 |
| д-р Лорис Мануелян |
Колкото дадеш на другите, Господ е казал, ще ти се върне тройно!
Визитка:
Д-р Лорис Мануелян е роден на 15 юни 1954 г. в Бургас. Основно образование завършва в училище „Кирил и Методий” , после Английска езикова гимназия. В продължение на три години е бил член на Окръжната младежка комисия към БЧК. Следва 6 години медицина във Варна и оттогава до ден днешен, с малки изключения, работи в бургаската болница, като шеф на отделението по хемодиализа и нефрология. По настоящем е заместник- кмет по здравеопазване, социални дейности и спорт в Община Бургас. Женен с две деца.
Д-р Мануелян , какво е за вас доброволчеството и по- специално в Българския Червен кръст, тъй като вие сте един от активните деятелите?
В миналото бях, а сега съм от активните партньори на БЧК.. А доброволчеството е нещо изключително полезно, една идея, която възниква в края на 19 век. И затова в течение на годините, особено в началото на 20 век, тя получава една много голяма популярност сред младежките общности в цял свят. Дори тогава, ако не се лъжа, възниква една организация, която въвежда първите практики за използване на младежите в социално полезни дейности, както и за получаване на храна. По- късно се появява Червеният кръст като една мащабна международна организация, която с течение на времето се институционализира и поставя основите на истинското организирано доброволчество.
Доброволчество е имало и в по- ранните години, но то е било предимно към църквата. В различните църкви различни хора са полагали доброволен труд, за да обслужат социално слаби, бедни, болни хора… Но според мен доброволчеството не е просто участие в такава дейност, то е мисия. Един човек, който не осъзнава това, не би могъл да бъде доброволец в истинския смисъл на думата. Това е мисия, както е мисия да служиш на Господ. Но мисия да служиш на хората.
Има една древна римска поговорка „Homo homini lupus est!”(Човек за човека е вълк). Можем ли да кажем, че БЧК са избягали от тази древна мъдрост?
Древните римляни наистина са били мъдри хора, но те имат сентенции, които са изключително позитивни за отно??енията между хората, както и древните гърци, разбира се. Според мен истинската основа в съвременната ценностна система, в истинския й блясък и съвър??енство идва от новия завет, от християнството. Там са заложени истинските ценности.
Много бургаски лекари са се занимавали с доброволчество към БЧК и по време на комунизма, едва ли не са били задължени да работят с Червения кръст. Към днешна дата как стои въпросът с лекарската общност в Бургас и БЧК?
Не знам да има някакви трайни взаимоотно??ения между лекарския съюз и БЧК. По времето, в което бях в ръководството на бургаската гилдия и на централната гилдия в София такива споразумения сме нямали, но и никога не сме били в конфликт. Т. е. без да има документ между нас за взаимодействие, винаги те са откликвали на нашите желания и ние сме откликвали на техните.
Вие самият сте работил в БЧК. Кога и как?
Между 1968 и 1970 г. членувах в тогавашната Окръжна комисия на младежкия БЧК. Бях от членовете, които се занимаваха с организация на доброволните дружини, които преминаваха през специални обучения в базите на Червения кръст в София. Обучаваха младежите да оказват първа помощ в бедствени състояния, военни положения, аварии и др.
Ако попаднете в бедствена ситуация сега, след толкова години ще си спомните ли наученото тогава?
Уменията, които придобих, ми помогнаха много, когато започнах да изучавам медицина. Защото теоретичната част на медицината може да се научи, но ако не минеш през практиката и през подобен род курсове, много трудно можеш да развиеш умения у себе си. Задължително преминаваш през специфичен тренинг, т. е. трябва да го преживееш, трябва да практикуваш и чак тогава да кажеш, че можеш и умееш.
Навремето БЧК в Бургас е създал първата болница и така
червенокръстката организация започва да работи тук, но в последствие се разделят. В бъдеще как виждате да се развиват взаимоотношения между тях?
Между болница и БЧК в съвременните условия, ако се стигне до някаква колаборация, тя ще е до медицинското- социално обслужване на пациенти, които са социално слаби и са в извън болничната помощ. Например за обслужване у дома на хора, които имат нужда, но от такива болници, които могат да поемат лекуването. В самата болница и болничните заведения, мисля че в буквалния смисъл точно БЧК едва ли има място. Може би под формата на доброволчество, но от типа на т. нар. милосърдни сестри.
Тази година заедно с отец Захари и с медицинския колеж в Бургас решихме да кандидатстваме по една програма за обучение на хора, които не са заети с трудова дейност и която щеше да обучава точно такива милосърдни сестри. Програмата изискваше финансови ангажименти от страна на лечебните заведения, един вид гаранции, че тези хора ще бъдат наети на работа. Но, за съжаление, подобни длъжности не съществуват в щатния състав на болницата. Затова на този етап все още се колебаем дали да кандидатстваме по този проект и дали ще успеем да го реализираме. Но по принцип има място за милосърдие в болниците. В този смисъл, според съвременното законодателство, подобни лица нямат право да взимат пряко участие в лечението на пациентите. Защото всичко се дължи на така наречената медицинска практика, където задължително трябва да участват хора професионалисти, които са лицензирани да извършват определена медицинска дейност. Но нищо не пречи подобни хора да се занимават с близките на тези, които са в болницата, да ги успокоят, когато видят, че са разтревожени. След изписването на пациента, вкъщи по същия начин, в чисто социален аспект могат да бъдат полезни.
Може би могат да намерят работа в така необходимите хосписи, за които в България се говори от доста време, но в Бургас все още няма?
Хосписи има много малко създадени в България, защото са изключително скъпи като дейност, а същевременно няма средства за издръжка на едно такова заведение. Това е причината да няма и в Бургас. Тази функция за отглеждане на болни на запад се поема от ведомствени болници и хосписи или социални заведения, които са изключително в компетенциите на църквата. Учуден съм, че българската църква твърде много закъснява в това отношение.
Сега като кмет по социалните дейности и здравеопазването в община Бургас работите ли с БЧК по социални проекти?
Ние сме изключително добри партньори в социалната сфера с БЧК. И аботим по проект, който спечелихме заедно, за т. нар. социална трапезария, където в момента със средства от общината и държавата храним 74- ма социално слаби. Тя се намира на ул. „Оборище” 55. Всеки, който се чувства социално слаб, може да отиде в БЧК, да си подаде документите и ако отговаря на критериите ще бъде включен, защото капацитетът още не е изцяло изчерпан. Освен това полагаме много големи усилия и след вчерашното посещение на министър Тотю Младенов (б.ред.- интервюто е взето на 17 декември 2009 г.) се договорихме да кандидатстваме за подобна кухня и в к/с „Меден рудник”. Надявам се този проект да заработи изключително бързо.
Освен това с БЧК работим в сферата на превенциите, в сферата на наркоманиите. Дори лятно време, когато се налага в големите горещини да раздаваме вода по улиците за бедстващи бургаски граждани и гости, ние поемаме материалното осигуряване и водата, а те като доброволци я раздават по улиците.
Идват сега християнски празници, вие вече споменахте за връзката между християнството и мисията на Българския Червен кръст. Какво ще пожелаете на всички доброволци и на хората, които по душа са доброволци, но още не са се обърнали към Българския Червен кръст?
Искам първо да поздравя ръководството на бургаската организация на Червения кръст за това, че неуморно се грижат и участват активно в доброволчеството във всяка една сфера от социалния живот. Поздравявам всички диброволци, които действително раздават себе си на хората, а от това по- хубаво няма. Знаете, че колкото дадеш на другите, Господ е казал, че ще ти се върне тройно. Дано на тях да им се връща така.
