Янко Керемидчиев е бургаски историк и краевед, автор на поредица от статии и изследвания за историята на Бургас. Бил е учител и директор на училище. Роден на 15 януари 1923 г. в Малко Търново, умира през 2004г. в Бургас. Неговият син Дончо Керемидчиев предостави на редакцията Gramofona.com негови публикации, свързани с Освобождението на града.
 
Знаете ли защо паметникът руските освободители е поставен не на Тройката в Бургас, а встрани от площада?
Отговор на този въпрос намираме в статия на известния в миналото бургаски краевед  Янко Керемидчиев – „Бургас по време на Освобождението“ („Свободен бряг” (Бургас), IX, № 8, 25 февр. – 2 март 2000, с. 6):

На запад Бургас достигал до днешния площад „Тройката“, край който вън от града са посрещнати руските освободители, в чест на които е издигнат Паметникът на признателност.

                На североизток жилищната площ започвала от Татарската джамия и продължавала към сегашните сгради на училище „Св. Св. Кирил и Методий“, Етнографския музей (бившата къща на известния бургаски общественик Димитър Бракалов), училище „П. Р. Славейков“ и продължавала до днешната улица „Цар Симеон I“ до посочената вече болница на морския бряг. Вън от застроените площи на Бургас се намирали овощни градини, лозя, пасбища и др.

                Въпреки благоприятните природни дадености жителите на освободения приморски град живеели трудно: използвали са примитивни вятърни мелници, снабдявали са се с вода за пиене от „Сладките кладенци“, (намиращи се в двора на бившия завод „Яна Лъскова“, разнасяна в кожени мяхове от сакаджии с коне, другата кладенчова вода използвали за битови нужди. Домовете се осветявали с газени лампи, централната улица с – с газени фенери. Жителите на града работели главно на пристанището, занимавали се с риболов, с разни занаяти, с търговия и др.

За пристанището
и други любопитни подробности Керемидчиев публикува в статията „Освободителни войски се изтеглят през пристанище Бургас“ („Черноморски фронт” (Бургас), XIII, №22, 7 3 февр. 2000, с. 3)

Бургаското гражданство посрещнало на 6 февруари 1878 г. руските освободители сърдечно: „кръстейки се и със сълзи на очи“, „с камбанен звън, с хоругви и икони“, „с хляб и сол, като избавители“…………..
Раздялатя на руските войни с бургаското гражданство била трогателна. Местните жители присъствали на „церемониалните маршове“, на тържественото награждаване на отличилите се военнослужащи и на сърдечното им изпращане на пристанището. Громко, неудържимо „Ура“ се раздавало от баржите, когато те са се отправяли от брега към парахода.

В извозването на руските войски от Бургас за Русия участвали много параходи, между които „Россия“, „Одеса“, „Азов“, „Братец“, Батюшка“, „Ингул“, „Родимый“, „Цесаревич“, „Чихачов“ и др.

Удълбаването и разширяването на Бургаското пристанище и подобряването на пристанищните съоръжения било извършено от руските войски. На 18 (30) юни 1878 г.в 10 часа е бил отслужен молебен, на който в присъствието на представители на командването, Бургаската градска община и граждани, обновеното пристанище с новите пристанищни съоръжения било открито.

На 21 юли (2 август) 1878 г. пристанището било предадено на Бургаската община. „При това Ви съобщаваме, продължава генерал-майор Бодиско, че пристанището остава като дар на града.“