Петър Русев от 19 години е спасител, а в момента е и секторен отговорник на Северния плаж в Бургас. Като всеки бургазлия от малък обича морето. „За моя 45- годишен живот винаги съм бил на море. Навремето бях моряк“, казва Петър.

Заради любовта си към водата, решава да стане спасител. Казва, че не всеки става за тази хуманна професия и трябва да имаш качества за нея. „Може да си добър плувец, обаче за спасител трябва да имаш сърце и призвание“, пояснява Петър.

За 19- годишния си опит той е имал много забавни случки с плажуващите. Казва, че най-послушни са туристите от Западна Европа- германци, англичани, шведи, норвежци. „Германците като видят, че има червен флаг и им кажем да влизат до коленете или най-много до кръста, това става закон за тях. Те са свикнали щом е забранено, значи е забранено, щом е свободно, значи е свободно и сме нямали проблеми с тях“, обяснява Петър.

Не така обаче стоят нещата при хората от Балканския полуостров. Тях спасителят ги определя като непослушни. С румънците си имат специален подход. „Като се правят, че не разбират нашите указания, хващаме ги, изкарваме ги от водата и ги водим до поста си, за да прочетат правилата за флаговата сигнализация“, обяснява Петър.

За българите казва, че когато идвали на плажа смятали, че са още по времето на комунизма. Прави му лошо впечатление, че хората не знаят и не се интересуват от флаговата сигнализация и че тя от 20 години е променена.

Обяснява, че преди 1996 година сигнализацията е била бяло, зелено и черно. „Миналата година сме вдигнали червен флаг, защото имаше мъртво вълнение и свирим, хората да излязат от водата. Обаче те ни викат, защо свирите след като червеният флаг е за опасно къпане. Казваме им, че това е за забрана, но те ни отговарят, че в такъв случай трябва да сложим черен флаг. Като видят червен флаг си мислят, че както навремето означава къпането опасно и чакат черен флаг за забрана“, разказва Петър.

Той споделя, че най-трудните моменти са когато има солган - мъртво вълнение. Миналата година то продължил цели 40 дни. „Имаше много инциденти, но за съжаление трябваше морето да си вземе жертва, за да се успокои и оправи. Ние правим максималното, за да спасяваме хората, но просто си става“, казва Петър.

Спасителят решава да остане в България, защото е родолюбец. „В чужбина винаги ще си останеш чужд. На който му се работи, може да го прави и в родината. Нашата работа не е за пари, ние помагаме на хората“, казва Петър.

Той обясни, че преди 64 години, когато е създадена Водно-спасителната служба, хората са били доброволци и са работили за хуманността, живота и здравето на хората.