продължение)

Снимки: Личен архив