Ажда Чаушева е един от най-слънчевите и усмихнати хора, които познавам. Дъщеря е на популярния певец Мустафа Чаушев и въпреки, че в разговора ни той често присъства, Ажда определено не е човек, който живее в сянката на известния си родител. Името й означава „капка утринна роса“, но по-точното определение за нея е кипяща от енергия.
Занимава се с толкова много неща, че човек започва да се чуди как успява да се справи с всичко. Тя е на финала на втората си стихосбирка, подготвя книга за баща си, включва се в благотворителни кампании и се е захванала с любопитната задача да мотивира младите момичета да се харесват такива, каквито са, без да робуват на общоприетите стандарти. Освен всичко това, в момента Ажда подготвя магистратура по Начална педагогика.
„Исках да направя магистратура след като завърших в Нов български университет. Една приятелка на майка ми спомена нещо за педагогика. Аз обаче – не, не, имам си моите планове в главата, подготвям втора стихосбирка, пиша книга за баща си. Но понеже съм човек, който решава нещата много спонтанно и в един момент си казах: Я да видя кога са изпитите“, разказва с усмивка Ажда.
А изборът й паднал върху педагогиката, просто защото много обича децата. „Разбирам се с тях, успявам да сляза до тях и това е причината да запиша такава специалност.“ Ажда дори има и свой канал в YouTube „Приказки с кака Ажда“.
Магистратурата се оказва предизвикателство, защото за две години студентите учат това, което бъдещите бакалаври усвояват за четири.
„Много е интензивно и много ми харесва. Имам страхотни преподаватели и много готини колеги“, признава чаровната певица. Казва, че след Нов български университет не е вярвала, че ще попадне отново на талкова страхотно място.
„Там съм влюбена във всичките си преподаватели от департамента по масови комуникации. но тук в БСУ всички също са страхотни и аз съм щастливка. Намерих много общ език с преподавателите, предстои ми стаж в частното училище Френе и имам много нови предизвикателства“.
Къде е музиката обаче в този калейдоскоп от задачи и ангажименти?
Музиката винаги я има. Преди дни се върнах от София и Пловдив. В София наградиха баща ми за цялостен принос. Благодарна съм на Евгени Минчев, защото понякога държавните институции забравят тази генерация, докато Евгени има едно голямо уважение към тези творци.
И аз му благодаря за това отношение. Имахме и едно участие в телевизията на Слави Трифонов. За първи път имах възможност да пея с Ку ку бенд. Големи професионалисти и големи хора.
Разбирам, че втората стихосбирка на Ажда е почти готова. Любопитно ми е кога ще излезе на пазара. „Иска ми се да е готова лятото, най-късно септември за рождения ми ден.
Аз отдавна я подготвям, но мен все някой трябва да ме бутне. При „Портокалови нощи“ баща ми ми даде този тласък, за да е готова за неговия бенефис.
А книгата за него ще види ли бял свят скоро?
Започнала съм я, но съм много в началото. Ще се случат нещата, тръгна ли никой не може да ме спре. Сега съм малко по-концентрирана в изпитите, защото имам много, така че натам гледам повече.
Занимаваш се с благотворителност. Изключително дейна и активна си в подготовката на различни базари и концерти. Защо го правиш?
За благотворителност винаги ще откликвам на каквато и да е тема, за каквато и да е кауза. В момента обаче съм малко по-назад от онези кампании, които близо три години организирахме много активно и с Майки ГЕРБ, и с други приятели. Защото в един момент се почувствах много изцедена.
Там влагам много сърце и много емоция и просто имах нужда да почина. Изживявам всичко, особено когато загубим кауза. Много е трудно и тъжно. Но ако ме поканят винаги участвам с най-голямо удоволствие.
Ти си от малкото жени, които открито говорят, че имат някакъв здравословен проблем и че не всичко при тях е перфектно. Трудно ли е подобно признание?
Аз съм с Хашимото и за две години качих 20 кг., отключих паник атаки, пиех сериозни лекарства и в един момент се отключи и един зверски апетит, който не можеш да спреш. Но пък и много обичам сладкото. Мога да изям един буркан с течен шоколад за един ден. Но моята борба е друга.
Искам да покажа на младите момичета, че могат да бъдат желани и красиви и без да са с прословутите мерки 90-60-90. Можеш да си красива и с коремче, и с целулит. Всички модели и певици са минали през една страхотна обработка и филтри.
Това е измамна реалност, която се опитваме да достигнем. Една жена може да е красива всякак. Просто трябва да го излъчва. Трябва да вярва в себе си.
Вярват ли ти момичета, когато им го казваш?
Има такива, които вярват. Но имам и приятелки, които са много слаби, а казват – че са напълнели. На тях директно им казвам: „Веднага си седни на стола, защото ще ти се скарам“.
Имах момент с отричането и тогава не се харесвах. Изведнъж се оказах с един чувал чисто нови дрехи, които си бях поръчала от Италия и от които не можех да облека нищо. Ужасно е, но в някакъв момент си казах – Аз съм прекрасна. Аз станах жена!
Преди бях едно хилаво момиченце, а сега разцъфнах. Човек трябва да вярва в себе си и да се обича. Много дълго търсех начина и пътя как да се обичам. Защото щом не съм се харесвала, значи не съм се обичала, нали?
Как успя?
Как стигнах сама до този момент да се заобичам отново? Не знам. Но сега си казвам: Аз съм прекрасна и ще го живея този живот. Разни момичета ми казват: Ама той няма да ме харесва. Нищо, а той перфектен ли е? И той не е перфектен. Следващият, щом този не те харесва. Винаги трябва да си с позитивна нагласа.
Миналата година имахме една благотворителна кауза в Малко Търново. Раздавахме на възрастни хора пакети за Коледа. Отиваме при една бабичка, говорим си с нея и тя ни каза: Няма да се страхувате от нищо в този живот. Живейте го, смейте се, плачете когато ви се плаче, но не се страхувайте. Това ми остана в съзнанието и винаги се сещам за тази бабичка, да е жива и здрава, когато има нещо. Всеки си има страхове.
Какъв е твоят страх?
Сега за първи път ще участвам с доклад в конференция на БСУ. Досега не съм правила това. Но аз се срамувам да изляза и да говоря пред аудитория, а съм пяла пред хиляди! Но на сцената съм артист, там е моето място, моят дом. В живота обаче съм свенлива и срамежлива.
А когато пееш имаш ли сценична треска?
Имам разбира се. За мен тя е там, защото ако я няма, това ще означава, че не трябва да се качвам на сцената. Треската те кара да усещаш, че обичаш тази професия, че не си е тръгнала тази любов и това вълнение.
Предсказание
Кристално те виждам,
всяка мисъл ти чувам.
Карти таро не искам,
за да ти пророкувам...
Че след хиляди нощи
пак при мен ще се връщаш...
Уморен, недоспал,
ще искаш пак да си в къщи.
В мойто царство царувай,
теб сърцето издига...
Най-високо да светиш -
в тоз живот да добруваш.
Стой до мен ти по-близко
и не пускай ръцете!
След пътуване дълго
връщам се уморена...
Февруари 2022, Бургас