Четири дни остават до най-големия празник за всички моряци – Никулден. Пия горещ чай в клуба на моряка в Бургас и чакам с нетърпение поредната невероятна моряшка история. Разказва ми я машинният боцман Димитър Вандаров, който прекарва в морето цели 35 години.

Веднага в съзнанието му изникват десетки случки, които никога няма да забрави. Заедно с него е и председателят на клуба , главният механик Петко Василев, който има зад гърба си също не малко години на борда.

Двамата се срещат почти всеки ден в клуба и преразказват дългогодишните си плавателни стажове. С тъга в очите допълват, че моряците ветерани намаляват с всеки изминал ден и за съжаление няма кой да попълва бройката им.

„Стари моряци вече почти няма. Мъчно ни е! Преди години в клуба членувахме 180 души, а сега сме стотина“, казват двамата приятели.

В дългите им разговори през деня се засягат всякакви теми  - морето, корабите, жените и разбира се политиката.

„Говорим не че сме толкова ангажирани с нея, защото все пак сме вече хора на възраст, но се интересуваме, защото и ние имаме мнение по въпроса и можем да преценяваме кой какъв е в политиката“, обясняват морските хора.

Най-старите членове сред тях са на по 89 и 86 години, но вече почти никой не им вижда очите. „Доста са възрастни, някои имат заболявания, а и покрай коронавируса се пазят много“, допълват още Василев и Вандаров.

Те с нетърпение очакват Никулден, за да се съберат традиционно на ресторант и да почетат празника.

Дни преди датата и двамата са категорични, че за едни морето е било касичка, а за други романтика. И двамата обичат много работата си и все още не могат да свикнат със сушата. Гордеят се и с това, че винаги българските екипажи са били по-подготвени и кадърни от редица чужденци.

Какви случки е преживял Димитър Вандаров, очаквайте в следващия репортаж!