Янко Линейката, който преди години извозваше болни хора до лечебните заведения, докато все още в Камено нямаше специализиран транспорт, самият той сега има нужда от помощ. И то за нещо толкова човешко – да може детето му да се роди у нас, пише БНР Бургас.

Любовта между Янко и рускинята Светлана пламва преди година и половина. Срещат се там, където днес се случват подобни романи – в интернет.

„Аз съм от район близо до Москва, област Подолск. Животът ми там беше много труден и тежък. Никога не съм вярвала на обикновените, нормалните мъже, които са в Русия. И когато се запознах с него, това ме накара да повярвам, че има любов на света“, разказва Светлана.

В началото Светлана идва с туристическа виза, изготвя документите си за следващата виза и кандидатстват за временен престой. През април сключват и граждански брак. Струва им много пари, но успяват да се справят:

„Впоследствие, след три години, тя ще получи българско гражданство“, казва Янко.

Желанието на Светлана е същото:

„Това е естествено да остана с мъжа си и да продължим нашето семейство“, добавя тя.

Жената вече е навлязла в деветия месец, раждането предстои в началото на януари. Пред Светлана и Янко има два проблема. Първият е, че тя е с доста сериозно късогледство от 11 диоптъра и не може да роди естествено. Ако го направи, вероятността напълно да загуби зрението си е голяма. Второто е, че тя е руски гражданин и не е осигурена тук, здравната ѝ застраховка не покрива операцията за раждането. Процедурата ще струва много пари, които са непосилни за Янко и семейството им – нормалното раждане е от 1300 лв. нагоре, а при тях секциото е наложително.

„Откакто сме заедно, постоянно даваме за документи. Сега ремонтирам къщата, правя баня, защото нямахме и беше много тежко“, казва Янко.

Янко работи като заварчик, получава около 800 лв. месечно, от които не може да задели и за операцията. Той има и дъщеричка от първия си брак, за която се грижи. А защо Светлана не роди в Русия – отговорът е прост:

„Ако там родеше - щеше да е руски гражданин. Нали целта на всички нас, не само моя, а на всички граждани на България е да увеличи населението на страната ни. Уж се мъчим да повдигнем българския дух и да завишим нашата численост, която всекидневно намалява. Все повече възрастни хора умират, а по-малко деца се раждат в нашата изстрадала родина“, споделя Янко.

Вече са избрали и име на детето – Стоян, харесва се и от двамата.

Така звучи романът и човешката молба на Янко и бъдещата българка Светлана. В дома им да се роди още едно българче, което да носи името Стоян. Ако някой им помогне.