Стефан Иванов Вълчев е роден в Созопол. Къщата му се намира точно до тази на покойния вече историк Божидар Димитров. Срещаме Стефан на Моста в Бургас да лови риба. Покрай попчетата и строителството по морето, Вълчев ни пренася чрез спомените си в детските години и прекрасните мигове с Божидар Димитров.

„Какъв човек беше Божидар ли? Никога няма да го забравя. Детството ни премина заедно. Той бе за мен прекрасен приятел, човек, който не забрави мен, нито детството ни”, разказва със сълзи в очите Стефан Вълчев.

Спомня си ясно как двамата с Димитров са се гмуркали като младежи на 8-9 метра дълбочина край Созопол.

„Той намери цяла амфора, аз намерих на парчета. Неговата беше заровена. Правихме-струвахме, мърдахме я, накрая я извадихме. Сега е у дома, в бродирана калъфка от възглавница. Оставил съм си я за спомен. Ако трябва на музея, ще я дам”, разказва още Стефан.

Той три пъти е пътувал през годините до София, за да види добрия си приятел. И до днес не може да забрави първото си посещение при Димитров в столицата.

„Охраната не ме пусна и ми каза да си тръгвам. Опитах се да обясня на милиционера, че с Божидар сме много близки, но той ме отпрати. Помолих го да предаде на Божидар имената Хитко и Стефко. Това сме аз и брат ми. Много се разочаровах, че не ме пуснаха и си тръгнах. По едно време ченгето бяга след мен и ми вика: „Чакайте, другарю, чакайте!

Върнете се, г-н Димитров ви очаква! Качих се при него, а той ми обясни, че го обвинявали в далавери и искали да го уволняват. Това била причината да не пускат никой, мислейки си, че съм журналист и идвам за интервю. Изкара една кутия бонбони, а аз му казах: Божидаре, ти с бонбони ли ще ме черпиш? По едно усики няма ли да налееш? А той вика: Абе, ти луд ли си, в момента от всякъде ме дебнат”, спомня си сякаш беше вчера Стефан Вълчев.

Той много пъти е бил против Димитров да се занимава с политика. „Не бях съгласен с това и често му казвах: Спри! В Созопол те обичат и уважават хората, върни се там и си живей спокойно живота. Накрая по телевизията го гледах, че трудно дишаше, трудно говореше и разбрах, че не е добре.

С думите си исках да му помогна по някакъв начин, но изглежда животът му беше създаден по този начин, че до последно той искашеда направи нещо, да помогне с нещо. А относно това с колко германки и чехкини бил преспал, не го слушайте! Няма такива работи, това беше във фантазията на Божидар”, казва още приятелят му от детство.

Защо Стефан Вълчев не иска да се прибира в родния град, очаквайте в следващия репортаж на Грамофона.