В надзорния борд за свободата на словото във Фейсбук ще има бивш премиер, носител на "Нобел" за мир и авторитетни журналисти. Това съобщи социалната мрежа, обявявайки имената на първите 20 души, които ще влязат в него и които ще изберат (заедно с компанията) останалите му членове, информира Dnevnik.bg.

Членовете са живели в 27 държави и говорят поне 29 езика, като една четвърт от тях са от Щатите. Сред тях са бившият премиер на Дания Хеле Торнинг-Шмит, бившият съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург Андраш Шайо, бившият главен редактор на "Гардиън" Алън Ръсбриджър и носителката на Нобелова награда за мир през 2011 г. Тауакол Карман.

Целта на борда е да надзирава решенията на Фейсбук за съдържанието - тоест кои постове са приемливи и кои са за изтриване; да отменя решения на компанията и да бъде независим авторитет извън самата нея. Това му спечели прозвището "Върховния съд на Фейсбук".

"Бордът ще защитава нашата общност - подкрепяйки правото на хората на свободно изразяване и гарантирайки, че спазваме отговорността си да опазваме хората в безопасност. Като независима организация се надяваме, че той ще увери хората, че мнението им е чуто и че Фейсбук няма пълна власт над изразяването им. Също както бордът на директорите държи Фейсбук отговорен пред акционерите, вярваме, че надзорният борд ще направи същото за общността ни", написа в писмо Марк Зукърбърг, когато обяви създаването му.

Финансирането на борда ще идва от самата компания, но чрез тръст, като трите организации ще имат различни отговорности.

Бордът ще съставя собствен бюджет и ще избира членовете си. Той ще взима решенията за съдържанието в социалната мрежа.

Тръстът ще получава финансиране от "Фейсбук" и ще следи дали бордът действа в съответствие с нормативната харта.

"Фейсбук" ще финансира тръста, ще избира неговите членове и ще спазва решенията на борда.

Бордът ще има общо 40 членове и "Фейсбук" е отделила за финансирането му 130 млн. долара в идните поне шест години. Той ще взема публични, задължителни решения по противоречиви казуси, в които потребителите са изчерпали всички възможности да обжалват в социалната мрежа. Самата компания също може да препраща въпроси към борда, включително по отношение на рекламите или на правилата в групите.

Първоначалният фокус обаче ще е върху обжалвания за премахнато съдържание. Решенията ще трябва да се взимат в рамките на 90 дни, но при изключителни обстоятелства "Фейсбук" може да поиска срокът да се съкрати до 30 дни.

В последните години компанията на Марк Зукърбърг се изправи пред проблемите, породени от монопола ѝ върху онлайн общуването - обвинения от консерватори, че цензурира техните възгледи; нарастващ политически екстремизъм, причинен от алгоритмите ѝ да показва подобно на вече харесаното от потребителите съдържание; разпространение на фалшиви новини с невиждана скорост и мащаб. Отделно тя е обект на поредица разследвания и дела заради това, че не опазва личните данни на потребителите си.

Бордът е поредният опит на Зукърбърг да изчиста имиджа на компанията си. След като увреди тежко модела на рекламиране и финансиране на медиите, той коментира, че е готов да плаща на качествени медии. След скандалите с личните данни пък обяви, че компанията ще интегрира и криптира всичките си чат услуги. Наскоро "Фейсбук" обяви, че ще спре да следи какво правят потребителите ѝ в трети сайтове, ако те я помолят.

Пред държавните власти в САЩ Зукърбърг заема позицията, че трябва да има по-голяма регулация на социалните мрежи, но тя трябва да дойде от държавата. Едновременно с това той отхвърля критиките на бивши свои колеги, че компанията трябва да бъде третирана като монопол и разделена.

Снимка: cnet.com